Посвещавам тази книга на НАС ...,на силата ни , на смелостта ни...без която нямаше как да я споделя с всички ,които имат и ще имат нужда от нея! На вятъра...
И на Меркурий, Юпитер и Сатурн....без които опита и знанието не биха могли да бъдат материализирани.....


Силата ли произвежда светлина...или светлината произвежда сила? Не ...нека помисля....този път не бързам....за никъде , защото знам за къде пътувам....


https://www.youtube.com/watch?v=lWtZlXyeoXc
Годините минават ...без дори и за миг да ни попитат искаме или не...
Пред мен стои огледало...Едно огледало, което е отразявало детето в мен..,момичето...жената... Огледало, което е запомнило усмивки...сълзи, мечти, трепети , абстракции...огледало в което сякаш са запечатани моментите  на доверие и недоверие...на предателство...,на любов...,на омраза...на разбиране..,на тъга , на топлина...,на студ....
Огледало в което оглеждайки се съм търсила погледа на другите върху себе си...Сякаш точно чрез тези погледи съм виждала истинската си природа и същност...истинската си усмихната и тъжна страна.
Коя съм аз? От къде идвам? За къде пътувам? Защо се връщам? Защо си тръгвам? Защо търся? Кого и какво търся? Какво опознавам?Защо е познато? Кое е непознатото?
Въпросите в които препъвайки се...всеки човек губи контрол над себе си.
Правилата на живот са простички и ефирни...Груба е само и единствено марицата в която искаме да ги поставим. И точно тя ни лишава от най-ценното нещо на тази земя...свободата във всичките и измерения.
Още в мига в който ние сме зачатие губим свободата си.
Великото тайнство на един сперматозоид и една яйцеклетка ни превръща в космически взрив в утробата на майката.
Мъжете винаги са по-свободни. Те нямат ангажимент към износването...,те имат ангажимент към качеството на материала в който ще се настани духа и душата.
Духа идва тук в куфара..грижливо износен в майчината утроба...изрисуван от бащината семенна течност.
И всеки човек жадува и търси обич...,съпричасност...топлина..,нежност. Без изключение ние всички сме болни за онези абстрактни неща...,чрез които и най-коварните и кошмарни физически болести се лекуват. Факт доказан от велики учени...професори, академици.
Искаме да бъдем важни и обичани от другите...,а дали всъщност сме важни и обичани от себе си? Дали умеем да владеем силата на собствените си ЕГОИЗЪМ..., ЕГОЦЕНТРИЗЪМ...ПРЕТЕНЦИИ?
Колкото по-надълбоко се гмурках...толова по-студено беше . А красотата се свждаше до една абсолютна чистота...Чистота през която   нищо не можеш да видиш...,заслепява. Липсват багри...форми...нищо освен светлина.Дяволска светлина,която създава усещането за вечност.  Усещане за божествена свобода и любов.
Значи има път..след като след толкова години на страдание..,страх..нечовешки битки със себе си /разбира се..,че другите са проекция/..кошмари и главоблъсканици успях да стигна до тук... Е...наистина си е струвало...
Всяко пътуване започва от някъде и достига до някъде...всяко пътуване е цел.
Енергията на земята търси нови начини на проявление. А новите енергии се нуждаят от пространство..от чистота ..,от положителен заряд , и още нещо...
Важното е онова , което ще остане. Ненужно трябва да изчезне..да бъде трансформирано.
Тогава мечтите на всеки от нас ще бъдат реалност..,ако са облечени в подходящи енергии. Да критикуваме  чуждите решения..за да оправдаем собствените си е загуба на енергия и ценно време. Това е по-скоро наказание ..,ако днес не дадем воля на душата си.....и не освободим духа от  бутилката на вината..,завистта,злобата...омразата...страха....
За да повярваш в собствените си възможност и сила, не е нужно да доказваш, че другите не умеят и нямат сила. Не е нужно да ги виниш...,не е нужно да търсиш в пясъка загубения ключ на собствения си страх и наследствените предразсъдъци. Разбии всичко онова...което ти пречи да потеглиш към себе си....и тръгни. Тръгни с любов във всичките и измерения...
А аз ще ти разказвам за моите стъпки и ще ти помагам да пътуваш по-лесно и леко....Поне знаеш сега..,че един път е вървян....
Струва си....Просто трябва да знаеш какво искаш и до къде да стигнеш не само в искането...,а и в изпълнението.
Всичко е въпрос на усещане..на интуиция...на вяра...и на търпение..,ааа...и на още нещо наречено ЖЕЛАНИЕ.
Тръгваме ли?

