Бог ще се погрижи
Беинса Дуно
Един индуски адепт поддържал мисълта, че като създал света, Бог има грижата за всички и никой не може да се меси в Неговите работи.
Един ден, като размишлявал върху тази мисъл, видял, че една кобра се хвърлила върху врата на едно дете и го ухапала.
Адептът си помислил: Да помогна ли на детето, или не?
За да бъде в съгласие с разбиранията си, той си казал: Бог създаде детето, Той създаде и кобрата. Следователно, Той има грижата за детето.
Докато размишлявал, детето умряло.
След това той чул гласа на Бога. Който го запитал: Защо не помогна на детето?
– Господи, не исках да се меся в Твоите работи. Понеже Ти създаде и детето, и кобрата, Ти имаш грижа за детето; ако трябваше, щеше да го спасиш.
Бог го запитал: Как щеше да постъпиш, ако кобрата беше те нападнала? По същия начин ли щеше да размишляваш?
Следователно, когато ви нападне лоша мисъл, не казвайте, че това е волята Божия, че трябва да се тегли, но хванете я за врата и я изхвърлете. Вие не сте вол, нито магаре, да търпите поневоля. – Ама така е писано. – Вие сте написали това. Човек е чиста, ненаписана книга. Оставете Бог да пише на вашата книга, а не хората.
“Има време за всяко нещо,
и срок за всяка работа под небето:
време за раждане,
и време за умиране;
време за засаждане,
и време за изкореняване на засаденото…”
Сатурн в Скорпион ще бъде във взаимна рецепция с Плутон в Козирог: Сатурн произнася присъдата, а Плутон я изпълнява.
Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О, Боже, Ти някога ми каза, че след като съм да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен.Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо, когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. "Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания ,когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!
невероятно...много ми хареса....и ме вдъхнови, обнадежди и т.н.
Един зимен ден, много студен, едно врабче си летяло, обаче се смръзнало и паднало на студената земя... минала една крава ... и се изсрала на него... , от топлината врабчето се съживило малко, минала една котка, видяла го ... и го извадила от лайната ... и го изяла ! каква е поуката от поговорката ?
... не всеки, който те усира, ти е враг, и не всеки който те вади от лайната, ти е приятел !
Песимистът вижда само един безкраен тунел. Оптимистът вижда светлината в края на тунела. Реалистът вижда тунела, светлината и идващия влак. А машинистът вижда трима идиоти, седящи на релсите...:85:
;D
"Образование днес означава да знаеш нещо от всичко, без да разбираш нищо." - Арнолд Шьонберг
Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща.
~
Важно е действието, а не резултатът.
Просто направи, каквото трябва.
Може да не ти е по силите, може да не ти е писано да видиш резултата.
Но това не означава да престанеш да вършиш, каквото трябва.
Може никога да не разбереш какво ще произлезе от стореното от теб.
Но ако бездействаш, нищо няма да се получи.
ГАНДИ
„Любовта е волята да разшириш границите на своя “Аз”, с цел да осигуриш своето собствено или нечие чуждо духовно израстване.”
Морган Скот Пек
"Когато работиш върху самия себе си, не се нуждаеш от нищо външно, необходимо е само това, което е отвътре. Но отвън е нужно да се изпълняват всички задължения – външно човекът трябва да бъде един актьор. Но винаги трябва да тръгваме от самите себе си – да взимаме себе си като пример, защото не можем да видим другия през маската, която носи. Само ако опознаем нас самите, ще можем да видим другите, защото отвътре всички хора са еднакви. Другите са като самите нас и също се опитват да бъдат по-добри, но не могат."
-- Георги Гурджиев
"Колкото опознавам света, толкова повече ме разочарова; всеки изминал ден ме уверява в несъвършенството на човешкия характер и в измамната фасада на достойнството и благоразумието."
”Гордост и предразсъдъци”(Джейн Остин)
Муха и пчела
Спросил как-то комар муху:
- Есть ли здесь в окрестности цветы?
- Насчет цветов ничего не знаю, – ответила ему муха.
- А вот консервных банок, навоза, нечистот в канавах полным-полно.
И муха начала перечислять комару все окрестные помойки, на которых ему непременно нужно побывать.
Полетел комар в указанном направлении и встретил по пути пчелу.
Не видела ли ты в окрестностях какие-нибудь помойки? – спросил он у нее.
- Помойки? Нечистоты? Нет, нигде не видела, – удивилась пчела. – Зато здесь повсюду так много благоуханных цветов.
И пчела подробно рассказала, на какой поляне растут лилии, а где совсем недавно распустились гиацинты.
Вот почему так важно правильно выбирать себе друзей.
Джон Милтън: И докато ние препускаме от една сделка към следващата, кой обръща внимание на планетата, като това че, въздухът се сгъстява, водата става кисела, и дори и медът на пчелите получава метален вкус на радиоактивност? И това просто продължава да идва, по-бързо и по-бързо. Няма време за мислене, за подготвка, за купуване и продаване на бъдеще, когато бъдеще няма.
Истинската стойност на пръстена
- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо.
Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп.
Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос.
Може би след това… – И след кратка пауза добавил:
– Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
- О…колко се радвам, учителю – измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
- Добре – продължил учителят.
Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл:
– Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг.
Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета.
Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
Момъкът взел пръстена и тръгнал.
Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес,
докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали,
други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни,
че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен.
Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка,
но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.
Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души,
отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя.
Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя,
за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.
Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, – съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно.
Сигурно щях да получа две-три сребърни монети,
но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.
- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят.
– Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера.
Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него.
Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня.
Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето,
разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега,
не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.
- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.
- Да – отвърнал бижутерът.
– Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно…
Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.
- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. -
- Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит.
И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач.
Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?
И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.
Белият листБлагодаря много! Това показва, че през повечето време обръщаме внимание на лошите и дребнавите неща, а рядко забелязваме хубавите.
веднъж учителят показал на учениците си бял лист хартия.
в центъра на листа имало една черна точка.
попитал ги, какво виждат.
един казал, точка.
друг уточнил, черна точка.
трети добавил, дебела черна точка.
А учителят отбелязал, всеки от вас видя точката и никой не обърна внимание на чистия бял лист, на който е тя.
Има четири неща, които не могат да се върнат:
- хвърлен камък
- изречена дума
- пропусната възможност
- изтекло време
Дете, заобиколенo от критика се научава да обвинява и да е недоволно;
Дете, заобиколено от подигравки се научава да бъде подозрително ;
Дете заобиколено от враждебност се научава да се защитава непрекъснато ;
Дете, заобиколено от гняв се научава да причинява болка ;
Дете, заобиколено от незаинтересованост се научава да не чува другите;
Дете, заобиколено от измама се научава на прикритост ;
Дете, заобиколено от срам се научава да чувства вина ;
Дете, заобиколено от уважение на границите се научава на самостоятелност ;
Дете, заобиколено от приемане се научава на търпение;
Дете, заобиколено от подкрепа се научава на увереност ;
Дете, заобиколено от честност се научава на откритост;
Дете, заобиколено от сигурност се научава на доверие ;
Дете, заобиколено от любов се научава да дава;
Дете, заобиколено от свобода на избор се научава на отговорност;
Дж. Холис
гарите са видели повече
искрени целувки, отколкото ритуалните зали
"Когато се стремиш към звездите, може и да не достигнеш никоя, но няма да останеш със шепа кал в ръце."Знаеш ли кой е Лео Бърнет..?
Лео Бърнет
Да, но ми хареса този цитат, а не какво е рекламирал.Цитата е част от американската мечта, това искам да кажа..:)