Форум за Астрология
Астрология. Езотерика. => Линкове. Софтуер. Лично творчество => Темата е започната от: Марая в Юли 20, 2011, 06:21:31 pm
-
Есен
В огнището на спомена нахлува есен.
Жаравата във пепел сива се превръща.
От изгорелите от щастие дървета ,
нима,нима ще се превърнем в сива пепел?
И не в безсилие се мъча да запаля огъня.
И не от лекомислие аз мразя зимата,
Желая цял живот да съм ела,
но в незапалена за спомени камина.
Не помня кога....,беше отдавна....
Зов!
Среднощен поглед.
Кеят пуст е.
На пясъка разплакана вълна.
Звезди безкрайно тъжни и безмълвни,
а после.......
после миг и самота!
А после вечност и изтинала жарава.
света по материалното е полудял!
Една сълза на пясъка завинаги остава....
Това е всичко......
Самота.
автор: марая
1996г.
перла-приморско
-
Отивай си!
Oтивам си , дори и да не вярваш ,
дори да знам , че всичко в теб крещи....
Отивам си от болката прекрасна....
И точно днес не го очакваш ти!
Сълзите парят- думите ти са пустиня...
Във безтегловност съм.....Аз съм луна.....
Намери ме на пълнолуние....Красива....
преливаща...изпълнена с любов жена...
А губиш ме сега.... И трудно е ....
Дори не вярваш днес , че е така...
Простих на теб , на любовта излъгана....
На себе си НЕ! Не не мога да простя!
Затуй ти казвам -Тръгвай си...
Не се обръщай! Знаем , ще боли....
Но с болката и спомените минали
не можем себе си да победим!!!
Върни се в оня океан от чувства....
И плувай и бъди щастлив....
За тебе ще бъда винаги луната.....
Един единствен незавършен стих!
17:35 мин.
Бургас!
13.11.2011
Редактирано днес...20 юли2011 ;D
-
На НЕГО!
Енергиите се борят като вятъра...
Безсилни пред космическия бряг...
Изхвърлени , самотни и разплакани....
Надеждите се лутат в нас....
Дори не осъзнаваме покоя....
На миналите спомени в съня....
Все търсим , сякаш сме изгубени...
Като деца в непрогледна тъмнина....
Изплашени , смутени и объркани
Във търсене на висшето си АЗ....
В очакване да спрем на ъгъла....
Там дето ИН и ЯН се сливат с вечността....
20:35 мин...
23.12.2010г
Бургас
На теб
Веднъж в живота...Само миг и после...
Остатъчната болка забрави...
В безсънни нощи и във дни среднощни
По пясъчните плажове ,сред дивите вълни....
Веднъж в живота , само миг от вечност...
Не искай да променяш , просто приеми...
На твоята и моята съдба греховно бремето
И после...после замълчи!
И после целуни вълните във очите ми...
И после погали ме с вятъра на мъдростта...
Така обичай ме , така съм истинска...
Понякога съм само мъничка жена...
21:46 мин.
2май2011
Току-що родено с много болка и тишина..
Марая
-
На Дани-ит
Да се усмихнеш никак не е лесно,
когато всичко в теб крещи...
Когато болката в сърцето не спира да кърви...
Когато червейте безпощадни
опитват твойта плът и кръв...
Когато политици мазни
разпъват вярата на кръст...
Когато в тишината на звездите откриваш красота...
в очите ти блестят сълзите по девственността..
Да се усмихнеш-дума проста е...
А движи цял един живот...
Нима съм се усмихвала напразно Господи....
И днес като Иисус разпъната на кръст?!
Ще се усмихвам с ледена усмивка-жалка
Ще се преструвам колко е добре...
Сред някаква мизерна шайка , сред подлеци-
наречени от простия народ-царе...
Сред търтей и жалки темеруди ,сред комплескари и лъжци...
О,не усмивката е свята ще я подаря аз другаде
Не се усмихвам -нека ме боли!
Още нещо Дани-ит...Днес отговарям в стихове...
Обичам да ги пиша в/у салфетки...
23:07
02.05.2011
Марая
На ........
Един копнеж бе ти , една омая
замръзнала от самота в сърцето ми сълза.
Една илюзия в която имах вяра.
Душата ти- пустиня от тъга.
И самотата в чуждите одежди
посрещаше в нощта без свян......
Убиваше ме бавно, без да се усетиш
как след това оставаш сам....
Убиваше , разкъсваше ме без пощада
в ръцете ти пулсираше умиращото ми сърце
Една звезда ме галеше в мрака.....
И нежно ми нашепваше :Защо?
Безмълвна бях и няма...нямах сили
Умирах от любовните лъжи....
Не ме моли за нищо! Моля те иди се!
Погребах те в последните сълзи!
19:15
08.05.11
Марая
-
Нежност...Обречена...
Бяла сянка в платното...
Нарисувани думи....
Вечност....Безнадежност...
Празни спомени....
Тишина и покой...
Студ и дъжд....
Порив , тревога....
Кому е нужен този миг?