Копирането на откъси или на на цялата статия както и публикуването й в електронен или  друг вариант  е възможно, само след като посочите  линк към нея http://www.astroseer.net/forum/ и не я използвате с комерсиална цел.

Ден 1-ви

Само онзи..,които не е тръгнал...само той не  е стигнал.
Събуди се...поспаланко...Утрото е мощно и магично. То ще те зареди с ВСЕЛЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ. Вярвай...нищо не е по-важно от изгрева . Не го пропускай! Един красив изгрев остава в съзнанието ти...Допинг е.
Вкуса на кафето е горчив...Употребявай само нерафинирани подсладители...Помисли си...колко са хората , които не могат да видят изгрева...Природата е компесирала липсата на зрение с нещо друго...наречено със сложни думички ..нещо от типа на екстрасензорно усещане. Гледай изгрева...потъни в него и го усети като незрящите с цялото си тяло. Поеми божествените багри от светлина...отпии глътка кафе и БЛАГО-ДАРИ на ВСЕЛЕНАТА за това..,че точно сега си тук..,че дишаш..,че виждаш отвъд всички злободнени грижи красотата на най-великия художник.Усмихни се...,знам ..,че ти е трудно. Сметките те чакат...парите не идват...нямаш работа..,заврян си почти на дъното...няма...няма...една дума...която се е впила в теб. Като змия е около шията ти...стяга те. Сякаш отровния и език се е вплел в твоя. Усмихни се напук на съседа с който вчера размени любезности...пожелай му Лек и Спокоен ден....И се огледай в огледалото ,за да видиш едно усмихнато дете....
А сега...излез на улицата...и тръгни без цел и посока.
Задай си само един въпрос и записвай останалите..,които ще извират като гейзер...
Въпроса: Защо не се усмихвах до сега?


Записвай въпросите родени от основния въпрос!

Възникнаха въпроси ...Много въпроси нали? Въпроси , които никога до сега не са вълнували и без това обремененото ти съзнание.
Извода е един...Трябва да освободим едно ъгълче в съзнанието, което да е неприкосновено. Да е само наше. Място от което да тръгваме на път към себе си. Обособи го като оазис в пустинята. Душата ти крещи ...тя има необходимост да бъде погалена..,поглезена , докосната...И никой ...никой друг не би могъл да го направи по-добре от теб самия.
Нужно е да го направиш. Ще ти бъде трудно ..,но само в началото. Върни се тихо назад във времето. Приседни на ръба на някой от спомените си. Не съжалявай за онова...,което те е наранило..или за недоизказаното..,незавършеното...,отминалото безвъзвратно...за онова, което никога няма да се върне. Приеми го...,послушай стоновете или смеха...,чуй ритъма на сърцето си...докосни всеки миг от спомена с БЛАГО-ДАРНОСТ , че го е имало...,че се е случило...и после пак се усмихни...на себе си.
Душата ти ще бъде окрилена и събудена...
Спри да мислиш за дребните и злободневни проблеми ...изпрати ги на ВСЕЛЕНАТА...Тя знае..кое е най-правилното и вярно решение , за да продължиш. От теб се иска да се концентрираш и да изпратиш въпроса си навътре...дълбоко в себе си. После да го забравиш..,да успокоиш съзнанието си и да се усмихваш.
Обещавам ти..,че в прекалено кратки срокове ще откриеш верния път...и посока...Ще се появят необходимите ситуации, хора...възможности и ще бъде решено притеснението ти. Просто спри да материализираш негативната емоция...Вложи сърце в новия начин на мислене....Всички пътища на света минават през сърцето ми...и винаги саминавали от там.  Без колебание на дълбокото в океана от страсти,  е преминал и преминава живота ми. И..,не само , че не виня...,а БЛАГОСЛАВЯМ опита си и БЛАГО-ДАРЯ на ВСЕЛЕНАТА за предоставената ми възможност.
Решенията ми са били повече от  смели , понякога стряскащи...друг път в очите на близки неразумни....,но винаги са били независими и понякога  луди. Е..,имало е дни в които дори съм се питала...от къде и как съм успяла....Именно в тези дни се уверявам...,че около нас има толкова ефирни и чисти енергии....Наричам ги ангели...
Харесваш ли белия цвят?



