
НА СЕБЕ СИ!
Защото заслужавам....

Абстрактна форма...някаква поставка...
вода и пясък...имам форма...
Когато грее слънце...има блясък
когато има дъжд.....тревога...
Една поставка, празна...и статив...
И ако някой иска да рисува...
С думи ще рисува стих....
дори и без да се вълнува...
Във него и луната няма място...
защото просто някак си смутена е....
и образ не побира...тясно е....
едно парченце изкривено....
И осъзнавам, цял живот статив...
Това била съм-груба грешка...
Не образ...бягащ и страхлив...
Дори да съм била надежда...
А форма...застояла в тишина...
В очакване на нещо свято....
С кристална чистота...как отразявах тъмнината?
Не са намерили ни образа си нито силуета...
И няма да го срещнат знам...
ОТ ДНЕС....ОСТАВАМ НА ПАРЧЕТА...
За всеки в този свят голям....
От днес оставам някакъв разбит кристал.
Горял във пещите...И ослепявал мрака....
И всеки себе си ще зърне знам....
В разбития си образ някъде...
Ще иска себе си да събере...
Ще рови във парченцата разбити....
И като пъзел нека събере
.............................................мечтите си....
Без думи , без илюзии, без страх...
Без шепот...без да чувства....
едно разбито огледало във пръстта...
от там излязло....във пръстта се връща...
02:26 мин....
Мястото е вселената...
14.07.2011