Да се довериш на жена ....жена над 45, която обича повече залезите и вятъра се иска много. Това са жени с истории зад гърба си. А всяка история има смисъл да бъде чута ..,преразказана..Факт е , че тя носи доста опит и мъдрост...Защото последната се придобива с годините , с броя мигове посипали снежинки в косите и умора в очите...
Да бъдеш добър, значи да живееш в хармония със себе си. Противоречието настъпва тогава, когато си принуден да живееш в хармония с другите...забравяйки себе си.... Голямата част от жените с опит са жертвали времето си в името на другите...,но с това не са ощетили никой освен себе си...и винаги идва един миг на компенсация....в който са написали и са получили като дар и посвещение една соната или токата в ре мажор...

http://www.youtube.com/watch?v=ipzR9bhei_o
* Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други.* Оскар Уайлд
Жените с история са максимално естествени...,защото осъзнават , че историята е сила....,чрез която могат да поставят основите....
Да се вслушаш в смеха на вятъра и в говора на вълните...,да се докоснеш до свободата на стихиите и до тяхната сила..да вибрираш на честотите на времето...което е измислено е щастие...Миг на щастие в едно пътуване....Живота ни поднася своите изненади....,понякога със сълзи...друг път с болка...,понякога с радост и щастие....И винаги ли е виновен един НЕПТУН.... ,за да свалим розовите очила и да разберем, че мрака е част от светлината?! Винаги ли е необходим един ПЛУТОН...за да превърнем мрака в светлина....
Принадлежах като тайна на малцина мъже...макар да приличах на мъжемелачка...Борих се с гордостта и предразсъдъците...потъпквах..,бях и тъпкана..ставах и продължавах след като падах като дете и наранявах коленете си...Не се предадох..,не предадох и съвестта си...., беше важно да обичам...,да бъда полезна..,да бъда себе си....Такъв до тук беше живота ми...Картина...,която всеки миг се отразяваше като щрих с топли и студени светлосенки...,натрапчиво ...с един тон в който винаги присъстваше ажурната сянка на любовта.../неее,не онази любов м/у мъж и жена...,а Нептуновата-божествената/...вярвах в приказките и доброто...Каквото и да правех...и както и да го правех...влагах сърце...и нищо друго....Защо ли...?! Ами...за да разбера , че живота...шибания живот е само миг между две основни състояния...- РАЖДАНЕТО и СМЪРТТА....и ЗА ТОЗИ МИГ , МЕЖДУ ДВЕТЕ.... СЛЕДВА ДА СЕ ЖИВЕЕ НА ПЪЛНИ ОБОРОТИ...БЕЗ КОМПРОМИСИ...БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАМЕ....ДА ЖИВЕЕМ ВСЕКИ ДЕН...КАТО ЗА ПОСЛЕДНО...Смисъла е само в този миг....Останалото е илюзия....и страх...да погледнеш в слънцето и луната и да прегърнеш вятъра.....

Да зарееш поглед сред звездите е сякаш да започнеш да вървиш през собствената си душа, преоткривайки стъпка след стъпка нови мисли, чувства, желания...така попадайки  сред пулсацията на  звездите понякога намираме части от нас, за които дори и не подозираме,не вярваме, че имаме или сме запазили от някой друг живот... Пожелах ти да ги намериш, Марая....мисля че си успяла интуитивно да прочетеш написаното на Италиански...

От време на време хората правят крачка напред...., понякога се връщат две назад.. Издигаме се над възможностите си , които ни изпълват с  изненади...., как сме успели да допуснем това.... Понякога същите тези възможности  разочароват. Животът е странен. Може да ни притисне доста силно в ъгъла на собствените ни грешки или оптимизъм..... Но,  ако се вгледаме  ще намерим надежда... в думите в стиховете в някоя песен... и в очите на някой, който обичаме.... И ако имаме късмет, ако сме родени като  най - големия късметлия на ВСЕЛЕНАТА - човека, който обичаме ще отвърне на чувствата ни.
Всички рисуваме  съдбата си, живеейки между стени оградени от илюзиите на  времето. Затова не се връщайте никога в миналото., то не се връща никога .
Любовта не е любов, която се променя когато се случват промени , ако е била любов. Тя е белег , а белезите винаги остават дори...когато раната е спряла да кърви..., но сякаш от белезите повече боли.... Истинската  любов не се променя за кратки часове и седмици, но издържа... дори бръснача на смъртта. Когато нещо приключва и си отива е тъжно...,но празни пространства няма...Природата не търпи такива пространства...Нещо си отива, за да дойде друго....Всеки компромис е слабост....,всяка слабост се превръща в сила...всяка болка е била радост....Ние сме устроени така...,че да търсим и да пътуваме...Като един пъстър и весел автобус пътуваме в луна парк и играем със собствените си страхове....А когато излезем от парка...и билетчето не ни е нужно...го изхвърляме...Живота е билет за никъде....Просто трябва да го оценим и да живеем пълноценно...Да грабим с шепи от всеки миг...,защото само мига е вечност....
http://www.youtube.com/watch?v=u9JdTvr9WTM

Марая,колко добре казано,нямам думи...... поздравявам те...
http://vbox7.com/play:a3f00a77&al=2&vid=1594079

Марая,колко добре казано,нямам думи...... поздравявам те...
http://vbox7.com/play:a3f00a77&al=2&vid=1594079

Мерси...

Добре казано , защото го пише сърцето..,защото почерка на опита рисува думите с капки кръв , стичали се като всеки миг от живота ми към делтата...Живота е река...,красива река..е всяка река...За мен е важно да е пълна..защото само тогава ничия лодка няма да заседне... и в плаването може да се огледа всеки във водите и....Пресъхналите реки са тъжни...те не се нуждаят от мостове...лесно ги прескачаме и забравяме...Пълноводните реки прииждат и пеят сякаш в зависимост от своето настроение едни песни...които те караш да тръпнеш....Да бъдем други вече късно е....Всяка дума е едно есенно листо...паднало и натежало от слънчевите лъчи , от дъжда...от мъглата...но именно всички тези състояния през които е преминало го правят красиво...
Знаеш ли МЪДРОСТТА Е КРАСИВА ВСЪЩНОСТ!

http://vbox7.com/play:a8fd186a