.......................

Нещо за слушане...докато дописвам...

http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=l9NocbhxSzc&feature=endscreen&list=ALzxNYRMVOCRhE_6fGmyiGkkNdy6zXRF5j


Копирането на откъси или на на цялата статия както и публикуването й в електронен или  друг вариант  е възможно, само след като посочите  линк към нея http://www.astroseer.net/forum/ и не я използвате с комерсиална цел.

Вашите коментари и въпроси са очаквани тук...http://www.astroseer.net/forum/index.php/topic,2050.0.html

Ден 2-ри



Лягаш...след полунощ...Тишината не само , че не те приспива..,а те влудява. Не можеш да заспиш...Въртиш се в леглото...въртиш възглавницата..,каналите...книгите...мислите...Въртиш сякаш и живота си....Боли те...главата те цепи.
Осъзнаваш..,че ти не си живял собствения си живот. Срам..но факт. Съобразявал си се с родители..,брат..,сестра...,жена...мъж...деца....С всичко и всички..,но не и със себе си...Страх от отхвърляне...,страх от самота...и в един миг се оказваш в ръцете на собствените си депресивни изживявания..за които повярвай ми..никой ..,никой освен теб няма вина...
Броиш...овце..хора...спомени...и откриваш ,че нищо не става....
Ставаш...сипваш чаша  Джак Даниелс...цялата къща спи..,а ти тръгваш като таласъм...И вероятно онзи въпрос от вчера предизвиква  отново гнева ти. Питаш се защо и какво се е случило толкова , че не можеш да заспиш?
Защо не мога да спя? За да избягам от собствените си мисли и страхове...



http://www.youtube.com/watch?v=IS8Qo1w1778&list=AL94UKMTqg-9APKhv78Q3FvTGIYOPNYCVp

Сънят е необходимост. Усещаш се тежък...и дори уморен от липсата му. Казват , че съня е здраве...А ти не успя да се наспиш.
И въпреки всичко се усмихни...Докосни душата си и поеми отговорност към нея да я изслушаш. Остави подсъзнанието да говори...Помоли съзнанието да замълчи.
Никога не допускайте някой да  нарушава ритъма на работа....с оято си се заел.. И не прави това  и със свободата на другите.
Това е право на избор. Уверявам те, че е правилен.
Трябва да потърсиш в себе си ...онзи миг в които си почувствал вината...
Когато си готов с отговора ще разбереш доволно много неща....Работата , ще е много...НО ЗАПОМНИ- ЛИПСАТА НА СЪН Е НАКАЗАНИЕТО НА ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА!
Сега се усмихни...,погледни през прозореца и виж как малките деца , които дори не умеят да говорят чужди езици си играят и се разбират чудесно...А това означава , че вибрациите им работят на еднакви честоти.
Не е нужно да говориш...Просто се усмихни!


Копирането на откъси или на на цялата статия както и публикуването й в електронен или  друг вариант  е възможно, само след като посочите  линк към нея http://www.astroseer.net/forum/ и не я използвате с комерсиална цел.

Ден 3-ти

Къде остана онова момче....което обичах...,защо след толкова години всичко рухна...? Къде , защо и как сгреших? Кои е грешен? Кой е прав?
Въпроси предизвикващи поредната доза страх...,болка , недоверие...
Колата спира...Той слиза усмихнат..,любезен...,внимателен. Нямам име..,името ми е 'бебе"...
Вечерята ухае..,свещите горят...красиво е...Лек ветрец подухва , сякаш за да напомни , че всичко е преходно.
Телефонът звъни..,нещо трепва.  Той става...води разговор..Не чувам нищо...Чувам само собствените удари на съдбата...Сякаш  отброяват времето на една връзка. Той се връща..,някак сконфузен..,ни в клин..ни в ръкав с поредния десерт лъжата...с една лилия откъсната от двора....
Лилия..,бяла..,растяща в тинята. Като лотоса...Тъжна...,затваряща цветовете си. Умираща..,за да изкупи сякаш нечия вина....
Боли...всички очаквания..,всички надежди се разбиват на пух и прах...Гръм в душата..гръм в сърцето...Неее, не мога да живея
така...,нее не мога в този цирк да приема главната роля...
Всичко крещи...,ставам и тръгвам към брега. Усещам стъпките му. Всичко е приключило..Защо за Бога..се опитваме да съживим нещо мъртво? Защо не можем да приемем края? Защо не можем да приемем смъртта?


