НЕПИСАНА ЗАБРАНА
На ТЕБ
По белите следи на думите вървя....
По стъпките на инкарнации пътувам...
Реалността е тука и сега....
И думите понякога бушуват....
Красиви спомени ме връщат във съня...
Картините мистични образи рисуват ....
Летя със теб и скачам и вървя
През преспите от бели облаци пътувам...
Горя ,замръзвам, смея се , мълча....
И все едно е чувството реално....
Как искам да го изгоря! ...Не осъзнах!...
Преврнах го в реалност!....
Не ме е страх...., аз мога да летя...
Не си мисли , че няма да политна....
Да!- птица съм от друга синева....
Дори в матрицата поставена ,аз съм различна....
Ще осъзнаеш , ще го разбереш....
Та ти дори го осъзнаваш!.....
Признай пред себе си! ...недей пред мен
Във тази клетка няма да остана!....
Ще разбера посоката все някой ден
Ще полетя свободна без товара....
Но докато в сънищата ти си с мен....
Това е моята неписана забрана.....
Това е тежкия кармически закон...
От него никой никога не бяга....
И кой си ти , коя съм аз.....е без значение
На финала.....
По-важно е , че някакво кълбо разплита мрака апатичен....
И някъде във клоните на вечността една звезда се ражда във очите....
Вселената е в своите права....,и с/у нея никой никога не тръгва....
Готова съм високо да летя....,не се страхувам.....
03:20 МИН.
БУРГАС
16.12.2010