НА СЕБЕ СИ!
Защото заслужавам....

Абстрактна форма...някаква поставка...
вода  и пясък...имам форма...
Когато грее слънце...има блясък
когато има дъжд.....тревога...

Една поставка, празна...и статив...
И ако някой иска да рисува...
С думи ще рисува стих....
дори и без да се вълнува...

Във него  и луната няма място...
защото просто някак си смутена е....
и образ не побира...тясно е....
едно парченце изкривено....

И осъзнавам, цял живот статив...
Това била съм-груба грешка...
Не образ...бягащ и страхлив...
Дори да съм била надежда...

А форма...застояла в тишина...
В очакване на нещо свято....
С кристална чистота...как отразявах тъмнината?

Не са намерили ни образа си нито силуета...
И няма да го срещнат знам...
ОТ ДНЕС....ОСТАВАМ НА ПАРЧЕТА...
За всеки в този свят голям....

От днес оставам някакъв разбит кристал.
Горял във пещите...И ослепявал мрака....
И всеки себе си ще зърне знам....
В разбития си образ някъде...

Ще иска себе си да събере...
Ще рови във парченцата разбити....
И като пъзел нека събере
.............................................мечтите си....

Без думи , без илюзии, без страх...
Без шепот...без да чувства....
едно разбито огледало във пръстта...
от там излязло....във пръстта се връща...

02:26 мин....
Мястото е вселената...
14.07.2011

ОГЛЕДАЛО-1                 
                                     на ДАНИ

Кръвта по огледалото се стича...
Като сълза докосната от суета...
В очите на мъжете бях момиче...
А днес...несбъдната мечта...

Сълза от болка на предателство и битка...
Жестока битка...ЕГОТО и СЪЩНОСТТА
Един копнеж...до болка искренна...
В ръцете ти....жена....

И няма време...вятъра го носи във безкрая
И всяка твоя дума е печат...
ОБИЧАМ ТЕ....И истина е ...зная...
ДОРИ ДА ЗНАМ..., ТОВА Е ГРЯХ...

0:51
15 юли 2011

Мястото е ВСЕЛЕНАТА- НЕКА ТЯ МЕ СЪДИ!

Всяка любов крие ласкави думи...
Всяка дума е рана в душата....
Всяка дума - куршум е...
И  рекушира в сърцата...

Всяка обич е просто различна...
Грях, тревога...и миг на умора...
Аз си тръгвам...дори безразлична...
А в сърцето ми...-огън е....

Аз си тръгвам...понесла надежди...
Че на ъгла някой ме чака..
Като дрипа на просяк събличам одеждата...
И повярвай...душата ми плаче...

Може в този живот любов да не срещна..
Може болка в кръвта да се впива....
Може в спомен да превърна надеждата...
Но във всеки миг ще бъда щастлива...

Може много мъже да ме срещнат...
Може много сърца да пронижа...
Но оставам за тях ГРЕШНИЦА...
за себе си...САМОДИВА!

00:31 мин...
23.06.2011

Arktur...kyde iznameri tozi mi stih,

Божеее...толкова съм разпиляна...като косите на мрака....

                  на Теб!
Ще се загубиш в мен...като звездите,
които губят се в среднощното небе...
Ще се загубиш в мен...като орлите
които порят синьото небе...

И през мъглата на омая...ще тръпнеш
неподправен и смутен....
Ще търсиш тишината на безкрая...
и ще съзираш нощ и ден у мен....

А аз на рамото ти уморена...
от спомени , любови и мечти...
Ще скрия бремето на хиляди умиращи звезди...
За да живее твойто утре....

Да бъде ден-ноща...и нощ деня...
Да има утре...дори когато мен ме няма на света....

00:50 мин...
В-на

Ти не си обикновена вещ,
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.

Мое огледало от стената,
аз те моля - не като онази
вещица от приказка позната -
красотата моя да запазиш.

Аз те питам ти дали променяш
моето лице, във теб видяно?
Колко чудно всеки ден за мене
ти разкриваш скритите ми рани.

Как ме запознаваш с мен, самата,
в погледа внимателно се взираш,
мислите издаваш непознати.
Питам те - къде ли ги прибираш?

Може би зад твоите пространства
съществуват скрити много истини.
може би се ражда нещо тайнствено
в нощите, зад твоите кулиси!

Може би, когато мен ме няма,
образът ми скрит - навън излиза.
Двойствена ли съм, или сме двама -
аз самата в себе си навлизам!

Мое огледало от стената,
питам те, за кой ли път, смутена -
чудо ли си ти, или Разпятие?
Ти ли постоянно ме променяш ?