Зрялата КАРМА е готова вече за жътва и затова е неизбежна - неотменима. Свобода в избора за нейното преминаване е имало в миналото. Изборът е извършен, в настоящето остава само да се изплати - нищо повече.
Причините, които зараждат непрекъснато нашите мисли, желания и постъпки, често биват тъй противоречиви, щото не позволяват на мислите ни да се осъществят. Съществуват кармически задължения към известни нации или определени обществени групи, а при това други задължения изискват особени условия при въплъщението. Следователно, в едно въплъщение човек можела погаси само част от своята Карма. Господарите на Карма избират тази част от всяка индивидуална Карма, която може да бъде изплатена едновременно, и за тази цел отправят човешката душа в съответната страна, раса, семейство, или обществена среда, която представлява най-подходящото условие за изплащането на тази част, която е извадена от сбора на общата. Съединяват се заедно такива условия, при които могат да се проявят последствията на онези създадени от човека причини, които не влизат в противоречие една с друга, а се съвпадат. Тези причини, зародени от човека в миналите въплъщения, определят:
1/ Продължителността на неговия земен живот;
2/ Особеностите на неговата физическа обвивка /на физическото тяло/ - нейните положителни и отрицателни свойства;
3/ Подбират родствениците, другарите, враговете и всички, с които човек ще дойде в съприкосновение;
4/ Обществените условия;
5/ Строежа на оръдията на душата: мозъкът и нервната система, определящи ония предели, в които ще се проявяват силите на душата и
6/ Съединенията на всички създадени от кармичните причини радости и страдания, които могат да бъдат преживени от човека в течение на едно въплъщение.
Във всичко това човек няма избор; неговият избор е бил направен в миналото, когато той е сеял, сега остава да си събере жътвата.
Едни от проявленията на зрялата Карма представляват постъпки, които могат да се нарекат „неизбежни".
Всяка постъпка е крайното изражение на цял ред мисли и желания.
Еднородните мисли и желания, групирайки се в течение на много прераждания в едно цяло, създават душевното състояние, което може да се сравни с наситения разтвор в момента на кристализацията. Както само една нищожна частица от веществото е достатъчна, за да се извърши кристализирането, тъй също достатъчно е само едно леко въздействие отвън или извътре /една последна мисъл/, за да се проявят еднородните мисли в постъпки. Ако тези мисли са зли и отмъстителни, явява се моментът, когато при лек тласък само човек отива до престъпление. Или обратно - ако умът му е вибрирал постоянно с безкористни мисли, отправени в помощ на ближните, настава момент, когато тези мисли се кристализират в акт на героизъм. Ако при това човек не успее да обмисли своята постъпка, а това е почти винаги така при такова неустойчиво вътрешно състояние, е ли неговата постъпка престъпна или героична, сам човек идва в изумление: „Не разбирам, как съм могъл да извърша това!" От това следва, че нашите скрити мисли направляват съвършено вярно нашата воля, и моментът на проявлението й не е далече - не е въпрос на времето. Но ако създателят на мисли успее да обмисли, свобода на избора е възможна. Той може да противопостави на тази закореняла мисъл нова и, настойчиво повтаряйки последната, да измести първата. В това явление имаме ключа за разрешение на трудния проблем за свободата на волята и предопределението. Чрез свободната си воля човек си създава ония ограничения, които нарича своя съдба.
Той ограничава себе си със своите мисли в миналото, с неосъществени възможности, погрешни предположения или неразумни постъпки. Той е свързан със своите забравени желания, и скован от греховете на миналите си дни.
И все пак - той е свободен. Създал своето минало, което държи в окови неговото настояще, той може да работи, и вътре в собствено създадения си затвор, може да обезпечи свободното си бъдеще. Когато силният узнае; че е вече свободен, оковите му ще паднат сами по себе си. Но за обикновения човек, за когото знанието не е един могъщ поток от светлина, а ту избухваща, ту изгасваща искрица, освобождението се отлага за в далечното бъдеще. За него преди всичко е необходимо да съзнае, че той страда по настоящем само за това, защото е грешил в миналото, и че всичките ограничения, които го свързват, са създадени от него.
От тези два полюса - свободната воля и предопределението, произлизат всичките сложни комбинации на свободата и необходимостта, върху които е построена цялата драма на човешките борби.
Създадените чрез свободната воля мисли и желания, повтаряйки се много пъти, се обръщат в привички. Привичките ограничават волята и се превръщат в краен резултат на автоматични действия - механизират се. Идва момент, когато съвестта заговорва, че тази привичка не е добра. Тогава човек почва да руши лошата привичка, създавайки мисли от противоположен характер.
След много усилия издълбава се ново корито, новите мисли вземат връх и - изгубената свобода наново се добива. За съжаление, обаче, това става, за да се изковат чрез волята нови вериги.
По такъв начин нашите собствени мисли и желания създават постепенно свойствата на нашия мозък и на нервната ни система, а това последното се явява като едно от най-силните ограничения свободата на нашата воля.
Често повтаряните мисли стават автоматични, създаващи у нас предразсъдъците - лични и национални. Ние живеем с тях даже и неподозирайки, че това са стени, изградени със собствените ни ръце, които закриват пред нас светлите хоризонти на Истината.
Друг вид „зряла" Карма се проявява в минути на тъй наречените „внезапни обръщания". Нечистите мисли и желания от миналото - образуват около нашето Аз нещо като груба обвивка, която ни държи в плен. Този плен може да просъществува в продължение на няколко прераждания.
В това време безсмъртната душа, събирайки опити, успява много нещо да научи и придобива някои висши качества, но те ще останат за дълго скрити под тази груба обвивка на съзнанието.
Необходим е един силен тласък, който се явява обикновено или от някои добри книги, от някоя вдъхновена реч или от ярки подвизи, за да се разкъса обвивката, да се разруши тази кора и освободи душата. В човешката история са записани не малко такива случаи на „внезапни обръщащия".
http://www.scribd.com/doc/45619877/Blavatska-KarmaЕ.Блаватска
Зрялата карма се свързва със Сатурн , Луна и Нодална ос...Склонна съм и все повече се убеждавам , че тук има място и за Плутон...