Форум за Астрология
Астрология. Езотерика. => Мистика => Темата е започната от: Марая в Октомври 20, 2011, 03:46:25 pm
-
Много трудно е да бъдеш човек на днешно време...Изпитанията са много , сякаш тръгнеш ли по пътя на ДУХА...ДУШАТА ТИ всеки ден е разкъсвана , всеки ден се намира нещо или някой , който да прави жалки опити да те свали не само на земята , а ако може да те завре и под земята...Предизвикателствата , които провокират , разкъсват, унищожават и без това крехката вяра не са нищо повече от едни жалки препятствия по пътя.
Ти вървиш и където и да се отклониш винаги нещо те връща в посоката , която трябва да извървиш....
Просто живота ти се превръща в едно пътуване...в един миг в който следва да следваш неотклонно пътя...
Но...,не всеки етап от живота е цветя и рози...,не всеки етап е изгреви и залези или по-скоро всеки етап ги има...,ние обаче сякаш не ги забелязваме..Има мъже създадени да притежават , има мъже създадени да дават и такива , които са готови да рушат.Същото важи и за жените...Общото е , че всеки преди всичко притежава една душа и същност , които изчезват на фона на материята. Или онова с което Бог ни е разделил ни привлича безумно. И понякога е МАГИЯ , друг път е ГРЪМ от ясно небе....сякаш е извън нас и няма контрол , няма земна сила...То е мълния , привлечена от земята...Или ВИСША ФОРМА НА ИЗКУШЕНИЕТО....
(http://www.tvevropa.com/public/files/news/2010_08_08/32067_300x225.jpg)
http://www.youtube.com/watch?v=d00P0BsLSyk
Не е ли ГРЯХ изкушението? Различавам трите вида грях , но знам те са компоненти на една дума...Грях на мислите , грях на действията , грях на думите...След всеки грях не следва ли друг? ??? И не е ли странно , че се стремим към едни такива безсмислени грехове през целия си съзнателен живот.Дали волно или неволно...няма значение... Дали заради стремежите на определени флуиди ние не унищожаме възможностите на ДУХА...? ::)
Оффф...,ще продължа по-късно....АМАН ОТ НАВЛЯЦИ...МАЙ В ТОЗИ ЖИВОТ НИКОГА НЯМА ДА ОСТАНА САМА.....
-
Пътя към себе си...към самопознанието...или по-правилно към САМООПОЗНАВАНЕТО е път към ГОЛГОТА....
Вървиш по него и всяка стъпка отеква в мислите ти , връща те към тъмнината на подсъзнанието , към светлината на съзнанието...Метафорично нощта и деня...,ако приемем подсъзнанието за нощт , а съзнанието за ден...
Търсиш...,вървиш...губиш се в лабиринтите на собственото си ЕГО и откриваш пътеките на СЪЩНОСТТА....
Откриваш пътя и после пак...се губиш.И така цял един живот..,докато някъде по средата не разбереш , че за всичко е нужна една сила наречена любов...Парченца любов! :-*..като светулките които светят за да кажат на нощта , че я обичат...,като вятъра движещ енергията на въздуха...,като огъня....И всичкото това едни малки парченца от едно огледало в което виждаш просто любов...А когато сглобиш огледалото и от изкривените и съвършени парченца усетиш светлината се срещаш с онази голямата ВСЕЛЕНСКА ЛЮБОВ- ЗАКОН НА ЖИВОТА! :-*