В звън на китари и огън...
В пясък заровена шепа надежда...
Гръм от небето , рисува етюди....
Полъх на майски трепети...
В душата-пеперуди!
21:33
08.05.11
Марая
(http://www.newfreedownloads.com/imgs/12879-w520.jpg)
-
Страхуваме се....Потънали в образи и маски...
През карнавален бал живота преминава...
Една неповторима ласка и взрив в душите ни -настава...
Страхуваме се .....Бягството във виртуала....
Оплетени в мрежите на суетата....
Животът е окова , в която има отпечатък.....
Наивни до безумие.В очакване на времето....,
което в мислите изтича и влива се отново в себе си....
прелива в сенки и отричане....
Отричаме , а гоним вятъра....Като деца се мразим и обичаме...
а СЪЩНОСТТА НИ РАЗПИЛЯНА ПО ЗЕМЯТА...
ни дава право да обичаме...
И битката е непосилно бреме...
И ужас и тревога във душите ни....
Кое е всъщност нашето противоречие.....
......Откриване.....
13:41
09.05.11
Марая
(http://www.files4you.info/uploads/posts/2008-03/1204751355_3ba28edbdab9.jpg)
-
Чувам само стъпките си...Тежат....
Уморени от толкова много пътуване....
Към илюзии , страх...тишина.....
В себе си кротко потъвам...
http://www.youtube.com/watch?v=ipzR9bhei_o
Кал и студ....ТИШИНА...
Бреме , време на своите плещи понесло....
Тук е края на тази земя....
Всеки миг е обречена нейде надежда....
Всеки студ има своя сезон...
Няма дъжд без химични процеси...
Учих химия....просто съдба...
Всяка катализа има "химични" процеси....
21:02
Там някъде където свършва и започва света....
06.06.2011
-
http://www.youtube.com/watch?v=psU1dOjB_4U
На една рибка...на керемидка....
И днес....си тръгвам...уморена погледа ми пуст е.....
"ПРОСТО ПОРЪЧАЙ ТАКСИ"....
А толкова много те обичах....
Раздадох се и вероятно ме боли...
Не ще ме спре "ОБИЧАМ ТЕ"....Върви си...
Във този океан от страх и от лъжа....
Не мога , не не мога аз да плувам....
обречена на лудите мечти ....
Не ме вини за празния ми поглед...
за думите и втората война...
виновна съм за болката с която топлех ранената душа...
Сега оръфана , на ъгъла и жалка....
Ще търси свойта нова самота...
Не ме вини -иди си....
Простила съм....и искам ТИШИНА!
21:19
ТАМ НЯКЪДЕ КЪДЕТО СЪРЦЕТО СПИРА ДА БИЕ....
06.06.2011
-
В косите ми вятъра рисува...
Бърза...сякаш за миг...с любов да нарисува
своя безпаметен вик...
Прожектор срещу лицето....
Суета , страх и какво....
Рисува нощта във сърцето....един благо-слов...
И нейде лулица припява....
в очакване трепетно днес.....
Покоя е забрава....
Не ми е студено...не днес...
И лае съседското куче...
А Айко в краката ми тегне...
И в превод -обичам те значи...
А тази дума е безполезна...
Света е пред бедствие страшно...
ей, хора...живота приключва...
И някак си нееднозначно....
покоя е вечна присъда....
01:30
09.06.2011
М/У ГЕРМАНИЯ И БЪЛГАРИЯ...В Европа...ТОЙ ЗНАЕ ЗАЩО....
-
Надявам се, няма да имаш против да пусна клип, четейки по горе написаното, това беше първия стих за който се сетих .
http://vbox7.com/play:326f7eb4
-
Надявам се, няма да имаш против да пусна клип, четейки по горе написаното, това беше първия стих за който се сетих .
http://vbox7.com/play:326f7eb4
Нямам... :)
-
http://vbox7.com/play:f673527a
Моето лично творчество остана нейде в годините назад :)
-
Пепелник в пясъка
Живота ми е пепелник...
Една цигара светеща във тъмнината.
И някакъв сподавен вик...
от болката на мрака....
Боли го- огъня гори..Изгаря...всеки миг угасва.
Изпепелява мислите...,но няма да изневери...
на болката в душите ни пораснала....
И пълня следващия пепелник...
А утрото в душата ми наднича....
По-мъдра след угарката и синия и дим...
Потеглям...пак на нИкъде....
16:18
05.10.....
-
Сърцето ми пристанище огряно от луна...
Очите ми са огън и изгарят като слънцето.
Тревога съм...,не мога да съм тишина...,
като зората на разсъмване.
Във здрач обгърната е моята душа...
И сякаш само здрача ме разбира...
Танцува бавно и докосва струната на любовта...
Безмълвна съм...когато милва ме...
И в пясъка потъва тежестта...
На срещи...и любови...на разлъки...
И пълни се красивата луна...
с любовна мъка.....
02:59
:)
днес 11-10-2011
(http://images.elfwood.com/art/r/o/roppert/full_moon_final_elfwood.jpg)