Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Мистика => Темата е започната от: Марая в Ноември 09, 2009, 06:05:40 pm
-
бих искала ,всеки да сподели мнението си ,как вижда духовния човек , как разбира колко е духовен и какви качества на характера следва да притежава ?
има ли отрицателни качества и какви са те? възможно ли е духовният индивид да се отрече от духовното и тръгне в друга посока? въобще що е духовност и духовно израстване ?
-
Мисля, че темата за духовността и духовния човек вече сме коментирали и не успяхме да стигнем до единно становище, доста противоречиви бяха мненията. Да говориш за духовно израстване и да си духовно ориентиран човек са две различни неща, но всички сме дух в тяло, следователно духовни същества. :)
-
Да говориш за духовно израстване и да си духовно ориентиран човек са две различни неща, но всички сме дух в тяло, следователно духовни същества. :)
"но всички сме дух в тяло, следователно духовни същества. :)" и , ако това ни прави духовни ;D ;D ;D ;D , то цялата нация сме такива ;D ;D ;D.
каква е според теб разликата ?-
"Да говориш за духовно израстване и да си духовно ориентиран човек са две различни неща".
-
едва ли има точна дефиниция за духовност. по скоро когато даден индивид тръгне по своя си път и започне търсенето то тогава може би започва да навлиза в дебрите на непознатото. развитието в нея насока продължава, докато съществува интересът му към търсенето. духовността може би се появява тогава, когато започне осъзнаването ...
когато започне осъзнаването и приемането, то тогава ми се струва много трудно индивидът да преустанови и да се отрече от извървяният път, защото остатъка от битието вече едва ли би имал онзи блясък, който е имал преди да застане на пътя...
израстването според мен настъпва едва тогава, когато осъзнаването стане правопропорционално на извървяния път ;)
-
Все си мисля, че за да се обърне човек към духовното, към всичко ще е отвъд материалната страна на живота, трябва нещо да го е подтикнало към това, трябва сериозна провокация. Никой не се е родил духовно осъзнат, такъв се става, но някои неща имаме възможност да си спомним, следвайки избрания в живота път, да вземем съответната поука или да продължим напред като коне с капаци.
-
Все си мисля, че за да се обърне човек към духовното, към всичко ще е отвъд материалната страна на живота, трябва нещо да го е подтикнало към това, трябва сериозна провокация. Никой не се е родил духовно осъзнат, такъв се става, но някои неща имаме възможност да си спомним, следвайки избрания в живота път, да вземем съответната поука или да продължим напред като коне с капаци.
духовен живот е живот за доброто , не само за нашето собствено аз , а за доброто на всички . духовен е антипод на егоист.
духовният човек е онзи, който е поел в/у плещите си товара да работи за другите ,без да натрапва това , да служи , да усъвършенства , да сочи пътя ,да бъде част от този път. духовният живот е живот на непрестанна битка със собственото его. тук има хармония м/у теб и него ,м/у мет и теб , м/у нас ,м/у вас. така разбирам духовността.
катарзиса или кризата , която повечето от Вас не са изживяли се случва точно на 40 +/- 1,или 2 год. именно на "попрището жизнено в средата", когато всеки трябва да разбере , че освен материя и егоизъм има и друг свят , света на другите ,на техните желания ,болки ,радости и неволи.
поуука в духовния свят няма , всеки се ражда в точно определеното време , на точното място и среща точно това ,което е нужно за неговото развитие,съществуване. всичко се случва с една единственна цел-равновесие и баланс в природата.
за духовното осъзнаване е нужно да се обърнеш към себе си , и да разбееш , че ти си само малка частица от космоса и вселената ,от видимото и невидимото.
така мисля , любов във всичките й измерения-това е духовността.
-
Права си, духовният живот е непрестанна битка със собственото ни его и често предполага пренебрегване на лични желания и потребности за сметка на чуждите, но все си мисля, че трябва да има и някакъв баланс... Егоцентризмът е лицето на фалшивата духовност, по наличието му у човека ще познаете и фалша.
-
Права си, духовният живот е непрестанна битка със собственото ни его и често предполага пренебрегване на лични желания и потребности за сметка на чуждите, но все си мисля, че трябва да има и някакъв баланс...
баланс има ,защото когато си кармично свързан със семейство и деца , тогава можеш да жертваш всичко свое в името на тях.но когато следва да жертваш тях в името на други едва ли би го направил който и да е.точно тук е баланса на вселената и нейните закони. :)
Егоцентризмът е лицето на фалшивата духовност, по наличието му у човека ще познаете и фалша.
духовния индивид не е онзи ,който свежда всичко до личните си възгледи и мнения. неговото его е над нещата ,т.е да се разделиш с егото за сметка на другите , като не налагаш нито присъствие ,нито мнение , а бъдеш себе си в хармония с околните.
духовният човек винаги и по всяко време осъзнава отговорността за ДУМИТЕ И ДЕЛАТА СИ!
