Дали не е достатъчно да подредим кубчето?

Толкова е многолик и изключително флексабилен...Той е способен да промени изявата си , само защото тя би обслужила интереса му...Просто сякаш определени психични реакции са наркотик и той има зависимост към тях.....
Тръгвам от ИНДИВИДУАЛИЗМА , който е основа в/у която расте ЕГОТО....и вярвам , че ще стигна АЗ-а....там някъде....където залеза и океана заспиват....ОБИКНАЛИ АЗ-А ....защото само любовта побеждава....


Индивидуализмът (от латинското individuum - неделим[1]) е морално гледище, политическа философия, идеология, социален възглед и учение, утвърждаващо индивида, отделната личност като най-висша ценност[2] [3]. Индивидуализмът насърчава преследването на лични цели и желания, независимостта и самоувереността [4], докато се противопоставя на външните фактори на влияние като: обществото, семейството и всяка друга група или институция. [4]
Индивидуализмът поставя индивида в центъра на своето внимание, „с фундаменталната предпоставка, че човешкият индивид е от първостепенно значение в борбата за освобождение“. Класическият либерализъм (включитлно либертарианството), екзистанциализмът и анархизмът (особено индивидуалният анархизъм) са пример за движения, възприемащи човешкия индивид като основна единица за анализ. Индивидуализмът разбира обществените явления като резултат от дейността на различни личности. [2]
Използва се също като термин, обозначаващ „Качеството да бъдеш индивид; индивидуалност“ [4] свързана с притежаването на „индивидуална характеристика, особеност“. Индивидуализмът като такъв е свързван с артистични и бохемски интереси и начин на живот с наклонност към самоформиране и самооценка, различни от традицията и общоприетите разбирания и начини на поведение [4]. Свързван е също така с хуманистичните философски позиции и етика. [5] [6]


ТОВА КАЗВА УИКИПЕДИЯ ЗА ДУМАТА ИНДИВИДУАЛИЗЪМ...

ВСЕКИ АЗ Е ИНДИВИДУАЛЕН И УНИКАЛЕН...,но свързан с цялото или със СВРЪХ АЗ-А...,които от своя страна е винаги рестриктивен....или ограничаващ до степен МАТРИЦАТА.
СвръхАЗА е онова , което прозира при различните събития в живота ни и в/у ,което се гради човешкия живот....МИСЛЯ , ЧЕ КОЛКОТО ПО-СИЛНА Е ЕДНА индивидуалност...толкова по-слабо е ЕГОТО...Нещо повече ВСЕКИ СТРЕМЯЩ СЕ КЪМ СВОБОДА Е ИНДИВИДУАЛИСТ.В съвременното ни  общество индивидуализмът се налага преди всичко като означаващ не толкова освобождаване на индивида от налаганите му от обществото ограничения, а като принцип за реализиране на самия себе си чрез участие в обществото.Примери много.../Стив Джобс е последния за който се сещам/ , Или всяка реализация е  в полза на  обществото ...макар и отхвърляна в началото в повечето пъти....Една голяма част от процесите в обществото е съпътствана от сбора на различни индивидуалности събрани в една структура..../Партиите и техните поддръжници/. Но това могат да бъдат и книги /част от които и днес четем/....,могат да бъдат и картини...плод на ИНДИВИДУАЛИЗМА....КАРЛОС КАСТАНЕДА, ОШО, ДА ВИНЧИ , ВАН ГОГ..И любимия ми ДАЛИ.... ....
Мисля си за играта Футбол много често когато става дума за индивидуализъм и СВРЪХ-АЗ. Всеки един от играчите на терена има свое място и следва да бъде или нападател или бек или вратар...,но той е част от колективнита игра...и колкото по-добре изразява себе си...и уменията си , толкова по-добри ще бъдат резултатите и в тима.....Начина по които изразяваме тази си уникалност става именно чрез ЕГОТО ни....Или с други думи...АЗА съчетава много роли ,  функция на ЕГОТО....

АЗ...означава мен , моя ,аз съм......АЗ-А е точно онази част , която поема и носи отговорност...всички аспекти на социалната мотивация са включени в АЗ-а. Нагласите / аз харесвам/ …, убежденията /според мен А се характеризира с Б/, намеренията /възнамерявам да …/, нормите /близките ми очакват от мен …/, ролите /близките ми очакват човек в това положение да …/, ценностите /чувствам, че А е много важно/ са все аспекти на АЗ-а. АЗ-а се свързва с уникалната индивидуалност , както споменах по-горе...и има своите ценности и норми на поведение....

