Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Астрология => Темата е започната от: Milkyway в Септември 29, 2013, 08:56:28 am
-
Дайте ми съвет,как да постъпя моля ви.
Момента дойде.
Знаете,че съм без брак и не мога да го изгоня.Какви са според вас вариантите за изгонване на този човек от дома ми.Нетърпи мо е.Злобата му и наглостта му взимат превес.Изплашената съм,разтреперана,очите са ми подпухнали от плач и страх.
С полицията ли ? Със съд ли ? С кой да се свържа?
Но това трябва да стане още другата седмица.
Помогнете ми със съвет.
Аз ходих при адвокат,казаха ми да сменя ключалката,да извикам приятели за свидетели.И после като почне да блъска,да викам полиция.Но така ли да направя,много просташко ще бъде.
Има ли и други варианти? Кажете?
-
Да те тормозят в собственото ти жилище, това е върхът на наглостта!
Милки, не знам как в момента се развиват отношенията ти с твоя мъж, има ли малтретиране от негова страна?
Би могла да се обърнеш първо и при семеен психолог - има една организация за защита на жените, която предлага безплатни консултации. Мисля, че имаше и гореща телефонна линия. Разбира се, те няма да ти предложат готово и лесно решение, но все ще е от полза, още един /страничен/ поглед върху ситуацията.
Обаче не зная доколко има полза от тези консултации. Моя близка приятелка, за чиито проблеми в семейството неведнъж съм споменавала тук, няколко пъти ходи на такава консултация и в крайна сметка нея я изкараха виновна, само нея. Някаква млада психоложка е била, започнала да й цитира заучени фрази от книжки, които и аз съм чела, и моята приятелка сама би могла да ги прочете...
В крайна сметка остана да живее с него - "заради детето" - и продължава да търпи тази агония, макар че ситуацията леко се видоизмени и сега той е този, който се моли за любов и внимание. А тя вече не може да прости (ретроградна Венера) и е приела, че с този мъж може да има формално съжителство, като съквартиранти - семейство за пред хората, но са си чужди вкъщи.
В твоя случай, Милки, дори няма сключен брак, но мисля, че дългогодишното съжителство на семейни начала се брои за такъв, особено когато има общо дете, родено по време на това съжителство и отглеждано съвместно.
Така че според мен не можеш да викнеш полицията и да го изгониш - ще ти се изсмеят. Трябва да се действа по-обмислено, внимателно и методично, без сцени и скандали.
Не знам, аз никога не съм била в такава ситуация, но в нашето семейство има много разведени. Не мога обаче да ти дам адекватен съвет - ние сме по-различни, не търпим тормоз и не търсим оправдание в децата (това не е лично към теб).
Щом вече си говорила с адвокат, той би трябвало да ти е предложил по-адекватно решение. И да ти каже дали по закон можеш да изгониш от общото ви жилище мъжа, с който имаш семейно съжителство и дете. Впрочем жилището май е твое наследствено, така че той не би трябвало да има законни основания да претендира. Не си влязла в съжителство с него с тази къща, била е на баба ти, впоследствие я наследяваш, доколкото разбирам. Виж, тези тънкости най-добре е да обсъдиш с адвокат.
Но би могла да претендираш, че той не се грижи за детето и семейството (ако е така), че упражнява психически тормоз. Ако наистина е така и имаш доказателства. Питай адвоката си дали в такъв случай не може да се изкара полицейска забрана мъжът ти да влиза в къщата, обикновено такива се издават в случай на констатирано физическо малтретиране.
Да му изхвърлиш парцалите навън и да смениш ключалката е глупаво, защото може да те издебне, когато се прибираш у вас и да нахълта в къщата с бой и скандал. Тогава какво ще направиш? И да извикаш полиция, той ще каже, че си е у дома, докато няма забрана да влиза в тази къща.
От друга страна, ако направиш така и го провокираш към по-агресивни действия, това ще бъде основание за теб да издействаш полицейска забрана.
-
Аз не съм специалист, но май адвоката ти е казал единствената опция.
Другият вариант е да пускаш жалби за домашно насилие, не знам там какъв е реда да му наложат ограничение.
Ето затова не мисля, че съвместното съжителство е добра опция, сключването на брак си има своите предимства, лично, но и професионално мнение.
-
Когато сключиш официален брак, после поне можеш да се разведеш и да приключиш отношенията по-цивилизовано, раздялата на партньорите с всички произтичащи последици да бъде законно регламентирана.
Ако се пускат жалби в полицията за домашно насилие, ще се изгуби много време - процедурата е бавна и тромава, сигурно няма да можеш да го изгониш след първия подаден сигнал за насилие.
-
Издай си документ за ограничение, забравих как се нарича поименно, но той няма да има право да се доближава до теб на някакви метри беше ограничението. Ако има тормоз и има доказателства (синини по тялото и т.н), можеш да си издадеш този документ, при всеки опит той да се доближи, викаш полиция. Мисля, че ако ги викнеш 3 пъти или повече го прибират за по солидно време от 24 часа.
-
Ако е и тарикат, ще си изкара жълта книжка и не само ,че няма да можеш да го изгониш ими пак тебе ще изкарат виновна, с полицията е най-добрият вариант, а ако отидеш предварително при районния или някой друг познат и му обясниш за тормоза , не се срамувай да поокрасиш нещата/ целта оправдава средствата за мен/ като дойдат на проверката - такъв бой ще му теглят, че сам ще се изнесе, поне така стана с моя колежка , с простака трябва да се бориш с неговите методи, той от друго не разбира. Желая ти от все сърце да приключиш ситуацията изгодно за тебе!
-
Запознай се с текстовете на Закона за домашното насилие - твоят случай е там. Няма значение дали си женена или не.
http://lex.bg/laws/ldoc/2135501151
Законът е кратък и се чете лесно. Описано е какво трябва да съдържа молбата ти и къде се подава, уточнява се че не се дължи държавна такса, такава ще плати насилникът и т.н.
Информирай полицията - много мъже се спичат при вида на полицаи. Те ще си запишат случая и ще предупредят човека..
Подай жалба в Районен съд на Римската стена и той ще изхвърли мъжа ти от апартамента и ще издаде ограничителна заповед. Ако имате и преписка в полицията - адвокатът ти да я изиска за пред съда като доказателство.
Смени адвоката - от това, което ти е казал, си личи, че не е компетентен по тези точно въпроси и няма опит в такива дела. Прав е само, че трябва да имаш свидетели. Снабди се и с всякакви други писмени доказателства за домашното насилие - заключение т психолог/психиатър, медицинско свидетелство за физическо насилие.
Към преждеговорившите - юридически в България бракът няма почти никаква тежест, защото почти няма практика след развод съпрузи да си дължат издръжка. Има значение при делба на имущество, но на практика почти всички мъже така си уреждат нещата юридически (собствеността да е на фирмата или майките им), че жената нищо да не пипне при евентуална раздяла. Издръжка за дете се дължи и с и без брак и е около 80 лв на дете. Законите в БГ се правят от мъже.
-
а няма ли начин да поговорите. :-\
-
Тя май вече е говорила 1000-ди пъти и все си е така.
-
В отделно дело пред Районен съд, обаче вече брачна колегия ще водите дело за родителски права и издръжка на дете.
-
жалба до районна прокуратура.
-
От три години говоря,говоря,за да се спаси семейството.Но вместо да се спасят,те все повече се развалят.Този човек,просто не е интелигентен.Няма разговор,има само монолог от моя страна ,където само се хабя.
Влияе лошо на детето,вози го на предната седалка на колата,живота му е застрашен.Той е сприхав човек,кара колата непредсказуемо.
Не дава пари,не изкарва пари,не внася нищо.Просто стои на хотел и най-лошото че стана нагъл,нахален и почна да командва.
Аз съм се свила в черупката си от страх вече.Той не ми е посегнал физически,но в гняв започва да удря врати и т.н.
Вчера говорих с учителката на детето от детската/нова детска градина/,тя ми каза,че като го водел сутрин ,детето излизало от колата ужасно нервно и с плач.А той ме лъже,че всичко минало наред.
Някои казват отиди в полицията,други в съда.
Къде да ида?
Решила съм утре сутрин да отида в районното на квартала.Там ще кажа за ситуацията си,дали ще ми насочат правилно как да постъпя?