-
Желанието да се поучават другите и да се вкарват "в пътя" е една от характерните черти на духовния егоцентризъм. Светът е пълен с псевдогурута и лъжеучители. Предпочитам да стоя с широко затворени очи, отколкото да ми ги отваря някой друг в загрижеността си да "прогледна".
-
Желанието да се поучават другите и да се вкарват "в пътя" е една от характерните черти на духовния егоцентризъм. Светът е пълен с псевдогурута и лъжеучители. Предпочитам да стоя с широко затворени очи, отколкото да ми ги отваря някой друг в загрижеността си да "прогледна".
духовния човек не прекрачва границата , ДУХОВНИЯ ВОДАЧ е друго нещо , но ние него не го коментираме!
а и в библията пише:"ще се родят много пророци и лъжепророци....". духовния човек разпознава водача от псевдоводача , но с риск да се повторя не това е предмет на темата.
иска ми се разбера мнението на всеки един , защото множеството си мислят , че всеки езотерик е духовен и всеки духовен човек е езотерик.
-
Казала съм си мнението вече. Четенето на езотерика не прави човека духовен, но е наистина стъпка към осъзнаването му като такъв чрез преоткриване и разкриване на заложения по рождение потенциал.
-
Духовният индивид-човек който живее според универсалните закони,тези които съдържат причината и смисъла на живота,в неговата първоначална светлина.
Този който е осъзнал,че е техен проводник и сам създава себе си,че са негов път.
Единствено начина по който го правим това,ни прави индивидуални като духовни индивиди един сред друг,но всъщност истината и пътят са едни-към Началото,към Вечното,към Безкрайното -няма пет начала и пет края ,както и духовни закони които да си противоречат един с друг,всичко е Единство.
В този си смисъл истински духовен индивид е този който живее в Единство-единството в себе си и в единство със вселената.
Духовен е този който в тленното живее с вечното-осъзнато.
Това е моят кратък отговор :)
-
Казала съм си мнението вече. Четенето на езотерика не прави човека духовен, но е наистина стъпка към осъзнаването му като такъв чрез преоткриване и разкриване на заложения по рождение потенциал.
а потенциала за това го има всеки или бъркам? ;)
-
Духовен е този който в тленното живее с вечното-осъзнато.
Много ми хареса това ::) :)
-
а потенциала за това го има всеки или бъркам?
Да, в по-малка или по-голяма степен.
Ако разглеждаме потенциала за духовно развитие от гледна точка на астрологията, има го във всяка карта, но наталната карта сама по себе си определя материалните предпоставки на настоящото ни битие, а също в някаква степен и начина, по който Душата да извърви избрания от нея път в настоящата инкарнация. От тази гледна точка хороскопът е нашият план за реализация, т.е. развитие на Душата в материята в рамките на земното й съществуване от момента на раждането до момента на смъртта на тялото.
-
Духовен е този който в тленното живее с вечното-осъзнато.
Много ми хареса това ::) :)
и на мен , ама вече ще кажат във форума ,че щом сме близки приятели затова си харесваме постовете ;D , та ще се прикрепя към теб.
не възразяваш-нали?! :) ;)
-
Казала съм си мнението вече. Четенето на езотерика не прави човека духовен, но е наистина стъпка към осъзнаването му като такъв чрез преоткриване и разкриване на заложения по рождение потенциал.
а потенциала за това го има всеки или бъркам? ;)
ето защо питам:"но всички сме дух в тяло, следователно духовни същества. "
-
Все си мисля, че за да се обърне човек към духовното, към всичко ще е отвъд материалната страна на живота, трябва нещо да го е подтикнало към това, трябва сериозна провокация.
Провокация имат нужда заспалите.Казваш респективно това че сме в дух в тяло ни прави духовни,но това не е истина до колкото-за духовно осъзнати,се иска друго.Всеки е дух в тяло,но това не пречи примерно да се стигне до 9 кръг на ада или да се разтвори ,когато духовността на съзнанието падне под критичният минимум и само енергийният заряд божественост се върне към извора(закон за запазване на цялостта),с напълно и завинаги заличено съзнание.
Така че трябва да правим разлика между дух и духовност-едното е самото средство,другото е функцията на средството.
След като всяка душа е създадена по определен Първообраз,тя изконно си съдържа знанието за всички закони и т.н.-но само осъзнатостта е тази която ги привежда в действие,но до преди този момент тя не е духовна в пътя си,ако ще да е духовна в изначалната си природа,която може и да не прояви,тъй като повечето индивиди действат от ниво личност.Имам предвид,че зависи от това къде е идентификацията-в личността или в духа,за да се каже дали на някой му е нужна провокация или не.Там където има невинност и чистота,има и изявени качества на Духа и едно естествено разбиране за него.
Права си, духовният живот е непрестанна битка със собственото ни его и често предполага пренебрегване на лични желания и потребности за сметка на чуждите, но все си мисля, че трябва да има и някакъв баланс...