 

Или...АЗ-а борави с маски...,приемайки ролите на ЕГОТО.
Той умее да представя лицата си и да се вписва в тях....играейки ролята на ЕГОТО.....Всяка негова маска е защитна функция и организъм...който не винаги паразитира. Човек винаги се връща към познатото...,особено когато му е познат сюжета. Или навика е една малка част от опитността с която той борави и манипулира.
Странно и не до там здравословно ми се струва отделянето на АЗ-а от СЪЩНОСТТА....

Или...АЗ-а борави с маски...,приемайки ролите на ЕГОТО.
Той умее да представя лицата си и да се вписва в тях....играейки ролята на ЕГОТО.....Всяка негова маска е защитна функция и организъм...който не винаги паразитира. Човек винаги се връща към познатото...,особено когато му е познат сюжета. Или навика е една малка част от опитността с която той борави и манипулира.
Странно и не до там здравословно ми се струва отделянето на АЗ-а от СЪЩНОСТТА.... :

            Има си психиатрична терминология за по-тежките от тези случаи   

Цитат на: Марая в Октомври 14, 2011, 12:57:50 pm

Или...АЗ-а борави с маски...,приемайки ролите на ЕГОТО.
Той умее да представя лицата си и да се вписва в тях....играейки ролята на ЕГОТО.....Всяка негова маска е защитна функция и организъм...който не винаги паразитира. Човек винаги се връща към познатото...,особено когато му е познат сюжета. Или навика е една малка част от опитността с която той борави и манипулира.
Странно и не до там здравословно ми се струва отделянето на АЗ-а от СЪЩНОСТТА.... :

            Има си психиатрична терминология за по-тежките от тези случаи   

  говорим за шизофрения...ли?
То според чичко Фройд май всички следва да сме шизофреници....

           

  говорим за шизофрения...ли?
То според чичко Фройд май всички следва да сме шизофреници....

            Дааа, чичо Фройди си е определено голям    А за шизофренията също може да говорим, макар че не винаги тя по своята същност доколкото съм наясно представлява раздвоение на личността    Не съм навътре в психиатричните дисциплини, но си мисля, че една засилена параноя като заболяване също може да се изрази чрез поотделянето на Аз-а от същността 

Цитат на: Марая в Октомври 14, 2011, 02:21:30 pm

           

  говорим за шизофрения...ли?
То според чичко Фройд май всички следва да сме шизофреници....

            Дааа, чичо Фройди си е определено голям    А за шизофренията също може да говорим, макар че не винаги тя по своята същност доколкото съм наясно представлява раздвоение на личността    Не съм навътре в психиатричните дисциплини, но си мисля, че една засилена параноя като заболяване също може да се изрази чрез поотделянето на Аз-а от същността 

Модерното биполярно разтройство.... ...
По-скоро въпроса е колко са здравите?

Модерното биполярно разтройство.... ...
По-скоро въпроса е колко са здравите?

            Именно това въпросче дава ключа към това какви сме и доколко се осъзнаваме 
            А то определено масата народ страдат от подобно заболяване, като най-прекия пример който мога да дам, без дори да е нужно човек да е гуру в медицината и психиатрията е, че
все по-често хората не могат да се осъзнаят, страдат от тази цикличност на маниакални и свръхпревъзбудени периоди с едни адски депресии  Не че повечето не изпитваме подобни периоди, което си е заложено в природата, но тук говорим за повтаряемост и цикличност - аз така като наблюдавам мога да кажа, че е срещат хора около мен с които общувам / или ми се налага да общувам и имат цикличност в стадиите   
           А трябва да направим уточнението, че има и такива, при които си човърка с не много съзнателно и видимо изражение това разстройство А ако питаш някого или се опиташ да му обясниш смятай няма как да те разбере и ще отрича до последно, невярвайки и невъзприемайки видиш ли, че има проблем   

       

А ако питаш някого или се опиташ да му обясниш смятай няма как да те разбере и ще отрича до последно, невярвайки и невъзприемайки видиш ли, че има проблем     