-
Милки, щом влияе толкова негативно на детето и те използва само за безплатен хотел, разкарвай го веднага, недей повече да отлагаш.
-
Когато сключиш официален брак, после поне можеш да се разведеш и да приключиш отношенията по-цивилизовано, раздялата на партньорите с всички произтичащи последици да бъде законно регламентирана.
Именно. И без значение, на кого е жилището, в съдебното решение като го оставя на майката, е основание с него да отиде при съдебен изпълнител и да иска въпросният наглец да бъде изгонен от жилището.
Това за ограничителната заповед и метрите май го има само в американските филми :rolleyes:
-
Това за ограничителната заповед и метрите май го има само в американските филми :rolleyes:
Ограничителна заповед може да се издаде и в България след подаден сигнал в полицията.
Родителите на гореспоменатата моя приятелка изкараха такова постановление срещу нейния съпруг.
Веднъж, след поредния скандал тя се беше изнесла при тях, а оня дойде у тях да ги заплашва - обижда майка й, посяга да я удари. Сега има забрана да доближава жилището им, но пък успя да върне обратно половинката.
-
Аз ходих при адвокат,казаха ми да сменя ключалката,да извикам приятели за свидетели.И после като почне да блъска,да викам полиция.Но така ли да направя,много просташко ще бъде.
Има ли и други варианти? Кажете?
как няма го пуснеш?! детето е негово, като извикаш полицаи, ще разбият вратата заедно с него, защото той може да каже, че си отвлякла детето му. така че не го слушай този адвокат. всичко трябва да мине през съда. като подадеш жалба до 2 седмици ще имаш някакво решение!
това е най - добрия вариант - отиваш в съда, в канцеларията, там има бланки стандартни, но за различни казуси. обясняваш какъв е твоя случай и те ти казват коя бланка да попълниш. там ще ти обяснят и подробностите какво следва. след около 2 седмици съдът ще му наложи или ограничителна заповед да не се доближава до дома ти и до теб и/или насрочва дело за попечителство на детето. при всички положения ти няма да бъдеш ощетена по никакъв начин. той ще трябва да ти плаща и издръжка, както е при развод. ако го хванат че нарушава заповедта, ще му лепнат акт на стойност над минималната заплата.
п.с.тези неща ми ги каза мъжът ми. той е юрист.
-
И според мен съдът е по-добрия вариант. Полицията се намесва само при реален екшън. Ако ей така идеш на крак на другия ден да подадеш жалба, ще си отлежи жалбата там. Полицията е да възпрепятства фактически посегателства и е изпълнителен орган. Разпоредителен орган какво да става оттук - нататък е само съдът. И на базата на негови актове се задвижва и полиция, и съдия изпълнители, и всички, от които зависят последващи реални действия.
-
Разбирам положението ти и психическата ти нагласа в момента - ти се чувстваш ужасно слаба, сама срещу тоя идиот, искаш някой да те хване за ръчичка и да да те поведе през цялата тая процедура по отстранението на тоя човек. Единият вариант е да имаш солидни близки, напр. баща, но като знам какви са семейните ни връзки на повечето българи, едва ли можеш да разчиташ на някого. Другият е да идеш при адвокат, на когото можеш да имаш доверие и като на човек. Потърси адвокати, които работят около тия организациите за насилие. Между другото - чисто технически можеш да се справиш и без адвокат пред съда - в закона, който посочих е посочено изчерпателно какво да пише в молбата ти, и е хубаво да посочиш и доказателства писмени, или адреси на свидетели, които да се призоват да свидетелстват по-натам в процеса. Но е много вероятно в момента дет се казва да не знаеш на кой свят се намираш, та камо ли да мислиш за молби, жалби и пр.
При всички случаи се нуждаеш обаче и от психологическа помощ, за да преминеш през всичко това. И най-добрият вариант е човек, който те обича и милее за теб...
-
При всички случаи се нуждаеш обаче и от психологическа помощ, за да преминеш през всичко това. И най-добрият вариант е човек, който те обича и милее за теб...
Права си, но някои го нямаме тоя късмет.
Милки е същият случай, доколкото знам, не може да разчита на близки, няма родителска подкрепа.
-
Денонощна гореща телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца –
тел. 0800 18 676
Гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие – Фондация „Анимус“ –
тел. 02 981 76 86
Български червен кръст – Телефони на доверието
София – (02) 963-24-44
Милки, ще се справиш!
-
пътя е следния- жалба до прокуратурата след като те е страх. на основание жалбата ги се образува дело. Следва 2-ро дело за родителски права отделно от 1-вото,което ти гарантирата спокойствието....
-
[/quote]
Това за ограничителната заповед и метрите май го има само в американските филми :rolleyes:
[/quote]
... Как може даже да си помислиш, че е само в Американските филми :haha: :haha:
-
Много ви благодаря!
Явно ще трябва да отида в съда.
Кажете ми, подаването на жалбата и всички останали неща горе долу колко ще струват?
Ако знаете разбира се.
-
А в прокоратурата,къде точно трябва да отида,да вляза? Никога не съм ходила там?
-
А в прокоратурата,къде точно трябва да отида,да вляза? Никога не съм ходила там?
Районната прокуратура е на римската стена.
Там се пуска жалба. Намери адв.,който да я напише. Може и до дежурен прокурор.
-
Да, нека опита с телефонните линии и разговори с професионалисти, но вечер телефонната линия няма да я прегърне и да й даде тая топлота, без която никой не може да живее, камо ли в кризисна ситуация...
Лили, много сме така. Каквито са мъжете ни, такива са били и бащите ни общо взето. Семействата са много разбити и почти няма семейства, в които да върви. Всеки разбира с времето, че трябва да се справя сам. Ние като хора сме си такъв народ - всеки за себе си. Даже си имаме поговорка - "всяка коза за свой крак". Така е един постоянен разпад на обществото с години и десетилетия, но няма какво да се направи от отделни индивидуалности. Освен да се търсят и намират отделни качествени хора.
Тя в такъв случай ще трябва да се справи сама с емоциите си и вярата си въобще в живота и бъдещето... Професионалисти просто като допълнение, и да поемат административната работа и полицейската - дано са кадърни и да работят с желание (щото често и там всеки от нас е за свой крак).
Тя като си остане сама ще се окопити и ще има шанс отново да бъде щастлива, това е сигурно.
-
Много ви благодаря!
Явно ще трябва да отида в съда.
Кажете ми, подаването на жалбата и всички останали неща горе долу колко ще струват?
Ако знаете разбира се.
Нищо няма да ти струва.
Прочети си закона за домашното насилие. Става за 10 мин и всичко ти е ясно.
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Молбата е писмена и съдържа:
1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция "Социално подпомагане"; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;
2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;
5. подпис.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) В случаите по чл. 8, т. 2 и 4 съдът служебно конституира като страна пострадалото лице.
(3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.
(4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.
Спази всички изисквания за молбата, защото съдът много обича да връща молби некоректо написани и това ще ти отнеме още време.
-
Тя като си остане сама ще се окопити и ще има шанс отново да бъде щастлива, това е сигурно.
И според мен, когато най-сетне се отдели от този човек, има шанс да се почувства по-добре. Колкото и да е трудно в началото, от плещите й ще падне тежък товар.
От личен опит мога да споделя какво се случва, когато в кризисна ситуация се налага да се справяш сам, абсолютно сам, когато всички ти обърнат гръб. От една страна се научаваш да разчиташ само на себе си, ставаш по-устойчив психически, но от друга страна сърцето ти закоравява и се стига до едно безразличие, граничещо с жестокост. Ще пожелая на Милки никога да не го изпита.
-
Тя като си остане сама ще се окопити и ще има шанс отново да бъде щастлива, това е сигурно.
И според мен, когато най-сетне се отдели от този човек, има шанс да се почувства по-добре. Колкото и да е трудно в началото, от плещите й ще падне тежък товар.
От личен опит мога да споделя какво се случва, когато в кризисна ситуация се налага да се справяш сам, абсолютно сам, когато всички ти обърнат гръб. От една страна се научаваш да разчиташ само на себе си, ставаш по-устойчив психически, но от друга страна сърцето ти закоравява и се стига до едно безразличие, граничещо с жестокост. Ще пожелая на Милки никога да не го изпита.
Не е задължително да стигнеш до жестокост.Но до загуба на вяра в доброто - изпитах го.
