EL CONDOR PASA - FERNANDO LIMA
Ела НАМЕРЕНИЕ, промени ВЪЗПРИЯТИЕТО ни, донеси ни ПОЗНАНИЕ да посрещнем НЕПОЗНАТОТО зад хоризонта.

Противоречивия , големия , великия мистик...различния , онзи който пътува извън времето....носен на крилете на орела  е роден в Перу а  , по-късно емигрира в САЩ, учи в Лос Анджелис и там защитава докторат по антропология. Американски писател и антрополог по време на следването си в желанието си за дирене на един друг паралелен и мистичен свят бива отведен в света на индианците...И така една среща с дон Хуан Матус - магьосник (нагуал) от племето яки променя завинаги живота на стотици хиляди по света...Защото Карлос е един от създателите на движението Ню Ейдж...движение чиято цел е промяна на света....

***— Тази улица, както и всяка друга, води към вечността — рече дон Хуан. — Трябва само да тръгнеш по нея в пълен покой. Време е. Хайде върви! Върви!.......***

И така по тази улица...на живота и намерението тръгват стотици за да намерят себе си в един друг свят...Търсейки познанието и възприемайки света по един съвършено различен начин.... виждайки , че ***ЧЕРВЕИТЕ СА СВЕТЛИНИ***

Едва след като сме се научили да *ВИЖДАМЕ* , А НЕ ДА *ГЛЕДАМЕ* /Това запомних от първата си **среща*** с Карлос Кастанеда , когато прочетох книгата ПЪТУВАНЕ КЪМ ИКСТЛАН/ , можем да разберем значението и смисъла вложен в думите му....Не за друго , а защото **да спреш света** се иска малко..., а това малко е част от многото...Или иска се много малко , но чрез него ....и онази възможност да летиш на крилете на орела...***Ти не си искал нищо конкретно, затова жената от църквата ти е дала абстрактен дар: Възможността да летиш на крилете на намерението.***

Всеки полет в неговия свят е дар , свързан с паралелната реалност... Една друга реалност , която може да ни позволи да погледнем с другия поглед и да видим това...:

***Може би някой ден ще можеш да виждаш хората по друг начин и тогава ще разбереш, че няма начин да промениш нещо в тях. ......Хората изглеждат различни, когато виждаш. Малкият дим ще ти помогне да виждаш хората като нишки светлина  ***

Винаги съм знаела , че силата на съзнанието е свързано с ясното и конкретно виждане отвъд пределите дори на хороскопите които гледам вече толкова години и винаги съм се учудвала на себе си в случаите когато познаваемостта е стигала критичните градуси на ясновидски способности....сега пишейки за КК , се питам дали всъщност инструмента на виждането не поддържа енергийния баланс на някакъв огън , който изгаря и пали всичко по пътя си , за да изчисти съзнанието ми , което картата манипулира и да открехне тежките двери на подсъзнанието на онзи източник от който черпя...Или се връщам назад в предишни инкарнации за да докосна миналото , което е свързано с бъдещето в един куфар чието тяло търпи метаморфози...Ех , защо не е жив Кастанеда да си поговоря с него.... Всъщност ще си поръчам сън....И вярвам..., че ще ми каже.../не ме мислете за луда.... / , защото дори в мига самото писане за него ме кара да се замислям в/у много неща...и май двете книжки от него прочетени в един друг период започват да осмислят много отговори на много въпроси...,но в една друга светлина...с един друг опит ....и преживяване..... или както казва ЕСПЕРАНСА :***, че да сънуват докато са будни означавало, че те можели да се потапят в сън, който да им даде енергията, необходима, за да вършат смайващи ума дела, докато са, напълно будни и в съзнание.***- Жените са несравними сънувачи - увери ме Есперанса. *** Жените са изключително практични. За да под¬държа един сън, човек трябва да е практичен, защото съ¬нят трябва да има някаква практическа насоченост. Любимият сън на моята учителка беше да се сънува като яс¬треб. Друг неин сън беше да се сънува като бухал. Така че, в зависимост от времето на деня, тя сънуваше един от двата съня и тъй като сънуваше докато беше будна, тя биваше действително и абсолютно ястреб или бухал.***
И ето защо самия Кастанеда казва....***За мен има само пътища ,които имат сърце.По тях аз пътувам и единственото предизвикателство ,което си струва ... е да измина пълната дължина.Там аз пътувам и гледам,гледам останал без дъх.***


***Бях болезнено, очарована от странната власт, която имаше над мен. Бях поразена, че копнеех да седя с него на тази пей¬ка вечно, оставила ръката си в неговата.***

Утре ще продължа..., Добро утро на онези които се събуждат...,аз отивам да спя.....Животът продължава...там в сънуването....
 ...


