Desert Rose - Sting ft. Cheb Mami

Ха-ха-ха...Мислех си вече съм го извървяла...че почти съм стигнала края и са безсмислени усилията да се връщам НАПРЕД към МИНАЛОТО и НАЗАД към БЪДЕЩЕТО...защото всъщност няма време....То е спряло.
Цял живот съм търсила доброто в хората и лошото в себе си...на това ме учеше системата. Сега обаче когато трябваше да започна обратния процес ..освен новите изпитания последваха и нови предизвикателства....
Гола , оръфана със сетни сили си мисля , че да създадеш е важно , защото ние се раждаме за това , да създаваме , да творим...но всичко това струва ли си усилията ...след като е създадено. Какво създаваме всъщност отново?Каквото и да се е случило всъщност трябва да сме наясно , че се случила по определена причина. Дори когато не се вижда изход , когато всичко е потънало в катастрофална мъгла и изглежда проклятие в сянката на дявола...това не е така...То е просто нашата илюзия.  Всичко се случва за да ни отведе някъде...първо до себе си , после до някого...до някъде другаде. Та до къде стигнах в тази студена лятна нощ...?! До къде пътувах и какво съзрях в далечината....
Астрологията е най-великата наука.Отдала съм много години в четене , учене , изследване...Имала съм много мигове в които съм имала невероятни прозрения по Уран и Хирон...Предсказанията ми са изключително точни , изводите постфактум правилни...
Но защо следва да се подчинявам на някакви си планети , звезди , асероиди след като съм част от тях и всичко се съдържа във всичкото. Та ...ние сме по-голяма сила именно по тази причина....
Ние не сме нашето днешно настроение или вчерашната болка или пък утрешната радост...Ние сме много повече от това...и сме силни когато сме открили темата в хороскопа си...,когато сме инегрирали силата и влиянието на космическите послания.
Всъщност , ръководейки се изцяло от астрологията и от което и да било философско учение не се ли превръщаме в жертва обвинявайки за всичко Плутон , Нептун , Уран ,Сатурн...Та астрологията е велика наука , защото е способ на себепознание и начин на предсказание...Тя е инструмент с който можеш да дълбаеш себе си ...за да стигнеш до извора..
Общоприетите системи почиващи на религиозни вярвания и не до там чисти действия не са ли зависимост и причина за противоречието и спирането на растежа?! За каква мъдрост говорим , когато не сме познали собствената си...тъй като ни е страх да стигнем до нея....Подсъзнание-Самосъзнание -Съзнание-Свръхсъзнание....не можем да  прекъснем  пътя....просто трябва да го извървим....Каква е причината да търсим количествената промяна , а не качеството на същата?
Стигнах до простичкия извод САМОСЪЗНАНИЕ МОЖЕ ДА ИМА ЕДВА ТОГАВА , КОГАТО ИМА СЕБЕПОЗНАНИЕ!
В този миг сякаш се пробуждам от дълъг зимен сън...В преспите на собствените си илюзии , желания , страхове...Сякаш едва сега осъзнавам силата на възможностите си....Но това не е самоусъвършенстване.....поредната модерна дума - пародия на човешката суета...НЕ МОЖЕ ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА НЕЩО СЪВЪРШЕНО! ТРЯБВА САМО ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ СЪЩНОСТТА СИ!
Питам се дали тези етапи през които преминаваме не могат да бъдат химичен процес , който да катализира всеки етап...до степен на топене...Да претопим страховете , илюзиите....Тягата е трудна във всяко начало..могъща сила е...следва отпускане..Та не е ли особено важно да отпуснем мислите си преди да се спуснем...по пътя към себе си...По-лек е само пътя към ада....
Защото е особено важно ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ СЪС СЕБЕ СИ...Как иначе ще разберем възможностите на нещото , което не познаваме....?! Как ще се запознаем и помежду си..., ако не можем да разпознаем собствените сили и възможности?!
Всички сме свързани , свързани и нанизани като свински черва...Мразим и завиждаме , Радваме се и обичаме..,страхуваме се...И какво?!- това не е ли отправено към нас самите....НИЕ СМЕ ТВОРЦИ НА СОБСТВЕНАТА СИ РЕАЛНОСТ ТУК И СЕГА! И ЕДИНСТВЕНОТО С КОЕТО МОЖЕМ ДА СЕ СЪОБРАЗИМ СА СОБСТВЕНИТЕ НИ ПРОЕКЦИИ НАЧИНА ПО КОЙТО ПОЛАГАМЕ ЕЖЕДНЕВНО ОСНОВИТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН! ЕДВА КОГАТО ОСЪЗНАЕМ ВСИЧКО ТОВА ПЛАНЕТИТЕ , ЗВЕЗДИТЕ И ЛУНИТЕ ЩЕ БЪДАТ В СИНХРОН СЪС САМИТЕ НАС.
Има само две причини поради които Вселената изпраща изпитания...Първата е дали сме си научили урока , а втората дали нашата решителност е готова да стигне до края...
И казвам СТИГА! СТИГА С ТЕЗИ МЪДРОСТИ НА ПОСВЕТЕНИТЕ ПРЕДИ НАС! ТЕ СА ИМАЛИ СВОЯТА МЪДРОСТ И ВЪПРЕКИ ТОВА ТЯ НЕ Е ТЯХНА ...ЗАЩОТО ВСИЧКО СЕ СЪДЪРЖА ВЪВ ВСИЧКОТО , ЗАЩОТО МЪДРОСТТА Е ЖИВА И НИКОГА НЕ УМИРА! МЪДРОСТ , КОЯТО Е НЕПРИЛОЖИМА В ЖИВОТА НЕ СТРУВА И ПЕТ ПАРИ....А ВСЯКА ВЪЗРАСТ ИМА СВОЯТА НЕПОВТОРИМА МЪДРОСТ!
И ВИНАГИ ПРЕДИ ГОЛЯМАТА ПОБЕДА ИМА ТЕЖКИ ИЗПИТАНИЯ...А ВСЯКО ИЗПИТАНИЕ Е МЪДРОСТ! И ние сме длъжни да стигнем до край!