Баланс трябва да има,но той не е на същата плоскост.Жертването на лични за чужди нужди не е желателно,защото няма гаранция дали чуждите нужди не са плод на същият егоцентризъм- и тогава отговорността и кармата стават двойни!А и човек най-добре се справя с поставените му лични задачи.В случаите когато човек му се дава възможност да служи,той не се стреми да задоволи чужди нужди,а да задоволи нечии възможности за трансформация и израстване,на които той просто може да бъде проводник.Разбира се доколкото живеем в Единство на живота-ние се захранваме енергийно и всякак си ,но говоря че това е позволено само в най-чистият му вид,когато егото не е намесено или постигане на лични или чужди цели за сметка на служенето независимо от областта.
духовния индивид не е онзи ,който свежда всичко до личните си възгледи и мнения. неговото его е над нещата ,т.е да се разделиш с егото за сметка на другите , като не налагаш нито присъствие ,нито мнение , а бъдеш себе си в хармония с околните.
духовният човек винаги и по всяко време осъзнава отговорността за ДУМИТЕ И ДЕЛАТА СИ!
Тук си много права,но ще дам пояснение.Дори и духовният индивид има правото да се меси и да споделя,защото той освен лични мнения,може да е и просто проводник на универсална истина или канал за урок,за балансиране на дадено положение в света.Дори понякога може да бъде и воин,ако задачата и областта и момента във времето където се намира го изискват!Не са духовни тези индивиди които за всичко си затварят очите и мълчат или бездействат-но определено не са и длъжни навсякъде и във всичко да участват или се месят,защото не всичко което срещат като външна карма ( и с която нямат право да се идентифицират и понасят) е част от пътя им.Прекалената доброта и милосърдие не е духовност,за това и в Кабала Хесед (Юпитер) се балансира от Гедула (Марс)-наказанието,силата да отсичаш злото,а на да го поливаш милосърдно и то да се храни докато се превърне в изяло те чудовище.
-
Казваш респективно това че сме в дух в тяло ни прави духовни,но това не е истина
Не е "респективно", това е твърде буквално разбиране. Дори се учудих защо Марая си повтаря въпроса към мен. Очевидно думите ми не са били разбрани правилно.
Мисълта ми беше, че всички сме част от цялото, от безкрая, от единното духовно съзнание и в този смисъл всеки от нас индивидуално носи духовната искра, въплътена в конкретния живот и съзнание. В този смисъл сме духовни, а не само материални създания. Осъзнатата и въплътена в живота духовност не е цел, а избор и път и респ. не се реализира от всеки в рамките на един конкретен живот. :)
-
нухе , ако щеш ме плюй , ако щеш ме бий ,ако щеш преглътни , но защо ти просто ме разбираш и ме допълваш!
исках да стигна до кармата и духовността ,защото двете са неразривно свързани.но все пак един мерк в стрелец докато мисли широкомащабно и се опитва да поставя граници на мисълта , другия меркурий за който не е никакъв проблем ,тъй като е в знака на уран да изтряска по урановски всичко онова ,което другия мисли ;D ;D.
"Провокация имат нужда заспалите." как ще се осъзнаеш и ще тръгнеш в тази посока ,ако няма провокация.
личността или характера има нужда от опит,душата търси пътя към духовността и развитието!
-
Казваш респективно това че сме в дух в тяло ни прави духовни,но това не е истина
Не е "респективно", това е твърде буквално разбиране. Дори се учудих защо Марая си повтаря въпроса към мен. Очевидно думите ми не са били разбрани правилно.
Мисълта ми беше, че всички сме част от цялото, от безкрая, от единното духовно съзнание и в този смисъл всеки от нас индивидуално носи духовната искра, въплътена в конкретния живот и съзнание. В този смисъл сме духовни, а не само материални създания. Осъзнатата и въплътена в живота духовност не е цел, а избор и път и респ. не се реализира от всеки в рамките на един конкретен живот. :)
но всички сме дух в тяло, следователно духовни същества. - може би това не съм разбрала :o.
духа коренспондиа с материата ,сиреч тялото. то , тялото затова и страда ,когато духа спе да върви по-пътя на духовността.....
-
От провокация имат нужда заспалите.
Вероятно защото всеки един от нас се е родил просветлен.
-
Вероятно защото всеки един от нас се е родил просветлен.
От просветление имат нужда тези които не виждат светлината в себе си-такава е и думата.Някои се раждат и виждат светлината в себе си и никой не ги е провокирал за това,ако не и за обратното.Пък и ако виждаш нещо в себе си ,света няма да изисква от теб да го видиш отвън,чрез някаква провокация.Само ще видиш че това ,което си видял отвътре се манифестира и навън,тъй като са едно цяло.
Просветлението-виждането-разпознаването-знаенето е само началото...по един много дълъг път,а пътя се свързва с действия,с отношение както и с техните липси в определени положения.
