Тя искаше да бъде хубава
и затова
преглътна всички думи,
коси разплете с цвят на ръж,
облече рокля от треви уханни,
постави в погледа далечина
и лекота на антилопа във походката
осанката изправи като жрица
и пресече улицата бавно.
Мъжете във дърветата
се блъскаха,
кариатидите
ръце върху устите си поставиха
и се огъна този град под тежестта си
и заподскачаха му керемидите.
На жените
носовете се изостриха
подобно копия,
с които я пробождаха.
Най-злото куче проследи я с поглед.
А залезът й хвърли шепа злато.
Тя сви зад ъгъла
и стана тъмно
докато пуснат уличните лампи.
Константин Делов