" Единственият начин за жена да се погрижи за себе си, е да бъде от полза за мъж, който може да си позволи да й бъде от полза"- Бърнард Шоу

 

Живеем в унисекс времена-каза онзи ден един познат.Високотехнологични и изчистени от ненужен лиризъм-допълних аз. Така де, днес ние, жените можем всичко. А дори да не можем нещо колко му е да го научим.

Всъщност дали това прословуто женско всеможене е плод единствено и само на динамичното ни съвремие? Я да се сетим за амазонките.Онези стройни,диви, прелестни,войнствени жени,които чудесно си живеели и без мъже.Мъжете били консумирани единствено с цел продължение на рода - и след като си свършели работата- храс, прас и финито. Няма "муци- маци", "гуш-цун" или "скъпи,смени ми крушката,че изгоряяя". Не,че тогава са имали електричество.Но днешните,съвременните амазонки имат.И могат да си сменят крушката сами. И камината могат да си напалят, и огъня да разгорят- в буквалния и в преносния смисъл.Всичко могат и всякак.

Обаче дали това,че можем да си сменим крушката,да гаврътнем двеста грама сливова на екс и това,че разбираме от двигатели с вътрешно горене,ни прави по-силни,по-истински,по-жени? Дали изобщо се нуждаем от женствеността, в оня архаичен, постмодернистичен вид, в който жената е тази,която се нуждае, която воюва чрез своята  крехкост, която закриля,търсейки закрила.Тази,която кара мъжа да  чувства себе си вездесъщо неустоим и незаменим, единствен и силен, мъжкар.

Но факт е,че все повече жени декларират ненужността на мъжа, извън тясно сексуалната му функция...понякога. Войнстващият феминизъм крещи- ти можеш! Мъжът е ненужност, той е придатък. Той е лекето на новата ти искрящо бяла риза, той е досадният ангажимент в пет следобед, той е причината за нестигащото време,той те консумира. Не говоря за политическия феминизъм, а за чистия практически феминизъм, който иде да покаже, че жената е независимо възможна,без присъствието на другия пол,наричащ себе си- силен.

       Което пък ни отвежда до своеобразен полов монопол-монопола на жената.Не че в това има нещо страшно.Не...по-скоро ми звучи безкрайно скучно,защото ми е странно какво бих правила

        БЕЗ:

онзи,който е вечно недоволен

онзи,който трябва да мъкна на гърба си

онзи,който си мисли,че светът е негов

онзи,който ме опипва с поглед

онзи,който не си сменя чорапите

онзи,който си мисли,че неговият портфейл е мойта мечта

онзи,който ме гледа с пренебрежение

онзи,който ми отнема предимството

онзи,който не ме забелязва

онзи,който бере мойте лаври

онзи,който отказва да порасне

онзи,който?

СТОООП!!! Без този мога.

Не мога

БЕЗ:

този,в чиито очи блестя

този,който ме завива в студената нощ

този,който разчита мълчанието ми

този,който се чувства силен от моята сила

този,който ми казва- малкото ми глупаче-с най-голямата нежност на света

този,който не споделя тайните си с мен

този,който не забелязва,че съм загорила вечерята

този,който ме познава без грим

този,който кара стомаха ми да прави салто и после пак

този,който знае, че съм ревла

този,който ме прави красива

този,който ме кара да се усмихвам

този,който прокарва устни по бръчиците ми и те изчезват

този,който!

 

                                                                   намерено в нета