Това с отричането си е чист защитен механизъм и колкото по-голям е проблема на човека, толкова по-силно го отрича. А що се отнася до напълно здравия човек - то такъв няма, поне според психологията. Има множество разстройства на личността, които всеки човек носи в себе си, въпроса е дали ще ги отключи в даден момент, минавайки извън границите на нормалното 

Цитат на: kokolino в Октомври 16, 2011, 08:23:30 am

А ако питаш някого или се опиташ да му обясниш смятай няма как да те разбере и ще отрича до последно, невярвайки и невъзприемайки видиш ли, че има проблем     

Това с отричането си е чист защитен механизъм и колкото по-голям е проблема на човека, толкова по-силно го отрича. А що се отнася до напълно здравия човек - то такъв няма, поне според психологията. Има множество разстройства на личността, които всеки човек носи в себе си, въпроса е дали ще ги отключи в даден момент, минавайки извън границите на нормалното 

              Абсолютно споделям твоето мнение, miriam80

Как можем да разберем нещото ?! Като го разпознаем..,опознаем , приемем , разберем....Осъзнаем и обикнем....На път с АЗ-а... Многолик и странен..,но железен...ще си поговоря на страниците на форума на глас ...Дано Ви е полезно....
Откриването на многоликия  Аз  стартира тогава , когато открием нашата другост, уникалност, индивидуална идентичност. Всеки е идентичен на себе си, не на друг...Всеки е различен...неповторим и  има привилегията да не бъде друг... В някакъв момент в живота си...без значение каква е причината и защо... човек достига до съзнание, до разбиране, до представа, до извод да каже кой е и какъв е.... Изгражда една представа, наречена АЗ- образ, АЗ- концепция ,  АЗ- съзнание, равно на самосъзнание или самоосъзнаване...
Така изглежда човек  като самопознаващо се същество.... В природата всички животни които умеят да пускат отрова или са хищници имат един много специфичен белег. Забелязах след разсъждения провокирани от любовта ми , че те могат да бъдат всякакви ...общото е едно...ЦВЕТОВЕТЕ- ЖЪЛТО И ЧЕРНО....Оси , отровни змии , тигри , леопарди ....Такъв е и АЗ-а...многолик  и същевременно отровен....хищник...Той може да спи...привидно.., може да лети ..,може да има различни настроения...

Този е отпочиващ...
Всички ние в един момент от  живота си се насочваме  активно към своя вътрешен свят....наричам това пътуване към себе си.... Това е моментът, в който се питаме  кой съм, коя съм от къде идвам , за къде пътувам, какво правя тук? Когато съзнанието започва да си задава въпроса КОЙ СЪМ?, то вече строи една представа, наречена АЗ-образ АЗ- концепция АЗ- съзнание....

http://www.youtube.com/watch?v=A7k93NFITaA

А този АЗ е победен....

