Никога не съм се разбирала с баща си... От известно време ситуацията е повече от отвратителна, ние не разговаряме - мълчанието се редува с караници и обратно до безкрай... Непрекъснато от него чувам: обвинения, сравнения, подмятания, подигравки, недоволство, упреци и какво ли още не....
Знам, че не съм перфектна и правя непрестанно грешки...
Но какво толкова не харесва в мен (никога не съм го занимавала или разочаровала с нищо- нито в училище, нито в живота), та за 24-години един път не съм получила една добра дума, похвала, пък какво остава да ми каже, че се гордее с мен...
Поставям синастрията ни (той е отвън, аз вътре). Ще се радвам, ако споделите какви мислите или прости ми подскажете къде бъркам в комуникацията си с него?
Благодаря