Писано....
В ден на Меркурий
В час на Сатурн
В аспект с Юпитер
Меркурий II Юпитер
Меркурий рецепсия Юпитер
Юпитер 108* Сатурн....

 
МП-  нещо като като мидпойнт м/у АЗА и СЪЩНОСТТА
МАРАЯ

И всъщност...,кога тръгваме към себе си....?! Когато всички пътища са затворени...,някои заледени , други разрушени , трети потънали в кал...четвърти пълни с дупки...дупките в душите ни ...Тогава , едва тогава човек тръгва към себе си....Когато осъзнае откъде идва...и за къде пътува....ЗНАМ ОТ КЪДЕ ИДВАМ
Защото самия живот е едно дълго и бързо пътуване...Сякаш докато се обърнеш и той е преполовил пътя...
Стара максима е , че ние не се срещаме с онези които искаме , а с тези чрез които *порастваме* като гъби след дъжд на зелена морава...Това са онези хора които срещаме в живота си...,за да вървим....И в този смисъл всяка среща е кодирана , всеки поглед и дума е запечатана там нейде в записите на вселенския компютър.... И ние не можем с лека ръка да се освободим от нея....,просто защото е нужно...можем само да я обикнем и приемем...Пътя като всеки път в началото е много интересен...Тръгваш по него ентусиазиран от предстоящите срещи със себе си...и в края на първата среща се чувстваш по-уверен...сякаш току-що си намерил нов приятел....

Ще продължа едно дете ми звъни упорито...

А всеки звън е звън в душата..., всяка дума е начало и край..,всяка дума е смисъл...,написана ,изречена...дълбока или просто хей така изхвърлена...