Основен въпрос: Защо не можем да приемем смъртта?


И така... преди няколко години , когато само за един месец света се срути...в нозете ми....когато пътя беше заличен..,от бурените на  недоизказаните думи ...,когато разкъсвана между два свята  търсейки в себе си вината отидох при психоаналитик....
След дългия разговор той ми каза: ЗНАЕШ ЛИ , ТИ СИ 120% ПОВЕЧЕ МЪЖ ОТ МЪЖКОТО СЪСЛОВИЕ И ТОЧНО ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЖЕНА ОТ МНОГО ЖЕНИ...
Това ме накара да се замисля ...,дълго много дълго исках да знам аз ли бъркам? И къде?.....
Сега след няколко години осъзнавам , колко е трудно и защо....и колко е лесно и леко.....защото....
Всъщност най-трудно е пътуването към себе си , най- трудно е да опознаеш себе си , защото забързан в ежедневието ти си лакмус , събираш всичко и в един миг....в един миг тялото ти е живо , но...душата мъртва....И колко е лесно....да стигнеш до дъното в себе си и да се родиш отново , да осъзнаеш ....че всеки миг си заслужава.... Да разбереш ..,че всеки човек с който живота те среща е един отделен щрих от красивата картина на твоя път. Всяка любов ти помага да докосваш звездите.
ЧЕ НЯМА ВИНОВНИ И НЕВИННИ! ИМА ПЪТ И ТОЗИ ПЪТ Е ТВОЯ ПЪТ. ЧЕ ВСЕКИ ЧОВЕК Е ДАР ОТ ВСЕЛЕНАТА И ТИ МОЖЕШ САМО ДА БЛАГО-ДАРИШ ЗА ВРЕМЕТО В КОЕТО СИ БИЛ С НЕГО..ДО НЕГО..В НЕГО!
Всяка друга представа те унищожава..,всяка друга асоциация те убива....,прави те слаб..,зависим....зъл. Нараненият човек е кълбо от болка...,а ние не сме родени за болка...,защото сме родени чрез болка. Онази болка разкъсала плацентата...,онзи първи писък..писък на живота. И тази болка е само миг. След нея идва щастието. Ние сме родени за щастие и сме тук..,за да бъдем щастливи....
Страха от смъртта е продиктуван именно от болката...От края...Страх от самия страх.
Отвори душата си...за нови срещи..,за нови хора. Заключените птици не пеят...и умират...Една сутрин в офиса си намерих мъртав
папагала Коко. Порода жако. И когато секретарката ми каза..,че има две новини. Едната добра - другата лоша и с коя от двете да започне...познайте какво отговорих...Първо с лошата...,оставих добрата да бъде последна.
Тогава ВСЕЛЕНАТА ми е дала знак...,който не съм успяла да разчета...
Да..ВСЕЛЕНАТА ежедневно ни дава сигнали..,знаци...Колко силни са хората...,които умеят да ги разчитат....
.....
Една от причините за това пътуване....
То е една малка част от истината , заради която е започнало едно пътуване...
"За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, които има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва е да измина пълната дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам останал без дъх.Карлос Кастанеда
Истината няма едно лице ...., прилича ми на монета...и всяка истина има две лица, както луната и слънцето. Деня има своята истина , ноща също. Но това , че са от различна част на времевото пространство не ги прави по-малко неистини....А когато се опиташ да ги събереш в едно цяло получаваш другата истина или цялата истина.../божеее , какви ги приказвам  , къде ме подчукваш толкова фино и лекичко...., а....сякаш дълбаеш доста дълбоко?!  Не , това не е само луната.../.
Та....по въпроса с **Все още не се разкриваш, но не си длъжна. **, разкрила съм много неща , много повече от останалите и от бъдещите . Просто съм сигурна в това което казвам...Аз не съм страхлива , казвам в прав текст всичко , и онова което ме плаши е точно факта , че не ми е присъща тази роля на прикриването...,защото това да гледам в очите лицемерието и да бъда лицемерка ми идва в повече....
Не се страхувам от нищо друго освен от себе си , защото не знам до къде мога да стигна и дали ще искам да се върна .....Пътя е много важен за мен....https://www.youtube.com/watch?v=oYM_GELrjLU
Целта винаги е оправдавала времето и средствата...., както и пътуването , особено там където пътя се е губел...., ЗАЩОТО В БОДЛИТЕ НА ТРЪНИТЕ ПРОПРАВЯЙКИ ПЪТ , С КЪРВЯЩИ РЪЦЕ И НОЗЕ  СЪМ СТИГАЛА ДО НАЙ-КРАСИВИТЕ ИСТИНИ...нищо не е по-красиво от истината скъпи....НО ДО НЕЯ МАЛКО ХОРА СТИГАТ...АЗ И ТИ СМЕ ДВЕ ЕНЕРГИИ , КОИТО НЯМАТ ГРАНИЦИ , ЗАЩОТО ДОРИ И ЧРЕЗ КЛАВИШИТЕ НА ЕДИН НЕУДУШЕВЕН ПРЕДМЕТ ОБЩУВАТ И ГОВОРЯТ...Тези енергии творят ,отдавайки ,споделяйки , изслушвайки , съветвайки , насочвайки....и просто нямат граници...Не защото има такива ...,можем да ги поставим само ние- аз и ти......И това бягство ли е и от какво или търсене или намиране или сила? ....Не знам дали ми вярваш , но те усещам доста близко до себе си...., по различен начин от всички останали усещания които съм имала...Защо ли?!- защото се страхувам от собствените си сили .... 
Неее , защото за мен са важни далечните неща....онези които като магнат с ръка в Китай , реката вливаща се в прегръдките на Черно море трепери.....
Дано ме разбираш правилно....
........
 В Китай...някой беше махнал с ръка...Или просто бе подарил усмивка.....На брега на Черно море  имаше лебеди...Водата беше сребристо синя...Стъпките по стълбите ни не се чуваха...Той държеше ръката ми....Онази..,която трепереше когато пишеше....
Не усещах студа...Залеза с ажурните си сенки беше неповторим.....Залеза умираше ....нашепваше...,че смъртта е красива.
Усмихни се!