-
Всеки е част от Божественото съзнание, но далеч не всеки го осъзнава. Осъзналият го човек вече е стъпил на пътя на духовното пробуждане и в този смисъл не са му нужни провокации. Това ми е мнението за духовността, кратко и лаконично както винаги. :)
-
но всички сме дух в тяло, следователно духовни същества. - може би това не съм разбрала :o.
духа коренспондиа с материата ,сиреч тялото. то , тялото затова и страда ,когато духа спе да върви по-пътя на духовността.....
Аз разбрах Лили какво искаше да каже,но не това беше темата.Ако темата беше зараждането на съзнанието и устройството на човека-да всички сме създадени като божествени същества,с духовна искра.Но не всички живеят като такива-има дори престъпления срещу Духа.Избора кове не само съдбата, още по-зле-участта,а по-зла участ от обезличаване няма (заличаване на съзнанието).И макар че духовността е въпрос на избор-в начина на живот,то тя е смисъла на живота,тъй като живота е създаден да обслужва духовни-божествени цели,за които материята е само инструмент.И този смисъл-изконния не е избор,това е просто факт с който, които не се съобразят-губят,а тези които приемат осъзнато-намират истинският живот,а не просто съществуване.
Или с други думи-начини за съществуване много,за живеене-само един! 8)
-
Не мога да разбера спорите ли или не ??? ;D
-
Вечната дилема на Везните ::)
-
Не мога да разбера спорите ли или не ??? ;D
говорим си ;D
-
Не мога да разбера спорите ли или не ??? ;D
не бе ти пък да спорят ;) Синухе пак се прави на дърт козел и размахва показалката докато обяснява ;D ;D ;D а другите требе да слушат :P пък на мен ми е забавно ;D ;D ;D
-
Желанието да се поучават другите и да се вкарват "в пътя" е една от характерните черти на духовния егоцентризъм. Светът е пълен с псевдогурута и лъжеучители. Предпочитам да стоя с широко затворени очи, отколкото да ми ги отваря някой друг в загрижеността си да "прогледна".
Във връзка с желанието за промяната на околните искам да кажа един пример. От скоро живея с половинката ми, в началото започнах да се стремя да го променям, въпреки че го обичам. Много от чертите на характера му не ми харесваха. След известна борба, главно със себе си разбрах, че това което правя не е правилно. Просто си казах, че трябва да го приема такъв какъвто е, и че по-важното е това че е добър човек. И успях, сега не се дразня от тези негови черти. И съм доволна от себе си. :)
-
Егоцентризмът е лицето на фалшивата духовност, по наличието му у човека ще познаете и фалша.
Това се откроява с точността и компактността си. Та ми се искаше да го повторя.
П.П.: В този ред на мисли, как ще приемете, ако някой дойде и каже: "Аз не съм егоцентрик" или "Аз нямам его"? ;)
-
В този ред на мисли, как ще приемете, ако някой дойде и каже: "Аз не съм егоцентрик" или "Аз нямам его"? ;)
Не всеки човек е егоцентрик, но няма човек без его. :)
-
едва ли има точна дефиниция за духовност. по скоро когато даден индивид тръгне по своя си път и започне търсенето то тогава може би започва да навлиза в дебрите на непознатото. развитието в нея насока продължава, докато съществува интересът му към търсенето. духовността може би се появява тогава, когато започне осъзнаването ...
когато започне осъзнаването и приемането, то тогава ми се струва много трудно индивидът да преустанови и да се отрече от извървяният път, защото остатъка от битието вече едва ли би имал онзи блясък, който е имал преди да застане на пътя...
израстването според мен настъпва едва тогава, когато осъзнаването стане правопропорционално на извървяния път ;)
Аз изцяло подкрепям Вещичка, защото начина по който тя обяснява нещата ми импонира най-много...Всички сме духовни същества, така е. Но малко са хората, които могат да се свържат със собствения си дух /не говоря за душа/...Живеят неосъзнато, па макар и духовно...Как усещам духовните хора ли ? Като ги видя и искам да се присламча към тях, без да знам защо...Имат излъчване по-силно от моето, хайде така най-просто да обясня моята гледна точка или моят личен опит....Просто ги усещам, без значение дали е осъзнат дух или неосъзнат духовен индивид. Но с първия вариант нямам спомен да съм се срещала все още...Освен по книги и писания...
-
Да, всеки е окован в его. Някои остават силно ограничени от оковите си, други ги разхлабват и все пак се движат, а трети заякват достатъчно, за да ги понесат...