Както и да е ...не това е повод за темата. Просто от опит мога да кажа,че сама и зле придружена си струва да се замисли Милки.
От астрогледна точка не доумявам какво транзитира и създава напрежение през риби-стрелец?
Дали тригона на уран към стрелец няма да донесе внезапна свобода на "тиранина"? :-\ :rolleyes:
-
Това за ограничителната заповед и метрите май го има само в американските филми :rolleyes:
[/quote]
... Как може даже да си помислиш, че е само в Американските филми :haha: :haha:
[/quote]
а ти това за метрите къде го прочете? :rolleyes:
-
Тя като си остане сама ще се окопити и ще има шанс отново да бъде щастлива, това е сигурно.
И според мен, когато най-сетне се отдели от този човек, има шанс да се почувства по-добре. Колкото и да е трудно в началото, от плещите й ще падне тежък товар.
От личен опит мога да споделя какво се случва, когато в кризисна ситуация се налага да се справяш сам, абсолютно сам, когато всички ти обърнат гръб. От една страна се научаваш да разчиташ само на себе си, ставаш по-устойчив психически, но от друга страна сърцето ти закоравява и се стига до едно безразличие, граничещо с жестокост. Ще пожелая на Милки никога да не го изпита.
Точно. Немците казват, че каквото не те убие, те прави по-силен и това е вярно. Но сърцето ти умира.
Тя при всички случаи вече по-добре ще си подбира партньорите, макар че то в началото винаги е едно, след 4-5 г. вече не можеш да го познаеш тоя същия мъж ли беше.
Верно май е по-добре сама, отколкото зле придружена, а според някои жени след подобни перипетии - и изобщо придружена.
-
Психическия тормоз е лесно доказуем със свидетели. Но той е двустранен в повечето случай.
Не визирам конкретния случай..,нямам преки наблюдения. Знам обаче ,че от дълго време нещата куцат след като преобладават постове в хорарни теми.Вероятно търпението е изчерпано и нещата са придобили селскостопански характер. Трудния контакт м/у Риби и Стрелец ми е до болка познат...За жалост за мъжете Стрелци не мога да кажа да кажа нищо добро /лични наблюдения/...Същото се отнася и за мъжете Риби. Познавам жени риби в пъти по-отговорни от мъжките рибоци и стрелци...
Милки, срещите с психолог и психоаналитик са наложителни в случай ,че емоционалната връзка съществува.Четейки те си мисля,че при теб няма такава връзка....Така,че поеми контрола в/у здравето си-психическо , както и за здравето на детето си.
Постави ребром въпроса и го помоли да напусне физическото ти пространство и живота ти.
-
С психическия тормоз съм на "ти", минала съм през него, познавам го до най-малката подробност. И от личен опит мога да ви споделя, че такъв не се доказва. От теб зависи дали да го приемеш, да продължиш да живееш с това или да излезеш от омагьосания кръг. Понякога психотормозът оставя по-дъбоки белези от физическото малтретиране, ако е бил целенасочен, методичен и продължителен. Единственото, което той те кара да желаеш, е възмездие и това чувство те задушава, тежи като воденичен камък на врата, трудно е да се освободиш и да простиш.
-
Абсолютно точно. Смени ли ключалката, бащата може да заведе дело и тогава вече става лошо, защото пък той може да каже, че приятелката му е истеричка, която не му дава детето. Освен това, доколкото разбрах, няма физически тормоз, а само психически, а той се доказва изключително трудно. За какви ограничителни заповеди става въпрос тук, като няма тормоз, има ли свидетели? Те, ако даваха на всеки ограничителна заповед ;D
Глупаво е тук всеки да дава съвет, като не сме наясно какво се случва и не сме чули другата страна. Затова, Милки най-добре намери добър адвокат, но не като този предишния, не му ли платиш, ще ти даде пак някакъв такъв съвет и тогава много ще загазиш. За съжаление, това е грозната истина - без пари нищо не става.
А тези телефони са ала-бала, ако наистина си сериозна този път в решението си, не питай никой за съвет, а действай. Ако не, ще продължаваш да се въртиш в един омагьосан кръг.
нямат брак, апартаментът е неин, а тя не желае мъжът да живее там ..така че затова може да се хване милки. обикновено съдът е на страната на майката /ако разбира се не е морално пропаднала и не може да се грижи за детето си, а това се доказва със свидетели-съседи, роднини,инспектор от детска пед.стая и т.н./. има си начини, съдът си знае работата, не е първият, нито последен подобен случай.
ако са точно така, както ги разказва нещата милки /ако не скрива нещо/, аз съм на 100% убедена, че нещата ще се разрешат в нейна полза.
-
С психическия тормоз съм на "ти", минала съм през него, познавам го до най-малката подробност. И от личен опит мога да ви споделя, че такъв не се доказва. От теб зависи дали да го приемеш, да продължиш да живееш с това или да излезеш от омагьосания кръг. Понякога психотормозът оставя по-дъбоки белези от физическото малтретиране, ако е бил целенасочен, методичен и продължителен. Единственото, което той те кара да желаеш, е възмездие и това чувство те задушава, тежи като воденичен камък на врата, трудно е да се освободиш и да простиш.
Лили,
Твоя психически тормоз не е от интимен партньор..,а от пъстрока..,ако не ме лъже паметта.
Аз моя го доказ със свидетели и раждането на незаконни деца.Така,че психическия тормоз е лесно доказуем..особено когато имаш дете от връзката.
Доколкото знам,детето има проблем с говора...Прекалено е лесно при Милки...,но не мисля,че самата ТЯ е готова да скъса с него...Намаляваща Луна,афектирана е...сигурна съм,че липсва всякаква емоционална и физическа връзка...Фактори - Бол...решението трудно се взима.
-
С психическия тормоз съм на "ти", минала съм през него, познавам го до най-малката подробност. И от личен опит мога да ви споделя, че такъв не се доказва.
абе доказва се, но трудно и съдът знае, че се доказва трудно ;D затова се дава ограничителната заповед, за да не се стигне до по-тежки последици, в случай, че е вярно. но преди това се прави протокол за предупреждение на виновния съпруг, защото е подадена жалба срещу него.
-
Не, Марайче, моят психотормоз е много по-комплексен и продължителен, де да беше само от тюлена, с мед да го намажа. :))
Но тормоз от съпруг не съм имала, защото дотук нямам такъв. Дано там нещата са по-доказуеми, защото пред очите ми се развива същата драма с една моя приятелка. Имат и малко дете. За съжаление и тя вече е приела, че може да се живее и така, да търпи и да стиска зъби.
-
Това за ограничителната заповед и метрите май го има само в американските филми :rolleyes:
... Как може даже да си помислиш, че е само в Американските филми :haha: :haha:
[/quote]
а ти това за метрите къде го прочете? :rolleyes:
[/quote]
От личен опит
-
Трудно е..когато има деца от една връзка да се издаде ограничетелна заповед.
Но има достатъчно начини и методи да бъде спрян тормоза...Всичко е въпрос на желание... :-\
-
Милки,
преживяла съм и съм била свидетел на психически тормоз. Това наистина трудно се доказва. Но според мен на теб ти е трудно да се осмелиш да предприемеш нужните действия. Знам, че много трудно без подкрепа, но ако покажеш решимост и предприемеш стъпки за ограничаване /издаване на ограничителна заповед/. Мисля, че е добре в същото време и да заведеш дело за попечителство. Всичко би било много по-лесно, ако преди това си подавала и жалба в полицията.
Аз не смятам, че ти и детето ти заслужавате да живеете в тази трудна ситуация. Когато ми се случи и аз бях дете, и това наистина има последици за психическото здраве на човека. Така че, моят съвет е да събереш смелост и да направиш първата крачка. Когато той види решителност, ще остъпи - няма как.
Желая ти успех! И те подкрепям изцяло. Аз съм в София, така че, ако прецениш...
-
послушай адвоката си.
на мен ми бе даден същият съвет, макар че не се наложи да го използвам
-
Така е всичко което казвате,само че някой по горе не ме е разбрал.
Аз бях при адвокат и си платих!!! Платих, да ме посъветва какво да направя.
И тя-беше жена,каза това за ключалката и т.н.
Аз преки свидетели нямам,но имам приятели на които ако не всеки ден,то през време съм споделяла колко ми е тежко с този човек.
