Моят Марс е в Риби, в съвпад с ІС, гокленов. Енергия по принцип не ми липсва, но е на приливи и отливи заради променливата ми мотивация. Всяка моя активност трябва да е задвижвана от дълбока мотивация, иначе не става - мога часове и дни наред да бездействам и да съзерцавам една точка в стената. Сега като се замисля, най-енергична съм била, когато съм се чувствала задвижвана от някакъв мотив, цел. Никога не правя нищо "само защото трябва" и нищо не ме изпълва с по-голямо отвращение и гняв от усещането за принуда, било то и за дребни неща от бита.
Заредена с много енергия съм се чувствала при транзит на Плутон към Марс (квадрат) и на Уран към Марс (съвпад). По време на плутоновия транзит към Марс тренирах активно, записах се на обучение по бойни изкуства.
Транзитният Уран в съвпад с Марс донесе повече напрежение в дома и вътрешно напрежение, отколкото физическа активност. Беше доста неспокоен период, спокойствие и отдушник успявах да намеря само извън дома - в момента, в който излизах през вратата, сякаш ставах друг човек (или по-скоро себе си) и имах чувството, че голям товар пада от раменете ми. Този транзит беше свързан и с промяна в модела на връзките, но след като една такава връзка приключи осъзнах, че човек нагласата си може да мени (временно), но същността му не се променя.
По-време на транзита на Сатурн през МС в опозиция към Марс като че ли бях най-работоспособна, сякаш вътре имах двигател с вътрешно горене. Тогава успях да постигна най-голям професионален успех, ако трябва да го сравнявам с всички предходни години. След преминаване на Сатурн в знака Везни в живота ми се настани трайна стагнация, сякаш се издигнаха стени между мен и света... В момента не знам дали точната дума е липса на енергия, а по-скоро трайно усещане за натрупана през последните години умора. Успявам се да се отърся от това досадно чувство само, когато съм силно мотивирана от нещо, но липсва фокус, липсва осъзната цел. Именно липсата на фокус и мотивация ме изтощава най-много - когато знаеш, че правиш нещо просто "защото се налага".