Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О, Боже, Ти някога ми каза, че след като съм да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен.Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо, когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. "Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания ,когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце! 
 
 
 
 

Порция умни мисли за днес.    


"Този човек, когото обичаш в мен, естествено е по-добър от мен. Но ти ме обичай и аз ще стана дори по-добър от себе си!" - Шекспир


"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно." - Уолтър Липман


"Всички хора, всички случки в твоя живот присъствуват в него, защото си ги привлякъл ти.
Твоя работа е да решиш какво ще правиш с тях." - Ричард Бах, "Илюзии"


"Най-сладките неща в живота са най-тихи... Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието." - Цицерон


"В половината случаи добрите подбуди творят зло, но и злите подбуди в половината случаи творят добро." - Марк Твен


И от Уейн Дайър - най-хубавото според мен:

Любящите хора живеят в свят, пълен с обич.
Враждебните хора в свят, пълен с омраза.
Същият свят.

Няколко стиха от Пеньо Пенев
.......
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

РАЙ И АД
(източна притча)

Един правоверен отишъл при пророка Елиас. Той много искал да научи какво е раят. Този въпрос го вълнувал, защото искал да живее праведно. "Къде е адът и къде е раят?" С този въпрос човекът се обърнал към пророка, но Елиас не му отговорил. Само взел питащия за ръка и го повел по най-тъмните и безлюдни коридори в двореца.
Минали през железни врати и влезли в голяма зала, където имало множество народ, бедни и богати, в дрипи и в скъпи одеяния. В средата на залата, върху пламтящия огън имало огромен казан, в него вряла супа, обикновена супа, която на Изток наричат "ащ". По цялата зала се разнасяла приятна миризма. Около казана се тълпели хора с изпити лица и безумен поглед, стараейки се да получат своята порция супа. Спътникът на пророка Елиас страшно се учудил, когато видял, че всеки от тях държи в ръката си лъжица, голяма, колкото тях самите. Цялата лъжица била от метал и от супата била нажежена, а чак в самия й край имало дървена дръжка. Гладните хора алчно бъркали със своите лъжици в казана. Всеки искал да получи своята част, но никой не успявал да го стори. Те с труд издърпвали тежките лъжици от супата, но тъй като те били прекалено дълги, дори и най-силните не успявали да сложат нещо в устата си. Прекалено усърдните изгаряли лицето и ръцете си и обхванати от алчност, заливали със супа раменете на съседите си. С ругатни те се нахвърляли един върху друг, биели се със същите тези лъжици, с които биха могли да утолят глада си. Пророкът Елиас взел своя спътник за ръката и му казал: "Ето това е адът!" Двамата напуснали залата и скоро вече не чували адските вопли. След дълги странствания по тъмните коридори те влезли в една друга зала. Тук също имало много хора, седящи в кръг. В средата на залата и тук димял котел с ароматна супа. Всеки човек около казана държал по една грамадна лъжица в ръката, същите каквито Елиас и неговият спътник вече били видяли. Само че хората тук били охранени, в залата се чували тихи доволни гласове и звуците от лъжиците, когато загребвали от супата. Хората се приближавали по двойки. Единият бъркал с лъжицата и хранел другия. Ако за някого лъжицата се окажела прекалено тежка, ведната друга една двойка им помагала със своите лъжици, така че всеки да може да яде спокойно. Щом се нахранел един, мястото му заемал друг. Пророкът Елиас казал на спътника си: "А ето това е раят!"

Ръката на Маестрото

Тя беше разбита и надраскана и аукционерът
смяташе, че не си заслужава
да губи много време за старата цигулка,
но я вдигна с усмивка.
„Това обявявам за продан, добри хора, —
извика той. —
Кой ще започне наддаването?“
„Един долар, един долар, после два! Само два?
Два долара, кой ще качи на три?
Три долара веднъж, три долара два пъти,
Оставаме на три…“ Но не,
от дъното на стаята един мъж с посребрена коса
излезе отпред и вдигна лъка,
после избърса праха от старата цигулка,
затегна разхлабените струни и
засвири някаква мелодия, чиста и нежна
като ангелски песнопения по Коледа.
Музиката спря и аукционерът
с притихнал и спокоен глас
каза: „Обявявам за продан старата цигулка.“
И я вдигна заедно с лъка.
„Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди?
Две хиляди! А кой ще качи на три?
Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти…
Продадено“, каза той.
Хората нададоха одобрителни викове,
но някои от тях питаха,
„Не разбираме съвсем добре
какво промени стойността й.“
Отговорът дойде бързо.
„Докосването на ръката на маестрото.“

И много хора, чийто живот не е правилно настроен,
а разбит и надраскан от грях,
се продават евтино на неразумната тълпа
и твърде много напомнят за старата цигулка.
За паница леща, за чаша вино —
една игра — и той продължава нататък.
Обявяват цената му за първи път, за втори път
и тъкмо да удари чукчето — „Продаден“, —
пристига Маестрото и глупавата тълпа
никога няма да разбере докрай
стойността на душата и промяната,
която настъпва,
щом я докосне ръката на Маестрото.

Змията, Селянинът и Чаплата
 
Ловци преследвали една змия и тя помолила минаващ наблизо селянин да й спаси живота. За да я скрие от преследвачите, селянинът приклекнал и я оставил тя да пропълзи в пазвата му. Но след като отминала опасността и селянинът заповядал на змията да излезе от пазвата му, тя не се подчинила. Тя вече се била сгушила на топло и безопасно място.