Лятото звънях и на разни агенции безплатни,които уж помагали на жени при насилие..ами никой не ми помогна.Еми ще ви запишем телефона,сега е отпускарски сезон.....ще ви се обадим.Нищо!
Да,имам нужда и от психологическа помощ,защото съм срината от болка и безпътица.
Наистина е това което казвате,ще загрубея и честно в момента не ме интересуват мъже,гнуся се от тях.Докато не си оправя живота.
Да,искам да си остана сама с детето,сама да си грабна живота в ръце ,а не да разчитам на човек,който е егоист и няма никаква отговорност.Толкова търпях.....не от друго ,а от глупост.Аз съм си много заблудена.
Но трябва да изляза от това състояние.
Живота ми ще бъде труден,но ще съм спокойна че съм си сама.А пък след време ,може би трусността ще олекне и ще си свикна с нея.Ще се създаде един стереотип.
Искам честно да ви кажа,да спася и детето си.Както ви казах то е от аутистичния спектър и се нуждае от нежна среда,от обучение,от контакт.А какво получава от баща си: Телевизор,лаптоп и гсм,който още повече му промива мозъка.
Искам да си вземе всичко което желае и просто да си отиде завинаги.
За да мога аз да оправям неща,разваляли се 7 години у детето.Наново да го градя като индивид.
Този беден интелектуално човек,примитивен човек има интереси кеч и мач .....не мога повече да живея с такъв.
Който не си купува дрехи,защото е стиснат.
Нямам думи.
Най-голямото наказание в живота ми е запознанството с този човек,в следствие на което родих дете с проблем.
Просто недоумявам,защо се случи на мен???
Но явно голямо изплащане от предишен живот....
-
Така е всичко което казвате,само че някой по горе не ме е разбрал.
Аз бях при адвокат и си платих!!! Платих, да ме посъветва какво да направя.
И тя-беше жена,каза това за ключалката и т.н.
Аз преки свидетели нямам,но имам приятели на които ако не всеки ден,то през време съм споделяла колко ми е тежко с този човек.
Лятото звънях и на разни агенции безплатни,които уж помагали на жени при насилие..ами никой не ми помогна.Еми ще ви запишем телефона,сега е отпускарски сезон.....ще ви се обадим.Нищо!
Да,имам нужда и от психологическа помощ,защото съм срината от болка и безпътица.
Наистина е това което казвате,ще загрубея и честно в момента не ме интересуват мъже,гнуся се от тях.Докато не си оправя живота.
Да,искам да си остана сама с детето,сама да си грабна живота в ръце ,а не да разчитам на човек,който е егоист и няма никаква отговорност.Толкова търпях.....не от друго ,а от глупост.Аз съм си много заблудена.
Но трябва да изляза от това състояние.
Живота ми ще бъде труден,но ще съм спокойна че съм си сама.А пък след време ,може би трусността ще олекне и ще си свикна с нея.Ще се създаде един стереотип.
Искам честно да ви кажа,да спася и детето си.Както ви казах то е от аутистичния спектър и се нуждае от нежна среда,от обучение,от контакт.А какво получава от баща си: Телевизор,лаптоп и гсм,който още повече му промива мозъка.
Искам да си вземе всичко което желае и просто да си отиде завинаги.
За да мога аз да оправям неща,разваляли се 7 години у детето.Наново да го градя като индивид.
Този беден интелестуално човек,примитивен човек има интереси кеч и мач .....не мога повече да живея с такъв.
Който не си купува дрехи,защото е стиснат.
Нямам думи.
Който трябва да те разбере те е разбрал.Бъди сигурна.
Срината от болка и безпътица...Болка от какво? От липсата на емпатиш,разбиране,съпричасност...любов?Боли ни от хората ,които обичаме или сме свързани с тях...Значи или още имаш чувства ...и/или очаквания?
Безпътица...Има път,когато знаеш за къде пътуваш. Става ясно от думите ти ..,че ти все още нямаш посока.Имаш само намерение..,но не го виждаш ясно.
Явно и различията при възпитанието на детето са допълнителния проблем.Разногласията са на всички нива.
СЪВЕТ ОТ ПАТИЛО:
Вземи детето и изчезни за няколко дни.Ще поискаш от шефа 5 дни. Остани насаме с детето...Помисли,освободи се..премисли.
После както ти казах по-горе,,,когато си готова пусни жалба до ПРОКУРОР! Полицията нищо ншма да направи без прокурор...СИГУРНА СЪМ.
Ако имаш нужда от помощ пиши на лични...
-
Така е всичко което казвате,само че някой по горе не ме е разбрал.
..
Аз преки свидетели нямам,но имам приятели на които ако не всеки ден,то през време съм споделяла колко ми е тежко с този човек.
....
Искам честно да ви кажа,да спася и детето си.Както ви казах то е от аутистичния спектър и се нуждае от нежна среда,от обучение,от контакт.А какво получава от баща си: Телевизор,лаптоп и гсм,който още повече му промива мозъка.
...
Този беден интелектуално човек,примитивен човек има интереси кеч и мач .....не мога повече да живея с такъв.
Който не си купува дрехи,защото е стиснат.
Нямам думи.
милки, ние те разбираме, но като чета, ти от какво ще се оплачеш всъщност в съда - лош баща, защото не дава на детето си любов, а само гсми, лаптоп и т.н., стиснат- не си купува дрехи, тъп- гледа само мач и кеч - това не са обвинения за пред съда, ще звучат несериозно. дори свидетели нямаш, то и за какво .. ти можеш да разкажеш каквото си искаш на всеки.
според мен единственото , което може да искаш от съда е да го изгонят от дома ти, защото живее там без съгласието ти. това, че имате дете няма да попречи, след като нямате брак. но съда може да реши бащата да идва в определени дни да вижда детето в дома ти, или да се виждат на друго място ...всичко зависи от съда. все пак подай жалба.
-
Милки,нали скоро Сатурн,ще застане с/у Венерата ти,затъмнението и то там,може би Съдебните инстанц./Сатурн ще го изчистят най -добре.Откакто ЮЛВ е минал в/у нея жребия е хвърлен.
-
Така е всичко което казвате,само че някой по горе не ме е разбрал.
..
Аз преки свидетели нямам,но имам приятели на които ако не всеки ден,то през време съм споделяла колко ми е тежко с този човек.
....
Искам честно да ви кажа,да спася и детето си.Както ви казах то е от аутистичния спектър и се нуждае от нежна среда,от обучение,от контакт.А какво получава от баща си: Телевизор,лаптоп и гсм,който още повече му промива мозъка.
...
Този беден интелектуално човек,примитивен човек има интереси кеч и мач .....не мога повече да живея с такъв.
Който не си купува дрехи,защото е стиснат.
Нямам думи.
милки, ние те разбираме, но като чета, ти от какво ще се оплачеш всъщност в съда - лош баща, защото не дава на детето си любов, а само гсми, лаптоп и т.н., стиснат- не си купува дрехи, тъп- гледа само мач и кеч - това не са обвинения за пред съда, ще звучат несериозно. дори свидетели нямаш, то и за какво .. ти можеш да разкажеш каквото си искаш на всеки.
според мен единственото , което може да искаш от съда е да го изгонят от дома ти, защото живее там без съгласието ти. това, че имате дете няма да попречи, след като нямате брак. но съда може да реши бащата да идва в определени дни да вижда детето в дома ти, или да се виждат на друго място ...всичко зависи от съда. все пак подай жалба.
Ще кажа това което е в действителност.Всичко.Това ,че по цял ден го няма ,под предтекст че ходи на работа,а пари....няма.
Хубаво! Разбирам,че не изкарва.Ами тогава смири се,стой у дома,свърши нещо полезно за семейството си.Бъди полезен с присъствието си,играй с детето си,научи го на нещо.
Но да стои и да лежи,а да трупа сметки от 4000лв неплатени и не му дреме.......и това години наред.....
Не знам какво ще реши съда.....
Да,Ремедеос.Сатурн опозиция на венера У4 и11.И сл затъмнение опозиция венера.....може би си прав!
Може би наистина ще остана сама!
-
Прочетох какво сте писали дотук. Милки, на първо място искам да ти кажа,че ще се чувстваш преродена, когато този идиот се махне от живота ти.Хубаво е,че нямате брак според мен, трябва да се радваш!
