Все си мисля, че за да се обърне човек към духовното, към всичко ще е отвъд материалната страна на живота, трябва нещо да го е подтикнало към това, трябва сериозна провокация.
Провокация имат нужда заспалите.Казваш респективно това че сме в дух в тяло ни прави духовни,но това не е истина до колкото-за
духовно осъзнати,се иска друго.Всеки е дух в тяло,но това не пречи примерно да се стигне до 9 кръг на ада или да се разтвори ,когато духовността на съзнанието падне под критичният минимум и само енергийният заряд божественост се върне към извора(закон за запазване на цялостта),с напълно и завинаги заличено съзнание.
Така че трябва да правим разлика между дух и духовност-едното е самото средство,другото е функцията на средството.
След като всяка душа е създадена по определен Първообраз,тя изконно си съдържа знанието за всички закони и т.н.-но само осъзнатостта е тази която ги привежда в действие,но до преди този момент тя не е духовна в пътя си,ако ще да е духовна в изначалната си природа,която може и да не прояви,тъй като повечето индивиди действат от ниво личност.Имам предвид,че зависи от това къде е идентификацията-в личността или в духа,за да се каже дали на някой му е нужна провокация или не.Там където има невинност и чистота,има и изявени качества на Духа и едно естествено разбиране за него.
Права си, духовният живот е непрестанна битка със собственото ни его и често предполага пренебрегване на лични желания и потребности за сметка на чуждите, но все си мисля, че трябва да има и някакъв баланс...
Баланс трябва да има,но той не е на същата плоскост.Жертването на лични за чужди нужди не е желателно,защото няма гаранция дали чуждите нужди не са плод на същият егоцентризъм- и тогава отговорността и кармата стават двойни!А и човек най-добре се справя с поставените му лични задачи.В случаите когато човек му се дава възможност да служи,той не се стреми да задоволи чужди нужди,а да задоволи нечии възможности за трансформация и израстване,на които той просто може да бъде проводник.Разбира се доколкото живеем в Единство на живота-ние се захранваме енергийно и всякак си ,но говоря че това е позволено само в най-чистият му вид,когато егото не е намесено или постигане на лични или чужди цели за сметка на служенето независимо от областта.
духовния индивид не е онзи ,който свежда всичко до личните си възгледи и мнения. неговото его е над нещата ,т.е да се разделиш с егото за сметка на другите , като не налагаш нито присъствие ,нито мнение , а бъдеш себе си в хармония с околните.
духовният човек винаги и по всяко време осъзнава отговорността за ДУМИТЕ И ДЕЛАТА СИ!
Тук си много права,но ще дам пояснение.Дори и духовният индивид има правото да се меси и да споделя,защото той освен лични мнения,може да е и просто проводник на универсална истина или канал за урок,за балансиране на дадено положение в света.Дори понякога може да бъде и воин,ако задачата и областта и момента във времето където се намира го изискват!Не са духовни тези индивиди които за всичко си затварят очите и мълчат или бездействат-но определено не са и длъжни навсякъде и във всичко да участват или се месят,защото не всичко което срещат като външна карма ( и с която нямат право да се идентифицират и понасят) е част от пътя им.Прекалената доброта и милосърдие не е духовност,за това и в Кабала
Хесед (Юпитер) се балансира от
Гедула (Марс)-наказанието,силата да отсичаш злото,а на да го поливаш милосърдно и то да се храни докато се превърне в изяло те чудовище.