Форум за Астрология
Астрология. Езотерика. => Линкове. Софтуер. Лично творчество => Темата е започната от: Марая в Октомври 16, 2011, 02:16:13 am
-
" Единственият начин за жена да се погрижи за себе си, е да бъде от полза за мъж, който може да си позволи да й бъде от полза"- Бърнард Шоу
Живеем в унисекс времена-каза онзи ден един познат.Високотехнологични и изчистени от ненужен лиризъм-допълних аз. Така де, днес ние, жените можем всичко. А дори да не можем нещо колко му е да го научим.
Всъщност дали това прословуто женско всеможене е плод единствено и само на динамичното ни съвремие? Я да се сетим за амазонките.Онези стройни,диви, прелестни,войнствени жени,които чудесно си живеели и без мъже.Мъжете били консумирани единствено с цел продължение на рода - и след като си свършели работата- храс, прас и финито. Няма "муци- маци", "гуш-цун" или "скъпи,смени ми крушката,че изгоряяя". Не,че тогава са имали електричество.Но днешните,съвременните амазонки имат.И могат да си сменят крушката сами. И камината могат да си напалят, и огъня да разгорят- в буквалния и в преносния смисъл.Всичко могат и всякак.
Обаче дали това,че можем да си сменим крушката,да гаврътнем двеста грама сливова на екс и това,че разбираме от двигатели с вътрешно горене,ни прави по-силни,по-истински,по-жени? Дали изобщо се нуждаем от женствеността, в оня архаичен, постмодернистичен вид, в който жената е тази,която се нуждае, която воюва чрез своята крехкост, която закриля,търсейки закрила.Тази,която кара мъжа да чувства себе си вездесъщо неустоим и незаменим, единствен и силен, мъжкар.
Но факт е,че все повече жени декларират ненужността на мъжа, извън тясно сексуалната му функция...понякога. Войнстващият феминизъм крещи- ти можеш! Мъжът е ненужност, той е придатък. Той е лекето на новата ти искрящо бяла риза, той е досадният ангажимент в пет следобед, той е причината за нестигащото време,той те консумира. Не говоря за политическия феминизъм, а за чистия практически феминизъм, който иде да покаже, че жената е независимо възможна,без присъствието на другия пол,наричащ себе си- силен.
Което пък ни отвежда до своеобразен полов монопол-монопола на жената.Не че в това има нещо страшно.Не...по-скоро ми звучи безкрайно скучно,защото ми е странно какво бих правила
БЕЗ:
онзи,който е вечно недоволен
онзи,който трябва да мъкна на гърба си
онзи,който си мисли,че светът е негов
онзи,който ме опипва с поглед
онзи,който не си сменя чорапите
онзи,който си мисли,че неговият портфейл е мойта мечта
онзи,който ме гледа с пренебрежение
онзи,който ми отнема предимството
онзи,който не ме забелязва
онзи,който бере мойте лаври
онзи,който отказва да порасне
онзи,който?
СТОООП!!! Без този мога.
Не мога
БЕЗ:
този,в чиито очи блестя
този,който ме завива в студената нощ
този,който разчита мълчанието ми
този,който се чувства силен от моята сила
този,който ми казва- малкото ми глупаче-с най-голямата нежност на света
този,който не споделя тайните си с мен
този,който не забелязва,че съм загорила вечерята
този,който ме познава без грим
този,който кара стомаха ми да прави салто и после пак
този,който знае, че съм ревла
този,който ме прави красива
този,който ме кара да се усмихвам
този,който прокарва устни по бръчиците ми и те изчезват
този,който!
намерено в нета