Провери следните неща:
1. Как може да изгониш човек от къщата си, ако не искаш той да бъде там. Трябва да има законова пътека.
2.Опитай се за последно да поговориш с него и му кажи, че искаш да си изнесе багажа възможно най-скоро. Кажи му го в очите в прав текст - Смятам,че нещата между нас приключиха, ще те помоля да напуснеш дома ни възможно най-скоро. Ще видиш как ще реагира. Ако няма резултат, напиши го на един бял лист, с подпис и името ти отдолу и му го прати по пощата с обратна разписка - не знам дали звучи смешно, но това е доказателство, че си му пратила такова писмо!
3. Относно детето - той е баща и има право да го вижда, колкото и ти. Добре е да се консултираш за този проблем най-вече - това ще е ябълкатана раздора със сигурност.
4. Ограничителна заповед - за да се издаде такова нещо е добре първо да се оплачеш няколко пъти подред в Районното при вас - първо лично, после с Жалби срещу него. Така ще оставиш добра следа и ще се види историята на тормоза му.
5. Горното ще използваш в Съда, както и е добре да напишеш няколко мейла до разни институции за защита на човека и т.н., за да имаш още писмени следи. После наемаш адвокат,и започваш битка за детето. Би трябвало дотогава той да се е махнал.
6. Състоянието на детето - много е важно да посочите и акцентирате върху факта, че детето е по-специално. Това ще натежи много везните в твоя полза, защото ти си майката и защото явно бащата няма добра връзка с него. Кажи,че не се грижи за него добре, както и задължително изтъкни факта, че няма пари и не купува нищо на това дете, както и не носи пари в общия семеен бюджет.
7. Приятели и семейство - задължително събири всички твои приятели и семейството ти и им обясни какво си решила. Колкото повече хора знаят, толкова по-добре, защото каквото и да се случи имаш свидетели. Когато си ходиш у вас, води хора с теб. Нека той да види, че някой го държи под око, че има свидетели и че имаш хора които да те подкрепят. Съветвам те да привлечеш вниманието на съседите си - те много могат да помогнат!
8. Ако има изблици на агресия, като трошене на чинии, блъскане и разбиване на врати и недай си Боже по-лошо, направо викай полиция. НЕ Е ВЯРНО, че не могат да го изгонят от вас! Къщата е ТВОЯ. Това,че той е баща на детето не му дава право да стои в тази къща.
9. Събери каквито можеш пари и се въоръжи с търпение. Говори с шефа и колегите си, нека всички знаят положението ти. Колкото повече хора знаят, толкова по-добре. Колкото повече писмени следи оставяш,толкова по-добре.
10. Не се отчайвай и не се отказвай - ще се справиш и това ще мине.
11. Аз съм в София и ако имаш нужда от нещо, мога да дойда, с кола съм. Ако имаш нужда от помощ за детето или някакви неща за него или теб, дори от адвокат и т.н., можеш да ми пишеш по всяко време.
12. Щях да забравя - осигури си по някакъв начин медицинско от лекар, ако имаш и за детето, още по-добре! Малко е гадничко да го кажа, но този документ е много ценен! Може да е нещо дребно, няма значение, но ако можеш или имаш кой да ти го направи, направи го! За мен с такъв изрод, всякакви средства са оправдани!
Чакаме скоро инфо от теб! Успех !!!
-
Ако жилището е твое просто смени ключалката докато го няма. Толкоз. Нямате брак. Той няма права. Нека той да води полиция, за да си вземе дрехите и личните вещи. Ако жилището е твое просто го изхвърли. Той има право да дойде и да си прибере нещата в писъствие на полиция. Но това е негов проблем.
Не мога да разбера що за съвети давате тук. Ако жилището е нейно, то не е необходимо да иска неговото позволение, нито позволението на властите. Той има права само над собствените си вещи - дрехи, книги, документи. Оттам нататък, ако е купувал евентуално мебелии е давал пари за ремонти, негов проблем е в бъдеще да го доказва и да си ги иска, но не е неин.
-
Благодаря ти Ропотамо.
Ще се свържа с теб,ако се наложи.
Благодаря за ценните съвети и силта, която ми дадохте всички.
-
Още малко съвети, ако ми е позволено. Първо, престани да се държиш и да мислиш като жертва, Ана Каренина умря под влака, стига толкоз. Твоето положение е много по-добро отколкото на 90 процента от българките, които се развеждат - имаш жилище и нямаш брак. Второ, трето и т.н.: Организирай се, предупреди приятелка какво ще правиш, имаш нужда от някого, с когото да говориш, не говори с него и не се обяснявай, достатъчно си го правила досега. Намери предварително майстор, който да смени бравата. След като смениш бравата не го допускай вътре под никакъв претекст, никакъв! Не можеш да предвидиш реакцията му, но със сигурност ще е агресивна. Нека заповяда, но с прокурорско разрешение и в присъствие на полицията. Ако имаш кола не я паркирай там, където може да нараже гумите. Ако имаш възможност прати детето някой да го гледа в първите дни, докато се очаква полиция и т.н. Когато смениш бравата, ако прецениш, уведоми го по телефона какво си направила, без емоции и кратко. Ако пращаш есемеси прецени много добре какво пишеш, защото писаното остава и може да се използва срещу теб. Консултирай се с адвокат, но задай верните въпроси. Искай консултация и плати само за консултация, не навеждай адвоката на мисълта, че ще водиш дела и ще може да ти вземе добри хонорари от това. Просто кажи: смятам да направя това и това, как да го направя без грешки и какво трябва да знам, за да не наруша закона.
-
дело сигурно ще трябва да се заведе за издръжка. няма как да се присъди, ако няма дело. и е длъжен да плаща издръжка независимо дали има решение, дали е заведено дело или още не. помисли за свидетели. може и да са съседи. ако се случи така, че нямаш, а се случи нещо, веднага разкажи на няколко човека. ако има насилие и жалба в полицията.
звучи страшно, но минават и заминават тези неща. и при теб ще минат.
-
Тва със смяна на ключалката е доста грубо. Той ще я причака когато тя си отключва и ще нахлуе вътре.
Той има права и може да я спука от дела - за подобрения на жилището, ако има документи, и че е бил владелец в имота - има владелчески искове в закона за собствеността. Нищо, че тя е собственик.
Не знам дали да сменя ключалката... Да премисли добре.
-
Това за владелческите искове просто изби рибата, няма такова нещо, моля те ;)
-
Ето извадка от ЗС.
Питай или прочети за хора, които са се опитали да изхвърлят обикновен наемател (забравил да плати наема си няколко месеца или години) точно чрез смяна на ключа как после ходят по дела и в полиция да дават обяснения, камо ли за човек, обитавал съвместно със собственика. Наемодателите отговарят по Наказателния кодекс за самоуправство, но не пречи наемателите да предявят и гражданските искове, посочени по-долу.
VII. ВЛАДЕНИЕ
Чл. 68. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Чл. 69. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Чл. 70. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.
Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.
Чл. 72. Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.
До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
Чл. 73. Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.
Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.
Чл. 74. Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.
Чл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
-
Това за владелческите искове просто изби рибата, няма такова нещо, моля те ;)
Нямаш никаква юридическа грамотност - съдейки и по предишните ти постове по темата.
-
мисля, че е доста различно това. защото собственикът не трябва да е проявявал интерес към имота си, да го е изоставил.
и за това не се търсят такива съвети във форуми, защото всеки ще ти изкара от 9 кладенеца вода. има адвокати за тази работа.
Милки, ако не ти харесва съветът на адвоката, посъветвай се с друг. макар че едва ли ще те посъветва друго.
-
Това за владелческите искове просто изби рибата, няма такова нещо, моля те ;)
ти чуваш ли се какво говориш?!
както и ропотамо със смяната на бравата- то ако беше толкова лесно, досега да си беше решила проблемите милки.
-
Това за владелческите искове просто изби рибата, няма такова нещо, моля те ;)
Нямаш никаква юридическа грамотност - съдейки и по предишните ти постове по темата.
А твоята юридическа грамотност откъде произлиза? Значи ако искаш да станеш собственик на едно жилище, вземаш го под наем и после като живееш в него 10 години или 20 години ставаш собственик така ли?
-
мисля, че е доста различно това. защото собственикът не трябва да е проявявал интерес към имота си, да го е изоставил.
и за това не се търсят такива съвети във форуми, защото всеки ще ти изкара от 9 кладенеца вода. има адвокати за тази работа.
