Да полетиш...дори склонила поглед
но не от хората , а от душата си свенлива...
Е нужно да надмогнеш порива
да бъдеш обладана самодива...

Да полетиш и да летиш над океана
над собствените страхове и плам...
се иска мъдрост в шепите на времето събрана...
и всеки ФОЛТ да бъде СТАРТ...

Да полетиш..когато птиците умират уморени...
Да стигнеш синевата и да пиеш синьото небе...
Да носиш вярата , че сбъдват се мечтите...
А всъщност да си изтъкан от ТЛЕН...

Да доближиш брега...до теб простора да въздиша...
Да бъдеш грешница ..да носиш любовта...
И на гърдите ти ВСЕЛЕНИ да въздишат...
А ти да бъдеш тишина...

Да си родена да се бориш и да побеждаваш...
Да тръгваш..да се връщаш...да летиш...
Да страдаш...,да обичаш..да прощаваш...
РОДЕНА СИ ДА ПОБЕДИШ...

ДОРИ И ТОЗИ СТИХ!

01:11
днес..

Града на ангелите