.....Навън е зима...и тополите ги няма....
Отсечени от хора без сърце...
1997г.....

Миличка...след толкова години за втори път ще пропусна посещението на Рупите...,защото знам...,че ти не си там...,а навсякъде където си нужна....Но спомените ме връщат 15г. назад в знойното лято когато загубих теб и любимия мъж....Или по-скоро Вие решихте да напуснете този свят....Ти ми каза , че ще му отидеш на гости и така и направи.... ....Връщам се назад и си спомням как в 9: 45 ТЕЛЕФОНА , КОИТО ТИ ОСТАВИХ В ПРАВИТЕЛСТВЕНА БОЛНИЦА ЗВЪННА И ЕДИН ГЛАС МИ КАЗА : КАЛИМАНАТА Е МЪРТВА.....Не помня как стигнах до там , но...си спомням , че на 30-я ден след смъртта на мъжа ми , забравих за черната кърпа и ти ме посъветва никога повече да не я слагам с думите:
МЪРТВИТЕ НЕ ОБИЧАТ ДА ВИЖДАТ ЖИВИТЕ В ЧЕРНО...На входа на Правителствена болница беше страшно....Треперех , макар , че вече се бях срещала със смъртта....Когато влязох вътре ....,ТОЙ -единия от 9-мата , които носеха ковчега ти...ми каза...***Ела да се сбогуваш***....,Ти...ти беше толкова мъничка и излъчваше голямо спокойствие в смъртта си....Докоснах любимата ръка, целунах я както винаги при среща , беше беше топла....След това не помня...нищо.....Може би след около час бях на себе си.... ...
Не се съгласих да вляза в ВМА...,защото имах деца...и не вярвам..,че и тази отговорност с мозъка ти...трябваше да понеса...,не вярвам...,че близките приятели са продали някъде част от тялото ти.... ....Така както не вярвам , че те няма до нас- твоите близки....Ти ни завеща любов....и ни помоли да се обичаме...,ние забравихме какво значи това...Днес ми е трудно...както никога...Само думите ти ми дават надежда...***ЗЛОБАТА И ЗАВИСТТА , ЩЕ ВЪРВЯТ ДО ТЕБ РЪКА ЗА РЪКА...,НО ТИ СИ СИЛНА ЖЕНА И ЩЕ ПОБЕЖДАВАШ ВИНАГИ!***
Ех...кръснице...,ако можех да върна времето назад....Щяхме отново да се смеем и веселим...,щяхме да пеем и играем тежки хора...,а ШАРО -гюптина да свири....  една твоя любима песен...    БОГ ДА ПАЗИ МАКЕДОНИЯ....15години...,сякаш беше вчера...още ме пари жалкото и жарко слънце на Рупите , още усещам....тежкия път....и сълзите си....ОЩЕ , ВСЕ ОЩЕ ПРЕД ОЧИТЕ МИ Е ЖЕЛАНИЕТО НА ФОНДАНЦИЯТА И ЖЕЛАНИЕТО НА РОДНИНИТЕ ТИ СГУЩЕНИ В ДРУГАТА КЪЩИЧКА...КОЯТО ВЕЧЕ Я НЯМА....ОЩЕ УСЕЩАМ ДРАЗГИТЕ....
ПРОСТИ МИ БИТКИТЕ КОИТО ВОДЕХ КРЪСНИЦЕ , ЗА ДА ОТВОРЯ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ТИ ДОМ....ПРОСТИ МИ НАЧИНА ПО КОЙТО ГО ПРАВЕХ , ПО КОЙТО УДРЯХ ПО МИНИСТЕРСКИТЕ МАСИ.....ТЪГУВАХ ЗА ГРАДИНАТА ТИ С МНОГО ЦВЕТЯ, ЗА МОЛИТВЕНАТА ТИ СТАЯ..,ТЪГУВАХ ЗА УЮТА НА РУПИТЕ И ПЕТРИЧ....Сега , когато дома ти е отворен....,аз вярвам....,че духа ти понякога се връща там....и кротко присяда....в молитвената стая...и се МОЛИ ЗА СПАСЕНИЕ НА СВЕТА И НА БЪЛГАРИЯ.....


ПРОСТИ МИ КРЪСНИЦЕ, АКО НЯКОГА ВОЛНО ИЛИ НЕВОЛНО СЪМ ТЕ ОБИДИЛА!

 

на ВАНГА

Вятъра шепти...облаците тегнат уморени...
Всеки миг ще завали...сълзите на времето...
Пак усещам топлина...,тишината в мене диша..
Ти си тук и е лъжа , че живота спира....

Пак говорим...тихичко , смирено....
Болката ми искаш да прекъсне....
Казваш времето-не лекува нищо...

Казваш усмихни се...продължи...
Имаш време...трябва да работиш....
Пътя ти блести....После тръгваш....
Без да кажеш сбогом!

20:31
06.08.2011-та