Но друго имах предвид с ПП-то... :)
-
как ще приемете, ако някой дойде и каже: "Аз не съм егоцентрик" или "Аз нямам его"? ;)
хъммм странно би ми прозвучало и сега ще се опитам да се обоснова:
значи принципно да вземем най-хубавият вариант: духовен човек, който напредва с бързи темпове в духовните неща. минава все на по-високи вибрации и става все по-просветен. хората отиват при него за съвет и той помага на всички. превръща се в гуру и учител на много хора. има последователи. не забравяйте, че тук визирам най-чиста същност, а не псевдо духовност. та стигаме до един момент на следното - пристига човек дето е идвал хиляди пъти за съвет при нашият гуру и той просто не му обърне внимание повече и дори го изгони например. та от гледна точка на повечето хора ходещи по тая грешна земя, постъпката на гуруто ще е прозвучала като възгордяване или навирено его или все тая, НО... от гледна точка на абсолютно всички духовни книги /визирам тези, които съм чела/ постъпката на гуруто ще е нещо нормално. и сега ще ви обясня защо - има един лаф "Господ дава, но в кошара не вкарва!" и е много точен в случая, защото един човек който търси помощ отвън и не се замисля изобщо какво прави и чака винаги някой страничен да му помогне - то той не е дорасъл да бъде духовен или да получи помощ. благодарение на човеколюбието и най-искреното намерение на гуруто да му помогне, въпросният човек е получил помощ. в случая бихме казали, че Провидението е действало в лицето на гуруто, но нашият човек не е проумял същността на помоща....
та в тоя ред на мисли под его какво визирате - гордост, себичност, егоизъм или лична себеоценка? защото ако са първите три - то такъв човек не може да бъде духовен! но ако е личната себеоценка - това е съвсем друго, защото всеки е роден с дадена мисия и тя може и да не е помоща на хората, а личното себеизрастване ;)
не бива да поставяте нещата под общ знаменател, защото за всеки човек пътя е различен въпреки, че води до една и съща цел 8)
-
^ Нещо такова имах предвид като мислене и отговор, като написах въпроса. Но естествено с уговорката, как гуруто отпраща човека.
-
За мен духовен е всеки човек, който е задълбал в себе си, търсейки собствения си път, собствената си истина, цел, посока...В същото време, мисля че, за да е духовен един индивид, той трябва, освен да се стреми към себепознание и познание, да е достатъчно отворен към различното, да не съди, а да приема, че неговата "истина" може да не е общовалидна. Защото крайната спирка може да е една, но начините и пътищата за достигане до нея са силно индивидуални и да отричаш един от тях, без да го познаваш, не ми изглежда никак духовно.
-
его винаги има. въпросът не е в това дали го има, а как го използваш ;)
отново давам пример: Майка Тереза - грижила се е до последно за хората с любов и уважение! някои хора обаче биха казали, че си е чесала егото така, но всъщност не е така. има хора, за които просто е в същността им да помагат на другите и дори и под това да се визира личната себеоценка, това не прави тяхната дейност по-малко добра. когато някой човек уважава себе си и същевременно помага на останалите - той просто си е такъв. егото се намира във всеки един от нас. то е част от нас. друг е въпроса обаче кой как го използва и дали го поставя на преден план в живота си или не... :)
-
отново давам пример: Майка Тереза - грижила се е до последно за хората с любов и уважение! някои хора обаче биха казали, че си е чесала егото така, но всъщност не е така.
И аз не вярвам да си е чесала егото. Да се грижиш за тежко болен човек и да носиш подлоги е голяма саможертва, жертваш личните си потребности, принасяш в жертва егото си, служейки безкористно и всеотдайно на другия и не очаквайки нищо взамяна. Какво от това, че не се е занимавала с духовни практики и не е била езотерик? Нима е по-малко духовна? Напротив!
-
според мен тук не става въпрос за жертване на его, а за промяна на приоритети на егото - просто от първостепенно значение за егото става благото на ближния...
ако трябва да бъда честна вътре в себе си знам какво искам да кажа, но сега като се налага да го пиша и някак не мога да го обясня ;D Нухето си пада по обясненията на сухата теория па и му се отдава - де си бре :P
в случая единствено мога да кажа много висока вертикална преработка на толкова недолюбвания от вас Нептун ;)
-
в случая единствено мога да кажа много висока вертикална преработка на толкова недолюбвания от вас Нептун ;)
А каква ли ще му е хоризонталната проработка?
Няма начин да го недолюбвам, аз самата имам доста акцентирана нептунова тема в картата. :-[
-
е то хоризонталната е ясна - заблуди, лъжи, омотаване и други такива ужасии...
абе Лили, че нали ти по-добре от мен ги знаеш проявленията на Нептуна - таз астрология ти е по ясна отколкото на мен :P ;D ::)
-
е то хоризонталната е ясна - заблуди, лъжи, омотаване и други такива ужасии...
Да де, това си и помислих... хоризонтално го отработваме като се съберем на маса. ;D
-
хоризонтално го отработваме като се съберем на маса. ;D
секс, наркотици и рок'н'ролл ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D
-
Тук не мога да се съглася с вас ;D, хоризонталната проработка на Нептун ще зависи от това на кой хоризонт сме по принцип - долен, среден, над среден и т.н.