http://www.youtube.com/watch?v=CM0nZKwtzIE&feature=related

Копирането на откъси или на на цялата статия както и публикуването й в електронен или  друг вариант  е възможно, само след като посочите  линк към нея http://www.astroseer.net/forum/ и не я използвате с комерсиална цел.

Ден 19-ти

Една любима мисъл на Индира Ганди:
Не си заслужава тази свобода, която не включва правото да правим грешки.
Свободата е най-важното нещо...,към което трябва да се стремим....Какво е тя? Свободата е грешка! Усмихни се....
Свободата идва когато страха си отива...
Свободата е онова нещо към което лишения от свобода се стреми. В годините осъзнах..,че всички сме лишени от свобода...Защото емоционалната зависимост..материалните ни желания , стремежи и копнежи спускат невидими ,но жестоки решетки от които трудно се освобождаваме и сме в постоянния и страшен затвор.
От този затвор с вечния надзирател страха можем да се освободим само и единствено с любов към себе си.....




ще дописвам....
https://www.youtube.com/watch?v=oYM_GELrjLU


Копирането на откъси или на на цялата статия както и публикуването й в електронен или  друг вариант  е възможно, само след като посочите  линк към нея http://www.astroseer.net/forum/ и не я използвате с комерсиална цел.

Ден 20-ти

...

Следата остава и в теб за следващата инкарнация....
Всичко отлита и умира , всичко се забравя....
Изписвай красивите мигове в сърцето си , а лошите на пясъка....
Всеки оставя следа по която другия , следващия тръгва...Това е кръговрат...
Ти вървиш по нечия следа , скрит зад чуждите истини и прозрения....Защо?
Проправи сам своята пътека и тръгни по нея...И нека кърви ...,нека всеки спомен оставя кървави следи по нея.
Нито снега , нито дъжда ще отмият спомена напоен с кръвта текла по вените и по пътеката на живота.

http://www.youtube.com/watch?v=zUMbG0NKLKQ
-Лека нощ! :blink:
За другото ще ти пиша по-късно...,не възразяваш предполагам...