Милки, ако не ти харесва съветът на адвоката, посъветвай се с друг. макар че едва ли ще те посъветва друго.
Това, че не е следвало да проявява интерес към имота си е абсолютна глупост.
Аз изобщо нямам намерение да разкривам самоличността си тук, нито да си обявявам професията.
Прави ми впечатление, че именно хора без абсолютно никаква грамотност по съответните въпроси дават "най- умните" съвети и нападат най-агресивно, когато някой наистина компетентен ги обори.
С писачката пък на вопиющи глупости sladurkata изобщо нямам намерение да споря, само за да й направя удоволствието да спасява накърнено достойнство. Нито пък ще й изнасям лекции по право.
Моето участие по темата приключва, тъй като не желая повече да ставам център на спорове.
Милки, успех и дано си намериш добри съветници и помощници!
-
а на мен пък ми прави впечатление, че се държиш доста агресивно. но проблемът си е твой :lol:
-
Опазил Господ от твоите лекции по право! Хубаво реши да изчезнеш само дето наплаши Милки, че мъжа й ще води владелчески искове, нещо което не е вярно, ама въобще.
-
Милки,едва ли ще мога да ти дам адекватен съвет,защото съм в положение подобно на твоето с тази разлика ,че имам законен брак.Години търпя подобен индивид. Първо уж заради детето ,за да не расте без баща,после защото е малко и ме беше страх как ще се справя без помощ.После заради финанси и т.н. Да не говорим,че освен че не е добър баща и не се занимава с детето и го пошляпва. Обижда и него и мене и това е ежедневие.Разпорежда се в собствения ми дом. Последния зверски скандал го вдигна ,защото наденицата за вечеря не съм я нарязала на полумесеци а съм я нарязала на кръгчета а миналия път когато съм му я правила е била на полумесеци и му е харесала.И поради тази причина крещя ,обижда,бута масата и рита коша за боклук ,докато не разпиля целия боклук из кухнята.Каза ми,че той давал парите в къщи и каквото ми нареди това ще правя.И така минава година след година.....
Като се изпокараме си казвам,че вече не мога да търпя,че ще подам молба за развод и в момента в който се поукротят нещата всичко си тръгва по старому до следващия път. Аз мисля,че проблема е в нас. Ние сме позволили това да ни се случва,било заради страхове или нещо друго.Всичките ми приятелки ме хокат и ми казват ,че на мое място никога не биха го търпяли а аз се оправдавам,че детето било малко,че имаме заем,че чакам да се появи принца на белия кон ,който ще ме спаси и още куп оправдания. Проблема е ,че децата растат и че имат нужда да живеят в спокойна среда,проблема е че принц на бял кон няма и може би това е изпитанието с което трябва да се преборим. Да поемем отговорност,да превъзмогнем страха и да поемем в нова посока.Моя син вече е на почти на 12год и започна да ми вика "Мамо ,защо не се разделиш с тоя? " а доколкото знам детето ти е по-чувствително.Травмират се децата и за това трябва да мислим,защото моя син лека полека започва да придобива черти на баща си и да се опитва да се държи като него и ако още малко позакъснея ще бъде много късно. Явно е по-добре децата да растат без баща отколкото с такъв само на думи,но поне да са обгрижвани и обичани. Не прави моята грешка да отлагаш постоянно. Поискай и второ мнение от адвокат.Някой ,който се е специализирал в този род дела и знае възможните вратички,защото в нашата правна система винаги има такива.
И аз мисля,че смяната на бравата може би не е най-добрата идея. Една приятелка,която наскоро завърши право ми спомена нещо от сорта да му се изпрати нотариална покана да напусне жилището. Нотариалната покана да съдържа поканата да напусне жилището,както и покана за среща в която да се уточни по какъв път ще се вземе попечителството на детето. Дали ще е по споразумение или по съдебен път.
И така мила,това е от мен. Силно се надявам поне с малко да съм ти помогнала.
-
Звезда, не плаши жената. Какво общо има текстът от закона за наемателите дето го цитираш тук? Той наемател ли е, договори ли има, наем ли плаща?
Знаеш ли, че примерно, ако жилището е на двамата, и на него му хрумне да я изхвърли и да смени ключалката, защитата която законът предлага, докато се раздели имуществото е следната: тя иска от прокурор спешно защита да влезе, за да си вземе личните вещи. Придружават я полицаи и има право да си изнесе дрехи, документи и разни подобни. Толкоз докато съдът се произнесе за подялблата, което може да е след няколко години !!! При това ,обърни внимание, в тази ситуация, жилището е общо.
Естествено, че може да я причака, но също така нищо не му пречи да я пребие вкъщи, нали така? И тогава какво, да търпи, за да не го ядоса ли?
Какво като заведял дела. Ами да заведе. Негово право си е. Ако е внесъл нещо и може а го докаже, да го докаже и да си получи каквото му се полага. Какво страшно има в това? Аз бих му върнала всичко и без дело даже. Дела се водят, когато има спор. Когато няма спор, няма дела.
Когато човек се обръща към вас за съвет и сила, ако не можете да му дадете съвет и сила, поне не му вземайте силата като му насявате излишни страхове.
-
Последния зверски скандал го вдигна ,защото наденицата за вечеря не съм я нарязала на полумесеци а съм я нарязала на кръгчета а миналия път когато съм му я правила е била на полумесеци и му е харесала.И поради тази причина крещя ,обижда,бута масата и рита коша за боклук ,докато не разпиля целия боклук из кухнята.Каза ми,че той давал парите в къщи и каквото ми нареди това ще правя.И така минава година след година.....
Български Бай Ганьо, думи нямам... такива заслужават само бой и глад.
-
Милки,едва ли ще мога да ти дам адекватен съвет,защото съм в положение подобно на твоето с тази разлика ,че имам законен брак.Години търпя подобен индивид. Първо уж заради детето ,за да не расте без баща,после защото е малко и ме беше страх как ще се справя без помощ.После заради финанси и т.н. Да не говорим,че освен че не е добър баща и не се занимава с детето и го пошляпва. Обижда и него и мене и това е ежедневие.Разпорежда се в собствения ми дом. Последния зверски скандал го вдигна ,защото наденицата за вечеря не съм я нарязала на полумесеци а съм я нарязала на кръгчета а миналия път когато съм му я правила е била на полумесеци и му е харесала.И поради тази причина крещя ,обижда,бута масата и рита коша за боклук ,докато не разпиля целия боклук из кухнята.Каза ми,че той давал парите в къщи и каквото ми нареди това ще правя.И така минава година след година.....
Като се изпокараме си казвам,че вече не мога да търпя,че ще подам молба за развод и в момента в който се поукротят нещата всичко си тръгва по старому до следващия път. Аз мисля,че проблема е в нас. Ние сме позволили това да ни се случва,било заради страхове или нещо друго.Всичките ми приятелки ме хокат и ми казват ,че на мое място никога не биха го търпяли а аз се оправдавам,че детето било малко,че имаме заем,че чакам да се появи принца на белия кон ,който ще ме спаси и още куп оправдания. Проблема е ,че децата растат и че имат нужда да живеят в спокойна среда,проблема е че принц на бял кон няма и може би това е изпитанието с което трябва да се преборим. Да поемем отговорност,да превъзмогнем страха и да поемем в нова посока.Моя син вече е на почти на 12год и започна да ми вика "Мамо ,защо не се разделиш с тоя? " а доколкото знам детето ти е по-чувствително.Травмират се децата и за това трябва да мислим,защото моя син лека полека започва да придобива черти на баща си и да се опитва да се държи като него и ако още малко позакъснея ще бъде много късно. Явно е по-добре децата да растат без баща отколкото с такъв само на думи,но поне да са обгрижвани и обичани. Не прави моята грешка да отлагаш постоянно. Поискай и второ мнение от адвокат.Някой ,който се е специализирал в този род дела и знае възможните вратички,защото в нашата правна система винаги има такива.
И аз мисля,че смяната на бравата може би не е най-добрата идея. Една приятелка,която наскоро завърши право ми спомена нещо от сорта да му се изпрати нотариална покана да напусне жилището. Нотариалната покана да съдържа поканата да напусне жилището,както и покана за среща в която да се уточни по какъв път ще се вземе попечителството на детето. Дали ще е по споразумение или по съдебен път.