-
израстването според мен настъпва едва тогава, когато осъзнаването стане правопропорционално на извървяния път ;)
Не винаги извървяния път е равнозначен на еволюция в духовно отношение, един пет годишен Далай Лама е духовно осъзнат още в детските си години, защото душата има достатъчно натрупна мъдрост, в този контекст една духовно осъзната личност може да се прояви като такава от ранно детство.
Пътя , който извървяме за да израстнем духовно е строго индивидуален за всеки , няма мерна единица. Всеки от нас пътува, но дали ни води нашия Висш Аз е въпроса, защото пътеките пред нас са много.
"Предава се познанието, мъдростта е непредаваема. Познанието се добива, а мъдростта се постига: чрез себеотдване и духовно дирене, чрез проникване в онези нива на съзнанието, които променят живота" - Шри Ауробиндо
Мъдростта е отвъд ума, необходимо е да отвориш първо сърцето си, и след това да пристъпваш към дебрите на духовния свят.
Някога написах тези редове на един човек, за да го докосна с моята вътрешна светлина, не за да го уча на духовност или за да му предавам опит и каквото и да били друго, просто за да усети топлината на душата, всичко друго е усърдие и воля, ако желаем да напредваме духовно. Всеки си има свой учител, дали това ще е самия живот, дали ще е личност, дали ще е книга, понякога не разбираме, че най-добрия учител сме самите ние, но затова се изисква дълбоко виждане, защото да погледнеш навътре в себе си е по -трудно отколкото да погледнеш в човека отсреща . Никой не може да предаде дори частица духовност, ако ние вече не носим ключа към тази врата, понякога вратите към висшия свят се отварят бързо, други остават заключени за дълго време, но всеки един ако е достатъчно силен да превъзмогне собствените си рамки , е способен да израства, защото ние сме склуптори на материята, нашата задача е да я изваяме до божественото съвършенство, дори тук в този несъвършен свят може да се постигне това съвършенство, и материята не е просто инструмент, не е дрехата която непрекъснато сменяме, защото тази "Дреха" може да не умре, ние можем да я поддържаме вечна, така както са показали на човечеството много сидхи. Тя е ладията , с която свързваме бреговете на двата свята.
"Скрий се в тишината... погледни навътре в себе си, открий, че тишината е жива, защото само тя съдържа Абсолюта в себе си. Ти събра разпокъсаните парчета и ги съедини отново в себе си, ти възвърна целостта на душата си и сега си едно перманентно състояние на радост , независима от света. Усещаш ли как мигом всичко разцъфва, как цветчетата на радостта те галят, как старите корени се пропукват и дръзват да се съживят отново?
Огледалото е маска на нашия истински Аз, зацапано от илюзорните тъга и нещастие, родени в леговището на ума, прикритият невидим враг, с който трябва да се борим, вятърната мелница на Дон Кихот, и ако коловозите на живота са ръждясали, тогава капни 2 капки обич към себе си, 3 капки силна вяра и 1 капка надежда, и ръждата ще се разтвори, а после вдишай дълбоко аромата на този еликсир.
Светът предлага разнопосочни пътеки и криволичейки, следвайки следите на изгрева, ние бавно напредваме. Войните са смели, защото имат сили да се усмихнат на живота и затова наистина се изисква истинска смелост, а ти си по-жив от всички ходещи мъртъвци, защото в теб е жива мъдростта, истинското познание за живота, но то нямаше да се роди, ако не бе докоснат от Любовта.
„Аз съм в теб, и отвъд теб. Ти си цялото и частицата, смисълът на съществованието ти е да надмогнеш ограниченията, да одухотвориш материята, не да я отречеш , а да съединиш дух и материя в едно.”
Божествената светлина изгаря всичко ненужно, излишният човешки товар, който всеки носи и щом очите ни веднъж привикнат с нея, ние ставаме все по-леки и по-леки, ефирни, реем се из дълбините на космоса, гмуркаме се в дълбините на съкровеното в нас, за да открием и там силата на Духа.
Шепотът на душата е далечен, самотен, загнезден между преходното и вечното, той е глух тътен на пулса на сърцето, притъпен от емоциите, тези термити, от които прогнива душата, а ЛЮБОВТА, само тя е силата на духа и познанието и само тя ще разкъса оковите, в които сме приковали свободата на душата си.
Това е само началото на нашето пътуване! Това е пътуване, дошло от миналото, дошло от далечно съзвездие и което ще бъде пътуване към други измерения... и най-важното, към самите нас!"
-
бих искала ,всеки да сподели мнението си ,как вижда духовния човек , как разбира колко е духовен и какви качества на характера следва да притежава ?
има ли отрицателни качества и какви са те? възможно ли е духовният индивид да се отрече от духовното и тръгне в друга посока? въобще що е духовност и духовно израстване ?
Марая,не съществува "духовен човек",както не съществува и неговия антипод -човека материалист.Ако някой употребява тези понятия,то тои/тя задължително вече вкарва самата същност в ограничение.Бих казала ,че в самия контекс на разговор понякога се налага да се употребяват ограничителни понятия,но винаги трябва да отбележим, че те са строго субективни.
