ЕДНА ЖЕНА ми каза: "Омръзна ми да ме унижават, да ми тъпчат по Душата. Все някой ще се намери да ме нагази.", а аз ѝ отвърнах
"А ЗАЩО душата ти е на земята? Защо си я проснала там като изтривалка?
ВДИГНИ си я, изтупай си я, прибери си я, нагласи си я, радвай и се, като на нова рокля, грижи се за нея, лъскай си я ежедневно и тогава и хората ще я уважат и ценят".

ПРОСВАМЕ си Душата като чердже пред някой и му се прекланяме, като наричаме това уважение или любов, а после се чудим, защо не получаваме същото в замяна.
НАПРОТИВ - получаваме същото в замяна - унижение за самоунижението, подценяване на себеподценяването ни...

Един Себеуважаващ се Човек не си простира Душата по земята, а я развява НА ВИСОКОТО, по НЕБЕСАТА.
ТОГАВА, за да я достигне някой друг, ще трябва да се повдигне на пръсти и да се постарае... ДОСТА!

Ако си посипвате косите с пепел, не очаквайте другите да ви посипят с рози.

В.Л.Реувен