И така мила,това е от мен. Силно се надявам поне с малко да съм ти помогнала.
Деметра, мила, дълбоко ти съчувствам, и моите уважения, но все пак мисля, че наистина е добре да се въздържиш от даване на съвети в случая, както сама казваш. Животът ти показва, че ти самата имаш нужда от съвет, съжалявам, това не е упрек и не го казвам от надменност. Но ако не можеш на себе си да дадеш съвет, как ще го направиш за другите.
Аз нарочно не споменах нотариална покана, защото тя в никакъв случай не го задължава с нищо. Това е губене на време. Освен това в поканата ще се предвиди поне едномесечен срок предупреждение и така тя ще трябва да живее с човека един месец под един покрив, след като го е помолила да напусне. Ти представяш ли си го това? След този месец той просто може да реши да не си тръгне, защото вече ще се е посъветвал с адвокат, който ще му е казал същото: нотаралната покана не води автоматично до санкции за неизпънение. Такива има при съдебно решение. Тя ще трябва да заведе дело или ... да смени ключалката. Омагьосан кръг! Няма нужда. Тя е в правата си на собственик. Жилището е нейно, тя не е сключвала договор с него, той не плаща наем. Тя решава кого да пусне от прага навътре. Тя като смени ключалката, няма съд, който да го вкара обратно! В случая, като се има предвид нашата съдебна система, важи принципа "По-добре е да помолиш за извинение, отколкото за разрешение".
Ако е насилник, трябва да се вземат други предпазни мерки. Но ако той е такъв, така или иначе с него не трябва да се живее.
Повече няма да се включвам, Милки. Посъветвай се с адвокат и давай!
-
Милки, на лични ти пращам мобилния си телефон, ако разбира се прецениш да ми се обадиш. Адвокат съм, а и самата аз лично преживях дългогодишен развод с психар. Историята ми е потресаваща, но няма смисъл да я преповтарям и да ви пълня главите с идиотска информация. Седемнадесет години живях без дъщеря ми, през това време учих, градих кариера, разболях се и се излекувах от рак.....и само аз си знам колко трудно ми беше, но накрая тя сама се върна при мен! Всичко се проеодолява, няма неоправими неща!!!! Запомни го и вярвай в това! Твоя живот, твоята приказка е твоя, не е на някой друг! И само ти имаш властта да я твориш!
-
Милки, четох тука от сутринта, но нищо не мога да разбера....
Ти сега искаш ли да се махнеш от него или това е поредната доза негативна енергия натрупала се между вас ?
Защото историята помни много случаи с жени, които са шамаросани по време на раздялата с бившия, защото не му изнася, но без да му покажеш вратата няма да може да се получи.
То тебе ако те е страх да му го кажеш в лицето и да отстояваш на своето, може да си останете така в агония още много дълги години.
Решаваш и действуваш ;)
Имах твоите данни преди но съм ги затрила, ако искаш ми ги прати :blink:
-
Мили момичета, прекрасни ми жени, приятелки!!!!!! Току-що прочетох цялата тема след работа и направо съм изумена колко се чувстваме слаби, а колко незнайна от нас сила притежаваме! Имам само една молба към вас - има една чудна книга - "Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес. Няма да я описвам, макар че за мен тя е един приятел за цял живот, незаменим подарък за всяка моя приятелка и за всички жени , с които настоящото ми преживяване ме докосва! Само ще постна предговора към нея и ще ви кажа - вие сте вълшебни същества, ВСИЧКИ без изключение, знайте го и не го забравяйте никога, независимо колко проблеми имате, знайте го и в трудни и в прекрасни мигове:
КНИГА, КОЯТО СЕ ЧЕТЕ С КОЖАТА
6 януари 2011 г. в 15:43
Виргиния Захариева - психотерапевт и писател
"...Имало някога едно дълго време, което сега си е отишло, но скоро пак ще дойде, време на небе, бял сняг... когато всички точици в далечината са хора, кучета или мечки..."
"Бягащата с вълци" ме намери в оригинал в края на 90-те. Като видях колко е дебела, се отчаях и я забутах в библиотеката си. Казах си, ще я прочета, като си усъвършенствам английския. Отложих го. Вълчицата обаче ме дебна от рафта една година. Един ден, докато търсех материали за бр. 3 на P. S. - списанието за женска духовност, което издавах тогава, я прелистих пак и попаднах на мита за Синята брада. Текстът отразяваше точно това, което ми се беше случило през последните години. Преведохме го и най-безсрамно го публикувах в списанието, защото разбрах колко важен е този текст за жените, които остават дълго в убийствени за тях ситуации, без да си позволят да потърсят помощ и да се спасят. Няколко месеца след това книгата се появи на българския пазар, публикувана от издателство "Бард". Бяхме є направили добра предварителна реклама, защото списанието се четеше от над 3000 души тогава.
Прочетох я на български цялата за първи път. В този период ме занимаваше темата за бунта и за връщането към същността ми. Така и съм я разбрала. Десет години по-късно я чета отново цялата по съвсем различен начин, защото и аз не съм същата. "Бягащата с вълци" стои над главата ми, до Библията и "Дзен ум за начинаещи". През тези години съм се връщала многократно към някои глави. Например главата "Чистата вода: грижа за творческия живот" всеки път ме е окуражавала и ми е давала подкрепа, като се сблъскам със страха си от творенето. Превеждала ме е през ужаса от белия лист, помагала ми е да се канализирам, да се съсредоточа, да събера енергия, да полюлея идеята, докато узрее, за да пиша с вдъхновение и удоволствие. Напълно в унисон с традицията жените често се съботират с работа до пълно изтощение. Но нима можеш да спасиш давещ се, ако не можеш да плуваш?! Чрез приказките за червените обувки и за Тюленовата кожа Клариса Пинкола Естес ни учи на самосъхранение и здрав егоизъм - да се грижим първо за себе си и после за другите. Деветдесетте наистина не бяха лесни години за българските жени. Проклятието да живееш в променливи времена беше надвиснало на нас. Всички преминахме през дълъг и изморителен преход към пазарна икономика, за която не бяхме подготвени. Направо ни се "изтриха задните крака" и "от гърдите ни потече мъртво мляко" (ако трябва да си послужим с тези стари метафори за изтощение, цитирани от Клариса Естес). В крачка се учехме да си казваме цената, да я отстояваме, да се развиваме, да браним границите си, да се борим да запазим семействата си и да оцеляваме сред отломките на изпотрошеното ни общество. В този момент се сриваха всички ценности, без да се появяват нови. Това, което ни преведе през този хаос, е печалната традиция на българските жени да започват все отначало, връзката ни с природата и близостта ни до древни корени, които се бяха оголили от тресенето на земята под краката ни.
Книгите, които съм писала през този период, са давали простор на гласа ми, правила съм ги с ясното съзнание, че трябва да оставя следи от най-съкровения ми опит. От тях се носи смехът и воят на цяла една менажерия, която бе решила да проговори. И точно тогава се появи "Бягащата с вълци", за да ме подкрепи в това, което бях, в живота, който бях водила, и в моята система от вярвания. Тя ми даде упование в инстинкта ми и надежда, че животът не е само битка за оцеляване, но и празнуване, и че "няма нещо, което да не може да бъде простено на този свят". Клариса Пинкола Естес също ми напомни да съм милостива към себе си и към другите. Тогава, признавам, още не разчитах героите във всяка история като проявление на архетипове, които се съдържат в мен. Вниманието ми издърпваха отделни персонажи, в които предпочитах да се виждам. Изумена бях, че приказките могат да бъдат банки за толкова ценна информация. Същите тези познати от детството истории, които сме чели само на повърхността. Неслучайно великите духовни учители говорят в притчи. Само да има хора с ясно съзнание да чуват посланията.
Формата, напълно издържана в стила на Юнгианския подход, използвана от Клариса Естес, допринася за по-директно възприемане на книгата. Ако това бяха просто твърдения и споделен опит, щеше да е доста дидактична и суха и нямаше да бъде чувана и с кожата. Образите в историите са толкова силни, че смисълът, без да е ясно как, някак се оказва откъм читателя.