Духовния човек може да бъде видян с човешки очи само, ако физичната форма и духовната същност,се сливат на 100%.Ако това сливане се изпълни,човек или умира или физичното тяло престава да бъде видимо за човешките очи.
Ако" духовния човек" не може да бъде видян ,още по малко може да бъде разбран и преценен.
Както не може да се отреже едната ръка на човек и тои да бъде наречен здрав ,така не може да се говори дали "духовния човек" има или няма отрицателни качества.Можем ли да кажем-тази ръка е лоша ,да я отсечем,а другата да оставим?...Защото самото категоризиране на добри и лоши качества принадлежи на един деформиран и отмиращ морал ,създаван през вековете от същности,на примитивно еволюционно ниво.
Все пак проницателното око може да открие в някои хора индикатори,които да изострят вниманието.
Хората с балансирана материална и духовна същност се характеризират със своите овладени изблици и със своето овладяно мълчание.
Невъзможно, е които и да е да се отрече от "духовното" и да тръгне в друга посока.По простата причина, че никой не може да се врече в "духовност",за да има после от какво да се отрича.Ако приемем ,че някои иска да стане "духовен",нека наи- напред да определи какво ще прави тялото му през това време.Ако тялото му иска да яде ,а тои в това време трябва да прави "духовни " деиности ,как ще стане това.Или пък ако неговото/неиното тяло е затъгувало за нежност и физическа любов,какво ,ще прави през това време "духовния" вече човек .След като някои определи тези простички неща ,останалите да кажат колко е "духовен " и т.н.
Понятиятя "духовност " и "духовно израстване " са объркани по самата си същност,защото искат да наведат хората на погрешното мислене,че "духовността " и "духовното израстване " са нещо наистина хубаво.Т.е ,че хората като станат такива ,ще са много доволни и щастливи .Които е говорил за тези две понятия и техните производни ,като за нещо ,към което хората трябва да се стремят, е в същност един тиранин и нищо повече.Трябва да се избягва и не бива да му се вярва.Същото важи и за термините ,материално обогатяване и егоизъм.Които ги отхвърля и заклеимява и онзи, които ги въздига в култ ,вършат същата грешка ,като този ,които смята ,че хората трябва да са по- духовни.Може ли да се каже в такъв случай ,че хората трябва да са по- материално настроени?Очевидна глупост.
Ако ,човек бъде оставен сам на себе си ,без да му се пълнят главата с глупости и сърцето със страсти,то самия индивид сам ще намери как наи- добре да постъпва със себе си.Мисля ,че хората наи- много страдат от онези които ги поучават,кое е право и кое криво.Учителите са докарали хората до това състояние,в което сега да се търсят отново пак нови учители да им оправят дереджето.Ами ,че от това по голям смях няма.Глупостта е взела връх навсякъде ,а това не се разбира.Смешно и тъжно.
-
не съществува "духовен човек",както не съществува и неговия антипод -човека материалист.Ако някой употребява тези понятия,то тои/тя задължително вече вкарва самата същност в ограничение.Бих казала ,че в самия контекс на разговор понякога се налага да се употребяват ограничителни понятия,но винаги трябва да отбележим, че те са строго субективни.
субективни са, верно е ;) ама нима твърдиш, че Далай Лама и Парис Хилтън са еднакви :o верно е, че и двамата търсят да запълнят една празнина - единият търси /и е намерил де/ духовно израстване и Божествената светлина, другият търси с какво да запълни една физическа празнина хахахахахахаааааааа ;D ;D ;D
понятията са ограничени, но ние живеем в ограничения триизмерен свят и за момента боравим с такава терминология, като минем в четвърто измерение ще имаме още понятия за използване ;)
Както не може да се отреже едната ръка на човек и тои да бъде наречен здрав ,така не може да се говори дали "духовния човек" има или няма отрицателни качества.Можем ли да кажем-тази ръка е лоша ,да я отсечем,а другата да оставим?...Защото самото категоризиране на добри и лоши качества принадлежи на един деформиран и отмиращ морал ,създаван през вековете от същности,на примитивно еволюционно ниво.
далеч съм от мисълта, че духовният индивид няма отрицателни качества. човек затова се преражда за да ги промени тези качества. малцина са били призваните духовни същности да живеят сред нас и да ни наливам ум в главите ;) и тук не става въпрос за еволюционното ниво на морала, а на индивида. тези, които са успели да преминат бариерата на животинската същност у себе си, са тръгнали по Пътя, онези които още си я харесват - ще го направят по нататък. тук става въпрос вече за еволюционното ниво на душата на преродилият се...
Невъзможно, е които и да е да се отрече от "духовното" и да тръгне в друга посока.По простата причина, че никой не може да се врече в "духовност",за да има после от какво да се отрича.Ако приемем ,че някои иска да стане "духовен",нека наи- напред да определи какво ще прави тялото му през това време.Ако тялото му иска да яде ,а тои в това време трябва да прави "духовни " деиности ,как ще стане това.Или пък ако неговото/неиното тяло е затъгувало за нежност и физическа любов,какво ,ще прави през това време "духовния" вече човек .След като някои определи тези простички неща ,останалите да кажат колко е "духовен " и т.н.