Копирането на откъси или на на цялата статия както и публикуването й в електронен или  друг вариант  е възможно, само след като посочите  линк към нея http://www.astroseer.net/forum/ и не я използвате с комерсиална цел.

Ден 21

Сега вече можеш да вървиш. Без патерици ..,без бастун. Свободен /защото говоря за духа  ..,а той е в мъжки род.Уважаеми дами приемете,че мъжкото у Вас е 120% след като сте стигнали до тази страница./...
Можеш да стигнеш до други души и ги заредиш с позитивизъм и сила.....
А аз ти дарявам ЛЮБОВ...ЛЮБОВ ВЪВ ВСИЧКИТЕ И ИЗМЕРЕНИЯ ,защото ти се съдържаш в тях. АЗ ВЯРВАМ В ЛЮБОВТА! ВЯРВАМ ВЯРВАШ И ТИ! Обичай духа , влюби се в душата си и освободи сърцето си!
https://www.youtube.com/watch?v=ABSXJiYQFuI
 

Ден 4-ти


Болката...е непосилна. Боли те , като ранена кошута изкачат от храсталаците на собствените си илюзии с надеждата , че светлината ще отмие кръвта , а голата поляна ще посипе с онзи звезден прашец раната причинена от желанието на ловеца да убива.
Разбираш , че няма лек когато залеза се настанява кротко в очите ти , когато вятъра гали с нежност косите ти...,когато здрача се спуска в онази виолетова светлина...Разбираш , че тази болка е твоя и ще те боли....

Копирането на откъси или на на цялата статия както и публикуването й в електронен или  друг вариант  е възможно, само след като посочите  линк към нея http://www.astroseer.net/forum/ и не я използвате с комерсиална цел.

Гледайки на нещата частично и необеективно по редица причини ние стигаме винаги до една огромна канара в която се блъска емоционалното , ментално и накрая физическото ни тяло вследствие на първите две.
Гледаме на нещата чрез нашите норми, чрез словесни и психологически образи създадени като норми и ценностни системи за самите нас.Ето и причината за разликата в думите гледам и виждам. Затова ние никога не виждаме цялото, какво и да било. Дори да гледаме обективно на природата е доста трудно за нас. Да гледаш една котка  без никакъв образ, без никакво априорно знание, без никаква идея за личностно разбиране за красота , за изящество – просто  наблюдаваш е трудно, защото съзнанието ни е непостоянно, дори незаинтересовано. Когато обаче открием , че съзнанието проявява интерес, то...отново не е обективно ,защото гледа с известни преценки и словесни описания, които изглежда дават на наблюдателя чувството, че той наистина го е гледал. Нарочното гледане, не е виждане. Затова никога не поглеждаме себе си. Ние винаги гледаме на всички тези неща през образа. Може би е доста лесно да гледаме нещо, което не ни докосва по никакъв начин...,не пробужда чувства /като в онази поговорка на чужд гръб и сто тояги са малко/...но да наблюдаваш себе си без образа – който представлява миналото облечено в уютното манто на опит и знание се случва мнооого, много рядко. Ние сме създали отдавна образ за себе си. Смятаме, че трябва да бъдем това, а не онова. Изградения образ от маски и социални представи не е онова което сме.Смятаме себе си за  състрадателни, съпричастни, емпатични или несъстрадателни , груби, незаинтересовани и когато виждаме какви сме в действителност или се депресираме, или се плашим. Затова ние не можем да гледаме себе си, а когато го правим, то е частично и никога не е обективно наблюдаване... авсичко, което е частично или непълно, не носи разбиране. Само когато можем да гледаме на себе си цялостно, има възможност да се освободим от това, което наблюдаваме. Нашето възприятие не се извършва само с очите, със сетивата, а най-вече със съзнанието, а то очевидно е силно обусловено...
Очевидно е време когато нещо следва да се промени и да рзапознаем кога гледаме и виждаме.
А разпознавайки двете различни по структура думи , ще разпознаем големите канари по пътя ..хей там в далечината още преди да сме ги наближили...
......................