Форум за Астрология
Астрология. Езотерика. => Линкове. Софтуер. Лично творчество => Темата е започната от: Марая в Октомври 16, 2011, 08:43:54 pm
-
Далеч от себе си , далече от копнежите
На АЗА във прегръдката мълчим.
Обичам вятъра , завръща ми надеждите
и сякаш гали детските мечти...
Обичам порива загубил пътя си...
Обичам и светулките изгарящи нощта...
Обичам да вървя по пътя...
Когато тръгва от сърцето с душа.....
09:41
16.10.2011
-
Само вятъра носи усмивките прашни...
Песента е сякаш минорна...
Аз усещам дъха на земята.
Тя скована е в бреме тревожно....
Аз-а смешен и някак си тъжен....,
се страхува от своята битка....
Опознава лицата си с новите роли
Боец въоражен ..., барикадиран....
Песъчинка в очите ми....
Миг към простора...
Бяла птица с крилете на вечност...
И остава умората ....от споделената нежност!
08:49
16.10.2011
Далеч от суетата...,близо до надеждата!
-
Чух дъжда...вали в сърцето ми.
Тишината е прегърната
във властните ръце на вятъра..
Погледа ти...той към мене беше устремен..
Моят поглед бродеше в душата ми...
И огледах се , смирено в капките
от есенния дъжд и долавях образи
размити в дъното на мрака...
Чух гласа на есенния дъжд
Птица в клоните заплака...
14:50"
Днес...,тук и сега
-
http://www.youtube.com/watch?v=y6qjgOQ1pfI
Пътувам към себе си...
Скоростта е умерена...
Бързам сякаш...и не бързам...
Няма как с бързината на времето
При себе си...да се завърна...
14:56
мястото е същото....
И не бих ускорила и ритъма
Ще отнемеш газта..,
Ако искаш да знаеш...
И не бързай за никъде...
Ти си бил и ще бъдеш в безкрая!
14:58
пак там.... ;D
-
На двама Ви...единия от Вас ме обича....
а другия... ;D иска да ме обича..,но не му стиска... ;D
Не съм стихия....аз съм мъничка жена...
Дори и с поглед можете да местите...
Като царица съм на шахматната дъска...
Но...,моля Ви не ме търсете там сред пешките...
Света не е безличен епизод...не е илюзия
не е забава от цикъл в нашия живот потънал във забрава
Света е дом на всичкия народ и в него искам да остана...
Не искам тишината на града...
Не искам светлина обречена в надеждите...
До него искам да заспя...
До него само ще остана вечна...
01:53
ден за размисъл...и за ЛЮБОВ ВЪВ ВСИЧКИТЕ И ИЗМЕРЕНИЯ!
България спи...нека сънува любов и светлина! другото е илюзия...
-
Дали светца съм или пък грешница не знам....
Дори не искам да обличаш в думи сложни
Духа ми и душата ми аз знам , че не признават норми...догми
Дали съм цвят или пък утринна сълза
Или мирянката изплакала с любов сълзите...
Аз знам за теб съм океан...дори и в бурята
ще пориш по вълните му...
Не можеш да откажеш светлина и блага дума-
толкова е нужна...
не може огън да гори страстта
а ти да бъдеш груб и жлъчен...
В света във този свят голям ....
защо сълзите ми се стичат питаш?
Защото знам , че любовта ще ни спаси
и нека се обичаме....
03.11.2011
17:55
-
МАНТРА ЗА ВЕЧНОСТ И ЛЮБОВ!
http://www.youtube.com/watch?v=03dVAZkwzQg&feature=related
Да се обърнем с прошка във сърцето си
Да се помолим и да си простим...
Да съблечем от себе си на АЗ-а омерзени дрехите
Да пратим обич и да не скърбим....
Това е нужно за да върнем пак баланса...
Да бъдем с чисти мисли и изправени глави...
От взрив родени сме и сме създадени
за да създаваме и да творим...
И да творим , чрез думи и дела от храма на сърцата си
най-чистата религия ЛЮБОВ...
Ще ни прости ВСЕЛЕНАТА....ще ни прости ЗЕМЯТА...
И днес ще ги прегърнем с ЛЮБОВ!
И всеки миг е важен на земята....и всяка мисъл е стрела
която стига до сърца....
Сърцето се лекува чрез душата свята....
И ХРАМ Е НА ВСЕЛЕНСКИЯ ЗАКОН!
(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTA6JbjzuxHRFNMbX3tpeknyk1l-EXNtapuAS2fpAlJAt1Rr3wEIA)
(http://ilfsworld.com/uploads/broken_heart_by_starry_eyedkid.jpg)
0:39
06.11.2011
-
Слънцето се ражда...
Разкъсва утробата на нощта...
Тишината в небето по мене се стича...
Чувам само прибоя...
И глас от устните на вятъра....
Някъде , някой ме вика...
Тръгвам бавно в очите ми греят лъчи...
И жарава е пясъка , пари от спомени...
Аз съм тук...и оставям следи...
И без думи рисувам картини в душата ти...
Аз съм тук...ти нашепваш за миг приседни...
Не...,не мога...пак тръгвам за някъде...
13:32
06.11.2011
-
Смъртта ни дебне....
Всеки миг...до нас е сякаш залепена...
Пространство...,тишина и вик....
Разкъсва цялата вселена...
И атомите борят се във тъмнина...
Душата някъде пътува...
Една едничка падаща сълза...
Се стича по издраната ни буза....
Смъртта ни дебне....и не бива да е страх..
Когато някой си отива - друг се ражда....
Очите ми преливат...,аз съм срещала смъртта...
макар да бях цинично млада....
Отива си живота...всеки миг...
И кръговрат рисува по стъклата студ и болка....
И раждаме се с вик....
защо си тръгваме с болка?
Морето е спокойно в този миг...
Една звезда ме гледа със почуда...
Сърцето ми рисува този вик....
Умира нещо...раждайки се друго!
23:42
с/у морето.....
-
И тази сутрин пак не спя...
Защото в сънищата си сънувам...
Че някъде летя...и нямам сила
с любовта да се сбогувам...
Прегръщам уморената луна...
растяща там далече сред звездите...
Нашепвам името ти...
искам да заспя....
отново на гърдите ти....
05:54
събудена от любовта ти... :-*