На 24 април при ужасна катастрофа почина моят спътник в живота. Преди една година решихме да живеем заедно и той се премести при мен. Това беше една фантастична година за нас, една година, която се равнява на сто години човешки живот, до толкова изпълнена с обич и радост. От 18 години живеех сама и накрая се реших на съвместен живот, но било писано да е за кратко. Въпросите които зададох са по скоро въпроси на безнадежност. Шокът, който преживяхме аз и дъщеря ми е неописуем. За нея той беше първото бащино присъствие в живота и, дори да не е кръвен баща, но отношението му към нея беше повече от бащинско. В деня на катастрофата аз почивах, а дъщеря ми беше във Великданска ваканция, предната вечер планирахме да идем през почивния ми ден до морето да се разходим тримата. На другия ден както аз така и тя се събудихме около обяд, а той го нямаше, не сме го усетили кога е излязъл от къщи, помислих, че е отишъл да си купи цигари наблизо... Все още пиех кафето си когато ми се обадиха по телефона и ми съобщиха за катастрофата, отговорих че не е вярно, че не може да е той... Катастрофата е станала на около 5 км от дома ни извън населено място, на връщане от съседно градче. Катастрофа при която няма спирачен път, изправен е десен завой и колата се е забила с голяма скорост в крайпътно дърво отляво... И тук вече започва адът, изпратил ми е смс с текст- Обичам те в 11. 37, който видях когато ми се обадиха полицаите, не проумявам този сън до обед, сякаш сме били упоени, дори и през почивния ми ден се събуждам към 9 сутринта, след това разпознаване, разговори с полицаи, предполагаем час на катастрофата 11. 50, час на смъртта 12,25, информация за масивен инфаркт пристигнала от БГ МВНР... И още- въпроси, на които едва ли някой може да ми даде отговор. Само като пример- на моята кола 4 дни преди катастрофата, на Великден, отивайки на работа блокира волана на десен завой, след което той ме караше и ме прибираше от работа със своята кола, а моята отиде на ремонт, той катастрофира на десен завой, след седмица приятелката ми и колежка, която беше неотлъчно до мен направи същата катастрофа, изправен десен завой и удар в дърво отляво на пътя, в момента е обездвижена, има счупен прешлен. Дали това са случайности или са съвпадения- не знам, страхувам се. Ужасно е когато някой си тръгне от живота ти без да се сбогува... В началото бях бясна на целия свят, на Бог, на Вселената, бях яростна...вече съм безсилна, просто съм уморена, успях да се справя с всичко което беше нужно да се свърши сама, урната е в дома ми и на 22 другия месец ще я донеса на майка му в БГ. Ходя на психолог и се надявам да бъда достатъчно силна когато пристигна в БГ. Ще кача картите за които писа Марая, ако някой има желание нека пише, благодарна съм на всички, които се отзовахте...