Далеч от себе си , далече от копнежите
На АЗА  във прегръдката мълчим.

Обичам вятъра , завръща ми надеждите
и сякаш гали детските мечти...

Обичам порива загубил пътя си...
Обичам и светулките изгарящи нощта...

Обичам да вървя по пътя...
Когато тръгва от сърцето с душа.....

09:41
16.10.2011

Само вятъра носи усмивките прашни...
Песента е сякаш минорна...
Аз усещам дъха на земята.
Тя скована е в бреме тревожно....

Аз-а смешен и някак си тъжен....,
се страхува от своята битка....
Опознава лицата си с новите роли
Боец въоражен ..., барикадиран....

Песъчинка в очите ми....
Миг към простора...
Бяла птица с крилете на вечност...
И остава умората ....от споделената нежност!

08:49
16.10.2011
Далеч от суетата...,близо до надеждата!

Чух дъжда...вали в сърцето ми.
Тишината е прегърната
във властните ръце на вятъра..
Погледа ти...той към мене беше устремен..
Моят поглед бродеше в душата ми...
И огледах се , смирено в капките
от есенния дъжд и долавях образи
размити в дъното на мрака...
Чух гласа на есенния дъжд
Птица в клоните заплака...

14:50"
Днес...,тук и сега

http://www.youtube.com/watch?v=y6qjgOQ1pfI

Пътувам към себе си...
Скоростта е умерена...
Бързам сякаш...и не бързам...
Няма как с бързината на времето
При себе си...да се завърна...
14:56
мястото е същото....

И не бих ускорила и ритъма
Ще отнемеш газта..,
Ако искаш да знаеш...
И не бързай за никъде...
Ти си бил и ще бъдеш в безкрая!
14:58
пак там....

На двама Ви...единия от Вас ме обича....
а другия... иска да ме обича..,но не му стиска...

Не съм стихия....аз съм мъничка жена...
Дори и с поглед можете да  местите...
Като царица съм на шахматната дъска...
Но...,моля Ви не ме търсете там сред пешките...

Света не е безличен епизод...не е илюзия
не е забава от цикъл в нашия живот потънал във забрава
Света е дом на всичкия народ и в него искам да остана...

Не искам тишината на града...
Не искам светлина обречена в надеждите...
До него искам да заспя...
До него само ще остана вечна...

01:53
ден за размисъл...и за ЛЮБОВ ВЪВ ВСИЧКИТЕ И ИЗМЕРЕНИЯ!

България спи...нека сънува любов и светлина! другото е илюзия...

Дали светца съм или пък грешница не знам....

Дори не искам да обличаш в думи сложни

Духа ми и душата ми аз знам , че не признават норми...догми

Дали съм цвят или пък утринна сълза

Или мирянката изплакала с любов сълзите...

Аз знам за теб съм океан...дори и в бурята

ще пориш по вълните му...

Не можеш да откажеш светлина и блага дума-

толкова е нужна...

не може огън да гори страстта

а ти да бъдеш груб и жлъчен...

В света във този свят голям ....

защо сълзите ми се стичат питаш?

Защото знам , че любовта ще ни спаси

и нека се обичаме....

03.11.2011
17:55

МАНТРА ЗА ВЕЧНОСТ И ЛЮБОВ!
http://www.youtube.com/watch?v=03dVAZkwzQg&feature=related

Да се обърнем с прошка във сърцето си
Да се помолим и да си простим...

Да съблечем от себе си на АЗ-а омерзени дрехите
Да пратим обич и да не скърбим....

Това е нужно за да върнем пак баланса...
Да бъдем с чисти мисли и изправени глави...

От взрив родени сме и сме създадени
за да създаваме и да творим...

И да творим , чрез думи и дела от храма на сърцата си
най-чистата религия ЛЮБОВ...

Ще ни прости ВСЕЛЕНАТА....ще ни прости ЗЕМЯТА...
И днес ще ги прегърнем с ЛЮБОВ!

И всеки миг е важен на земята....и всяка мисъл е стрела
която стига  до сърца....

Сърцето се лекува чрез душата свята....
И ХРАМ Е НА ВСЕЛЕНСКИЯ ЗАКОН!




0:39

06.11.2011

Слънцето се ражда...
Разкъсва утробата на нощта...
Тишината в небето по мене се стича...
Чувам само прибоя...
И глас от устните на вятъра....
Някъде , някой ме вика...
Тръгвам бавно в очите ми греят лъчи...
И жарава е пясъка , пари от спомени...
Аз съм тук...и оставям следи...
И без думи рисувам картини в душата ти...
Аз съм тук...ти нашепваш за миг приседни...
Не...,не мога...пак тръгвам за някъде...
13:32
06.11.2011

Смъртта ни дебне....
Всеки миг...до нас е сякаш залепена...
Пространство...,тишина и вик....
Разкъсва цялата вселена...

И атомите борят се във тъмнина...
Душата някъде пътува...
Една едничка падаща сълза...
Се стича по издраната ни буза....

Смъртта ни дебне....и не бива да е страх..
Когато някой си отива - друг се ражда....
Очите ми преливат...,аз съм срещала смъртта...
макар да бях цинично млада....

Отива си живота...всеки миг...
И кръговрат рисува по стъклата студ и болка....
И раждаме се с вик....
защо си тръгваме с болка?

Морето е спокойно в този миг...
Една звезда ме гледа със почуда...
Сърцето ми рисува този вик....
Умира нещо...раждайки се друго!

23:42
с/у морето.....

И тази сутрин пак не спя...
Защото в сънищата си сънувам...
Че някъде летя...и нямам сила
с любовта да се сбогувам...

Прегръщам уморената луна...
растяща там далече сред звездите...
Нашепвам името ти...
искам да заспя....

отново на гърдите ти....

05:54
събудена от любовта ти...