АЗ- образа ни  не е това, което сме....., а това, което казваме, че сме, което мислим, че сме.
Това е  РЕАЛНИЯТ АЗ- ОБРАЗ той може да бъде реален...но..., може и да се разминава.  Това, което мислим, вярваме и казваме, че сме, е нашето субективно реално АЗ. То може да съвпада,.... може и да не съвпада или силно да се разминава с това, което сме, но ние се приемаме като такива, каквито си мислим и за нас това е реалното АЗ..... Може да бъде силно адекватно и силно неадекватно това наше АЗ..... Реалното АЗ е индикатор за личност.
ИДЕАЛНИЯТ АЗ е това, което не сме, но искаме да бъдем. Силен и движещ мотив е идеалното АЗ. Понякога...,но само понякога  идеалното Аз се превръща в реално Аз. Откриваме го на главната порта  в хороскопа си - АСЦ.
Не малка част от хората приемат себе си , чрез онова което другите казват за тях...Или понякога постигаме и разпознаваме себе си , чрез  индентификация за АЗ-а....проектиран ни от другите... Ние мислим, вярваме и казваме, че сме това, което другите казват за нас. Този АЗ е ОГЛЕДАЛЕН АЗ- ОБРАЗ или социален АЗ- образ...Намира се на ДСЦ в астрологичната карта.
АЗ- образът е бетониран и вътрешно структуриран. Ние работим с много АЗ-ове: АЗ- интелектуално, АЗ- физическо, АЗ- морално, АЗ- естестическо, АЗ-религиозно и колкото и каквото още се досетим..... Всеки човек има чувствителност , дори и свръхчувствителност към някои от своите АЗ- ове...... иска да поддържа позитивен, дори и афиширан  АЗ- образ.
Първата стъпка към разпознаване на СЕБЕ СИ...започва с процеса на приемане на всички онези компоненти на АЗ-А...за които и с които се бори самия АЗ. В процеса на познаване на структурата от образи първата стъпка започва от САМОНАБЛЮДЕНИЕТО- естествен  процес, при който превръщаме в предмет на познание своите преживявания и ги обличаме във вербална  форма.Различията между хората в способността да се самонаблюдават и да съобщават на другите преживяванията си са доста големи ...тук намира място ЕМПАТИЯТА или СИЛАТА на енергията...чрез която бихме могли да продължим САМОНАБЛЮДЕНИЕТО прекалено обективно.....Срещат се хора, които могат да се наблюдават , но....колкото и надменно да прозвучи.... има и примитивни хора....
Способността ни да се самонаблюдаваме води след себе си още един процес -САМОАНАЛИЗ. Човек може да води диалог със себе си...., да си задава въпроси...защо , как...по какъв начин.... Този момент има преди всичко морална страна, ....задължително изискване има искреността.
САМОНАБЛЮДЕНИЕТО + САМОАНАЛИЗА = САМООЦЕНКА. Всички ние сме  самооценяващи се същества.Чрез
САМООЦЕНКАТА утвърждаваме или отричаме някакъв признак или качество и определяме стойностите.
Индивидуалното съзнание работи с две оценки. Едната е нашата, а другата оценка е на околните.
Възможно е понякога...дори е често срещано явление.... самооценките и оценките силно да се различават, да са драстични..... В такива ситуации можем да преживеем драматично всяка оценка. Както при възрастните, така и  при децата,....това може да донесе неадекватно поведение , душевна криза...стрес... Ние сме невероятно чувствителни към оценките на другите за нас.... Оценките, които ни ласкаят, са лъжливи, а отрицателните ни тероризират...създават драматизъм.....Разбира се ...,това се случва не винаги... Познавам хора с понижени или  повишени както и с  адекватни оценки. Самооценката зависи от това, как се самоконтролираме.
САМОКОНТРОЛА е способността ни да се погледнем отстрани и да съгласуваме мисленето си с нормите, културата, ситуацията....и съответните ни ценности...Или значението на 2-ри дом и Венера в наталната ни карта... Когато човек дирижира или владее ситуацията, той не се интересува от  мнението на другите. Трябва човек да има способността да  се види отстрани ..,за да  може да се контролира...Колко често изглеждаме смешни , понякога и жалки...
Хората се определяме  чрез позитивните оценки на другите. АЗ- образът не е нещо размито, аморфно, неуловимо и абстрактно.... Той има вътрешна диференциация, локализиран е в различни точки, има множествена природа....Той е многолик... Притежава много АЗ- ове: АЗ- интелектуално, АЗ- религиозно, АЗ- физическо и още много други.
И всички ние сме чувствителени /понякога много/ към някои от Азовете си, държим на престижа на някой от тях. Всеки от нас ръководи  впечатленията за себе си в зависимост от Азовете си. Представяме се чрез своите Азове си. Построяването на АЗ-а е продукт на самонаблюдения, самоанализа, самооценка, дори и самоконтрол...АЗ-а е кула...чиято основа често е твърде слаба...Разминаването между оценка и самооценка е драматично, може да промени живота ни.... Оценките не следва да се раздават с лека ръка..... Всички сме чувствителни към оценките за себе си.... Тенденцията е човек да се оценява позитивно или по- позитивно....Да оправдава себе си и да си прощава.... Не всеки може да издържи на натиска на негативни оценки....
Общуването е най- важното, то сплотява, създава сигурност...Разбирането от него води до Осъзнаването на най-важното и основно нещо в живота ни...,а именно любовта към всичко наше и всичко близко....Единственно и само любовта е тази , която може да преобрази АЗ-а и го превърне в градивна сила...Къде е ролята на ЕГОТО...? Ами...мисля да продължа....да разсъждавам...по темата....

Обичам ВИ!

А този пост е специално посветен на човека....с който тръгнах на път към себе си! Защото искам да стигна звездите