По пътя селото селякът зърнал една чапла, доближил се до нея и шепнешком й обяснил каква беда го е сполетяла. Чаплата го посъветвала да изхвърли змията от пазвата си. Когато змията подала главата си навън, чаплата я уловила с клюна си, измъкнала я навън и веднага я умъртвила.

Селянинът се обезпокоил, че в тялото му може да е проникнала от отровата на змията. Тогава чаплата го посъветвала да прибегне до изпитания лек срещу змийска отрова – да опече и изяде шест птици с бели пера. “Тъкмо ти имаш бели пера, затова ще започна с теб!” – извикал селянинът. Сграбчил чаплата, напъхал я в торбата си и продължил по пътя към дома си.

Разказал на жена си какво премеждие е преживял по пътя. “Не мога да те разбера! – отвърнала жена му. – Нали тази птица ти е помогнала да се отървеш от змията? Та тя ти е спасила живота! А ти се каниш да я убиеш и изядеш …” Ядосаната жена веднага се заела да развързва торбата, за да пусне птицата на свобода. Обаче първото, което свършила обезумялата от страх чапла, било да избоде очите на жената.

Поука: когато видиш вода да тече нагоре, само тогава може да повярваш, че някой ще се отплати някому за стореното добро.



 

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

 :blink:

  
Хората, които протестират срещу войната, не правят нищо друго освен Война.Менис Йосри

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи    Джон Максуел

Хората са също като животните: големите ядат малките, а малките ги хапят.    
Волтер
 
Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого.  Марк Твен

Всеки е такъв, какъвто го е направил бог, а често и по-лош.   Сервантес


 

 

"Компромисът е добър чадър, но лош покрив."
Дж. Лоуел


А следващите са ми от тийнеджърския топ-100

1.Свободата не е за прости хора.
 
2.Не се опитвай да треснеш вратата, ако са те изхвърлили през прозореца.
 
3.Никога не се обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват.
 
4.Някои хора носят радост където и да отидат, други, когато си отидат.
 
5.Недей да лижеш задници, с надеждата да усетиш сладкия вкус на живота.
 
6.От долината човек вижда големи неща, а от върха-само дребни.
 
7.Всяко нещо ще ти е пречка в краката, докато не го поставиш на правилното място.
 
8.На върха на планината няма да откриеш друга мъдрост, освен онази, която си донесъл със себе си.
 
9.Лудост е всеки път да правиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати.
 
10.Да се мисли, че глупаците ще поумнеят е най-опасната форма на оптимизма.
 
11.Който иска да пее, винаги намира песен.
 
12.Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
 
13. Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят.

14. Не е важно дали хората хвърлят камъни по теб, важното е ти какво градиш с тях: стени или мостове.

Гарванът, Кобрата и Чакалът
 
Имало едно време двойка гарвани, които си свили гнездо в едно бананово дърво. В хралупата на дънера дремела огромна кобра. Веднъж тя издебнала момента, когато гарваните излетели да дирят храна, пропълзяла нагоре до гнездото и излапала наскоро излюпените гарванчета. Но гарваните не искали да напускат гнездото, където съвсем доскоро си живеели така добре. Затова отишли при техния приятел чакала за съвет. Той им предложил един хитър план. Гарваните тозчас се захванали със залагането на капана.

Женският гарван кацнал на брега на езерото, където пристигнали за утринното къпане жените от харема на шаха – с окичени перли, рубини, диаманти и изумруди по ръцете, по шията, по гърдите си. Всички тези скъпоценни накити заедно със златните и сребърните украшения скоро били оставени на брега, след което жените с викове и смях се потопили в езерото. Женският гарван светкавично се хвърлил към купчината, захапал с клюна си първия златен накит, който му се изпречил пред очите, размахал силно криле и литнал към банановото дърво, сподирен от неистовите крясъци на евнусите-пазачи на наложниците от харема на великия шах.

Щом се добрала до дървото, птицата пуснала накита в отвора, свързващ гнездото с хралупата на кобрата. Запотените, останали без дъх от преследването евнуси се дотътрили до стеблото на банановото дърво и съзрели кобрата, която подплашена от виковете им, побързала да се скрие в хралупата си. Веднага я убили с тоягите си, взели златния накит и се върнали при езерото.

Оттогава двата гарвана продължават да живеят безметежно сред клоните на банановото дърво.




 

ТЪГА И ЯРОСТ
(Из "Приказки за размисъл" на Хорхе Букай)

В едно вълшебно царство, имало някога чудно красиво езеро. В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата. А на повърхността му се отразявали всички нюанси на зеленото...

До тази приказно красива лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата... Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма... Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

Разказват, че оттогава насам, ние хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време, да се вгледаме по-внимателно, рабираме, че Яростта която виждаме е само маска. И под дрехата й всъщност се крие Тъгата...

 :blink:

Обстоятелствата не правят човека, те само го разкриват.
                                  
Щастието се състои в доброто здраве и в късата памет.
                                  
Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием. Ралф Емърсън
                                  
На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието - всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това. Лао Дзъ
                                    
Човек е истински мъдър тогава, когато знае, че не знае нищо. Сократ

Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото. Монтен

Човек вижда толкова, колкото знае. Гьоте

Книгата е като огледало. И ако в него гледа маймуна, от там не може да се види лик на апостол. Лихтенберг

Нашите най-големи врагове са нашите най-добри учители.

Възмутена госпожа се скарала на един мъдрец:
- Защо дадохте милостиня на онзи просяк! Джобовете му са пълни с пари!
- Мила госпожо, нищо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си!

spiralata.net


Не забравяй, че като посочиш някого с пръст, останалите пръсти на ръката ти сочат към теб!