Живеем в извънредно положение заради Корона вирус със  страх и паника от неизвестното ?
В тази връзка искам да споделя следното : В живота си имах възможността да общувам с великия българин, приживе удостоен от народа със званието "Народен лечител"- Петър Димков.Беше през зимата с много сняг и студ.Учащите  бяха във извънредна ваканция и се приканваха те и възрастните хора да си стоят в къщи за да не се разболяват.Сходна ситуация с тази в момента.Той  предварително бе определил дати за прегледи на болни и смятахме,че ще ги отмени.На въпроса ни ще имали прегледи при тези условия той бе категоричен,че ще има и ни разказа следната притча за пътника и старицата,а именно:"Вървейки по пътя си,прибирайки се от гурбет той видял отстрани на пътя седнала стара жена.Тя била много слаба и съсухрена,че той се изплашил от грозния й вид. Обърнал се на другата страна да не я гледа и продължил по пътя си.Вървял малко и нещо в него го накарало да се върне при нея и я запитал за къде ще пътува.Тя му отговорила и се оказало,че то е съседното място до неговото.Виждайки колко е немощна й предложил да я носи на гръб и продължили по пътя.На разклона за неговото място я свалил от гърба си и тя да продължи по своя. Тогава решил да я поразпита,за да знае на кого е помогнал от съседното село и тя му отговорила- "АЗ СЪМ ЧУМАТА" и съм поканена от хората да ги посетя.Те са много и затова съм толкова изморена". Той много се изплашил понеже имало много починали от това заболяване и то било причината да се прибира от гурбет като я помолил да подмине неговото село.Тя му обещала, че ще изпълни молбата му понеже я е носил до тук и няма да мине там въпреки,че имало клиенти,които искали да им гостува.Те се разделили и пътника се прибрал в къщи. В съседното село много се разболели и доста починали.След време и в неговото село се получило същото,но с малко хора в сравнение с другите.Минало време и старицата го срещнала отново.Тя го поздравила и му благодарила,че той й е помогнал в труден за нея момент.Той не я познал и я запитал - от къде се познаваме и тя му припомнила случката.Тогава той се нахвърлил срещу нея,че не е спазила обещанието и доста хора си отидоха от теб.Тя спокойно му отговорила:" АЗ НЕ  ИДВАХ В ТВОЕТО СЕЛО И ТЕ СИ ОТИДОХА НЕ ОТ МЕН, А ОТ ТЕХНИЯ СТРАХ ОТ МЕН, КОЙТО СИ СЪЗДАДОХА КАТО ЧУВАХА ОТ ДРУГИТЕ ЗА МЕН.АЗ ОТИВАМ САМО ПРИ ТЕЗИ,КОИТО МЕ ПОКАНЯТ И ВЪПРЕКИ,ЧЕ ИМАХ ПОКАНИ ОТ ХОРА ТАМ НЕ ОТИДОХ ЗА ДА СПАЗЯ ОБЕЩАНИЕТО СИ КЪМ ТЕБ. АКО БЯХ ОТИШЛА МНОГО ПОВЕЧЕ ЩЯХА ДА СИ ОТИДАТ. АКО НЕ СЕ СТРАХУВАХА ОТ МЕН СЕГА ТЕ ЩЯХА ДА СА ЖИВИ. АЗ НЕ СЪМ ВИНОВНА ТЕ САМИ СИ ГО НАПРАВИХА СЪС СТРАХА СИ ОТ МЕН". След което добави:"Когато човек позволи на ума да царува,той става господар на човека и го кара да му пасе патките. Умния човек създава негативни мисли, изпълнени със страх,които го карат да е неспокоен, нещастен и болен.Разумния човек създава позитивни мисли,изпълнени с радост, а те му помагат да се чувства спокоен,здрав и щастлив. Страха убива човека,а радостта му помага да продължи да живее.Всичко идва от мислите и е много важно какво мисли всеки.Чрез мислите си човек е приятел или враг на самия себе си и сам може да се излекува чрез вярата в тях .Ако човек мисли и вярва,че е болен и Бог не може да му помогне дори чрез най-добрите лекари и медикаменти.А мислите идват в главата на всеки. Народа много добре го е казал "Рибата се вмирисва от главата"и "Помогни си сам за да ти помогне и Бог чрез другите". Той помагаше на хората независимо от забраната на управляващите и предизвикателствата на живота вярвайки в позитивните мисли и уповавайки се на "Майката Природа"(както приемаше наричани от другите Бог.....) до последния си миг на този свят..Бе здрав и доволен от всичко в живота му,движеше се спокойно и изправен, четеше и пишеше без очила,а бе на 95 години и напусна този свят по време на съня си.С труда си допринесе на хиляди да се излекуват от болестите по физическите им телата и да се пробудят за духовната си същност в тях.
    Тогава не всичко разбирах,което казваше и се чудех на доста неща и особено кое е умно и кое разумно. По късно работейки върху себе си по неговите напътствия след смърт му разбрах много истини за себе си за самия живот. Всичко това промени начина ми на мислене,на възприемане на предизвикателствата на живота за да съм все още на този свят. Оказа се,че разликата между умния и разумния начин на мислене е огромна и всяка оказва своето въздействие за начина ни на живот. Живота е личен и всеки прави своя избор с мислите си.С тях подаваме знак на Твореца,който ни е създал и пратил на този свят какво искаме да изживеем и той ни спретва поредната ситуация пък след това други са ни виновни.Нужно е да разберем,че ние си създаваме всичко в живота чрез мислите.Убедена съм,че и тази ситуация с Корона вирус ние сме допринесли да се появи и е плод на нашите мисли,но всеки е свободен да я възприема според мисленето си.Много е важно нашето възприемане защото с него също подаваме знак на Твореца и от него ще последва следващото ни ситуац