че аз не видях някой да отрича тези простички неща, които да са присъщи за обикновеният човек - храна, човешка любов и т.н. въпросът не е в това да ги отречеш, а да успееш да ги съвместиш в живота си. никой не е казал, че за да бъдеш духовен трябва да си отнесен постоянно на някъде, а просто да следваш вътрешните си духовни закони в този свят и този живот...
-
За духовното - да всеки човек е божествено духовен. Ние сме били част от боговете и сме се превъплъщавали от тях. Те са нашето начало - изначалната първопричина за живота.
Но не всеки го разбира,защото не вярват в боговете. Но не само трябва да вярваш. Ние
трябва да следваме техните божествените космически закони на добродетелите. Ако не ги
следваме и продължаваме с отрицателните си навици и егоизъм ние ще потъваме все повече и повече в блатото в материалното,ведно със Сатана /лошата духовна космическа сила/ и неговите лоши подръжници.
-
За духовното - да всеки човек е божествено духовен. Ние сме били част от боговете и сме се превъплъщавали от тях. Те са нашето начало - изначалната първопричина за живота.
Но не всеки го разбира,защото не вярват в боговете. Но не само трябва да вярваш. Ние
трябва да следваме техните божествените космически закони на добродетелите. Ако не ги
следваме и продължаваме с отрицателните си навици и егоизъм ние ще потъваме все повече и повече в блатото в материалното,ведно със Сатана /лошата духовна космическа сила/ и неговите лоши подръжници.
Заболя ме корема от смях с тази Марушка!! ;D ;D ;DНе съм се смяла така от комай 19 седмици и половина.Ако не сме следвали космическите закони,дядо Боже ,ще ни сурвака с голямата космическа сопа,хахахахахаха.Демек,ще трябва да слушкаме ,иначе лошооооооо......
Аз пък бая се чудих и реших да взема да да потъна ведно със Тоя шмекер Сатанчо в материалните блата.Какво толкова,малко кал и водица , и малко бълбук ,бълбук....и аидеее.......на дъното.
И каква е разликата между тези богове ,които те товарят с разни отговорности да се спазва това и онова, и приятния паднал ангел -Сатаната.Аз доколкото съм чувала, Господ,няма как да се направи на много велик ,ако няма някоя черна овца ,като Сатаната например,която да бъде изкарана виновна за всички неразбории в света.
Ами нали Господ създаде света и нали Господ е бил съвършен.Ако е така ,тогава Сатаната ,които е също създаден от Бога,като негово творение,трябва да носи неговия отпечатък.И какво излиза-че Господ създал нещо ,от което после се вайка ,бил лош Сатаната, бил такъв или онакъв.Това са приказки за хлапета на 3-4 годинки не повече да ги плашат майките ,за да си изяждат храничката и да спинкат после.
Май е много по хубаво ,човек да е егоист и да се набълбука в лошата космическа сила.А пък като умре,може да върви да го съдят на еди си кое небе или ад еди си кои етаж надолу.Нагоре -надолу като в асансьор.Но като знаем ,че Господ седи и чака на последния етаж,а пък Баи Сатанаил седи в мазето и натиска бутона на партера,на нас ни остава само да се возим.
Аз мисля ,че по някои път Господа и Сатаната си сменят местата,ама се уговарят преди това без да казват на никого от пътуващите в асансьора..
Така ,че кой какви закони спазвал ,демек кои копчета на асансьора натискал,накрая няма никакво значение.Като си покаже човек носа на някои етаж и тоягата на въздесъщата съдба заиграва по гърба му.Затова ,че не бил спазвал еди си какви закони или затова ,че спазвал други ,ама не тия които трябвало.
Еми щом е сигурно ,че ще се яде бой при всички случаи ,я от Дявола ,я от Господа,по е добре да си гледаме кефа и веселия живот, пък каквото доиде -доиде!Да оставим моралистите и сериозните религиозни хора ,да си седят с все по мрачни и траурни лица .А пък аз нека да се спукам от смях.Браво на Марушка.може би ще спечели едно от първите местоа за наи- праведни хора около Дядо Боже. Ръкопляскания! ;D ;D ;D ;D ;D
-
Интересно изказване за една "сестра". ;D Ама наистина е така, няма нито напълно лоши или добри хора. Всеки носи и едното и другото в себе си. По-важното е да останем хора и да се приемем със всичките си качества и недостатъци, защото няма хора без такива. Прекаленото залитане в едната и другата посока не е здравословно, защото създава мисловен модел който затормозва човека, който си поставя някакви стереотипи и рамки за това какво трябва да го има и да го няма и по този начин се отрича съществуването на нещо, което така или иначе си го има - т.нар "сянка".