Там е един по-различен и по-красив живот ...пълен с багри и цветове наситен с чувства и емоции понякога дори в пъти по-силни от реалността...Сякаш воала на сънищата е толкова фин...,че докосва най-съкровените места в човешката душа и същност...Сякаш сънищата - езика на душата ни , най-интимния свят от всичките ни светове ни поглъща и с бързи обороти ни връща далеч назад във времето и напред в други реалности...Въобще света на Кастанеда не е свят , а една последователност в измеренията на подсъзнанието и колективния разум....Или способността ни да навлезем в другата реалност и да останем в нея чрез контрол посланията които получаваме от енергиите тела е сила , която следва да бъде развивана....ни носи друг смисъл за формите на живот в сегашната ни инкарнация...Света на тъмнината е свят изпълнен със светлина...,която сме способни да видим...

***Ние сме изтъкани от тъмнина, от неща, които са необясними. Да мислим за себе си по всякакви друг начин е лудост. Така, че не унижавай тайната на човека в себе си, като се самосъжаляваш или се опитваш да й дадеш разумно обяснение. Унижи глупостта на човека у себе си, като я разбереш, но не се извинявай на никое от тях; и двете са необходими.***

И така в хода на времето..., всъщност осъзнавайки , че сме изтъкани от тъмнина...ние разбираме , че точно червеите са светлини , чрез които достигаме съвършенството , което няма как да разберем.... Защото ЗЕМЯТА Е ТЪМНА /ми подсказаха / , но НО НЕ Е ЛИ ТЪМНА И  УТРОБАТА?! - където всеки сперматозоид е светлина ?! Или почвата в/у която се материализира неговата енергия , за да възпроизведе поредния инкарнационен период на пътя към съвършенството....

Запленена и подчинена на едни нови усещания ....от творчеството на КК , осъзнавам с чувство на свобода...... ***Мисля, че направих грешка, като допуснах да разбереш повече, отколкото позволяват възможностите ти за момента.***.....или за всичко има време...,време когато се трансформира мисълта дори на света.....защото както е казал Карлос ***Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.***

 

— Какви неща виждаш?
— Виждам всичко.
— Но и аз виждам всичко, а не съм човек на знанието.
— Не, ти не виждаш!
— Мисля, че виждам.
— Казвам ти. че не виждаш.
— Кое те кара да говориш така, дон Хуан?
— Ти гледаш само повърхността на нещата.
— Искаш да кажеш, че всеки човек на знанието всъщност прозира във всичко, което гледа?
— Не. Не това искам да кажа. Казах, че човекът на знанието има свои собствени пристрастия. Моето е просто да виждам и да знам. Другите правят други неща.
— Какви други неща например?
— Вземи Сакатека — той е човек на знанието и неговото пристрастие е танцуването. Така че той танцува и знае.
— Е ли пристрастието на човека на знанието нещо, което той прави, за да знае?
— Да, това с вярно.
— Но как може танцуването да помага на Сакатека да знае?
— Човек може да каже, че Сакатека танцува с всичко, което има.
— Той танцува ли така, както аз танцувам. Искам да кажа — като самото танцуване?
— Да кажем, че той танцува така, както аз виждам, и не така, както ти можеш да танцуваш.
— А вижда ли и той така, както ти виждаш7
— Да, но той и танцува.
— Как танцува Сакатека?
— Трудно е да се обясни това. То е един особен начин на танцуване, което той извършва, когато иска да знае. Но всичко, което мога да кажа за това, е, че ако не разбираш пътищата на човека, кой знае, не е възможно да говорим за танцуването или виждането.
— Виждал ли си го да извършва своя танц?
— Да. Но не е възможно всеки, който гледа неговото танцуване, да види, че това е неговият особен начин на знаене.
Познавах Сакатека или поне знаех кой е гой. Бяхме се срещали и веднъж му бях купил бира. Беше много любезен и ми каза да се чувствам поканен да се отбия в къщата му винаги, когато пожелая. Известно време ме занимаваше идеята да го посетя, но не казах на дон Хуан.

Цитат от книгата **Една отделна реалност** - Карлос Кастанеда