Другото, за което благодаря на "Бягащата с вълци", е, че тя разкрива важни детайли от лабиринтите на женската душа, посочва капаните, опасностите, дъното на изхода, учи ни да се лекуваме и да си правим поуки от преживяното. Препоръчала съм я през годините на хиляди хора, купувала съм я на антикварни цени в очакване на поредния нов тираж, подарила съм я на десетки, винаги имам поне още един екземпляр вкъщи (моят е бухнал като баница - подчертан, изрисуван и изписан), защото знам, че ще потрябва. И все изпитвам затруднение да я опиша с две думи. Казвам: "Това е книга за ставането на женската душа чрез анализ на приказки и митове. Написана е от Клариса Пинкола Естес - една мъдрица (понеже нямаме женски род за мъдрец) и събирачка на истории. Тя е от индианско-унгарски произход".
Езикът в книгата е абсолютно женски, течен и дълбок, защото Клариса е и невероятна поетеса. Това им казвам на всички мои приятелки, клиентки и непознати от страниците на женските списания, от телевизията и от радиопредаванията, в които участвам.
Книгата е наистина дебела. Голяма е, има много плът в нея. Затова и трудно се чете наведнъж. Така ги успокоявам: "Не я четете подред, просто отворете и вижте дали ще ви дръпне някоя страница. Върнете се до историята и прочетете цялата глава. После вижте съдържанието - дали някоя тема не ви е по-близка сега. Това е текст, който се чете бавно и непрекъснато".
Може би тук е мястото да направя едно малко отклонение. Началото на 90-те ме свари в емиграция във Франция - точно когато тази книга е публикувана за първи път в Америка. Тогава прозрях силата на книгите, писани от жени. Бях отчаяна, неподкрепена в творческата си същност, изтощена да удържам желанието си да творя. Започнах да слабея, престанах да се храня - същността ми отказваше да живее така. Една нощ четях книгата "Думите, за да го кажем" на Мари Кардинал и разбрах, че по-зле от това не може да бъде и реших да се завърна в България, където имах повече свобода да работя. Тази книга ми спаси живота. Оттогава се вслушвам в много женски гласове. Почти до края на 90-те изчетох тонове книги. Криех се от живота, вярно е, и трупах познание от книгите. Когато попаднах на "Бягащата с вълци", вече нямах толкова време за четене и живеех с все сили новия си живот. Тя се появи точно навреме - като подкрепа, корен, дълбинно разбиране на процесите, които ставаха в мен, и изборите, които правех. Книга упование, надежда и път как да се завърна обратно у дома. И тогава, и днес мога да кажа, че "Бягащата с вълци" е най-доброто четиво, писано от жена, на което съм попадала. То е концентрат на всичко прочетено в тези близо двадесет години. Затова с благодарност и респект приех поканата на издателство "Бард" на напиша предговора към десетото є издание у нас.
Трудно се говори преди една толкова богата по съдържание книга.
Добре е просто да я оставим да развърже собствените ни истории.
-
Да се връщаме към нея, за да търсим убежище, разговор, когато никой не ни разбира, да усетим светлината в мъдростта є, събрана в лупата на една сълза.
Тази книга е скъпоценност, родена от нахлуването на живота дълбоко във влажния мрак на мидата.
Днес, десет години след първия прочит - я чета старателно и подред, притисната от срок. Но книгата е Дива и с мен се случват странни неща. Чета и... набъбвам. Имам вид на бременна в 5-ия месец. Предговорът иска да изкочи направо от диафрагмата ми. Пощръклявам - не ме свърта да я чета у дома. Препикавам чужди територии - чета я по приятелки. Откривам къщите им, докато те са на работа. Една ми отстъпва зелената си ливада край реката. Чета и се търкалям по тревата като пролетен вълк, потъвам в приказки сред дантелите и дългите сенки в хола на друга, а накрая, когато съвсем не ме свърта, вземам самолет и ето ме на брега на морето в къщата на една жена с опит - защото, когато духът натежи, се втечнява и е по-добре да сме край вода, както съветва Юнг. Чета за бягащите вълци до стара маслина, над нас се сипе воден и звезден прах, чета бавно, олицетворявам се с всички герои и нараствам. "Хайде напиши го този предговор, че да си отдъхнем най-сетне", мърморят близките ми. Но аз упорствам да чета внимателно дума по дума. Меся хлябове във формата на риби, чета и готвя тави с храна като за цели полкове, ям и настанявам край мен апетита на вълк. Събирам се с приятелки сутрин и правим йога, динамични медитации, пеем, смеем се, танцуваме леки, гледаме си на карти таро и накрая пускаме чинийки от листа с цветя и свещи по Перловската река: Включваме се отново във всемирното течение и пускаме да прелее от нас това, което има да прелива... Междувременно подпитвам жените около мен какво е за тях "Бягащата с вълци":
Рада: Преди няколко лета си бях купила червени обувки - страхотни, за първи път в живота си. Много им се радвах и тичах насам-натам с тях. Тогава ме намери "Бягащата с вълци". Прочетох историята за червените обувки, за това диво танцуване и правене само във външното, без връзка с душата. Бях потресена - точно така се чувствах в момента. Не можех да спра и да се прибера при живота си. Започнах да гледам на червените си обувки по нов начин. Случваха се странни съвпадения: влача книгата на плажа, идва една приятелка от Франция и гледам - вади същата книга, само че на френски. През годините "Бягащата..." се превърна в съзаклятие, в код, с който веднага се подушваме...
Тинка: Слязох при бесовете си, разгледах ги и... си ги приех. Приемам се и с тях. Обичам се каквато съм.
Илияна: Тази книга е силна като отлежал алкохол, сдобрява със Сянката, приближава ни до вътрешния ни водач, реабилитира вълците...
Мадлен: Когато я прочетох, ти помниш, спрях да работя в петък. Дадох си един ден само за мен. В терапевтичната работа много говорим. След "Бягащата..." започнах да правя това, за което говорех. Започнах да го правя за себе си, освен за другите. Разширих схващането си за необходимостта на жената да ражда. Не само деца - да създава плодове, да твори... Смени ми се също представата за "у дома" - това е време, не място. Така навсякъде съм си у дома, чувствам се космичен човек. Мога да се гмурна в моите подломи, мога да се окажа в планината или до водата, когато си поискам. Този текст реабилитира образа на Баба Яга. Помогна ми да интегрирам всичките си лица.
Ирен: За мен тази книга е лекарство. Средство за пряк достъп до най-дълбоката ми същност, която лекува. Мисля, че и аз допринесох за един от тиражите є в България.
Регина: Усещането за дивата ми природа се върна много свежо, като прочетох "Бягащата с вълци". Това чувство изпитах за първи път, когато баща ми беше отпрашил толкова напред в планината, че ние с мама се уморихме да го гоним и решихме да се върнем, но се загубихме и тръгнахме надолу по течението на една река. Тя беше много буйна, блъскахме се из шубраците край нея, уплашихме се, нямаше кой да ни покаже накъде да вървим и тогава за първи път усетих дивата сила в мен - че само тук и сега от моя инстинкт зависи да оцелея. Излязохме на пътя и бяхме много горди с майка ми, че се справихме.
Илина: За мен книгата на Клариса Пинкола Естес е зов за събуждане. Написана е с нежност и загриженост, с голяма обич. Полезна книга. "Бягащата..." може да успореди процеса на вътрешно търсене. Последните две години съм в такъв процес и когато ви чух да я препоръчвате по телевизията преди няколко месеца, си я купих. Чувствам се по-отворена, работя върху себе си на първо място и върху отношенията си с другите. Точно си я бях купила и я показах на един мой колега - доктор по философия. Той каза, че у тях, в Норвегия, книгата е предизвикала бум през 90-те. Погледна ме:
- Сигурна ли си, че искаш да я прочетеш?
- Защо?
- Ами защото тази книга е опасна... Не те ли е страх... да не станеш прекалено алтернативна?
Попитах го:
- Ти чел ли си я?
- Не - отвърна ми той.
Райна: За мен това е приказка за пораснали жени. Като тук нямам точно предвид възрастта. Една приятелка тия дни я захвърли и каза: "Не, няма да я прочета - много е мрачна. Да, някои от историите са страховити, но ако човек няма смелост да се разходи из мазето на колективното и индивидуалното си несъзнавано, как ще се запознае с корените, със сянката си и с ненахранените си аспекти, които е изтласкал там?
Милена: Това е настолна книга за културната жена. Научи ме да се страхувам по-малко.
Както виждате "Бягащата с вълци" е своеобразен лакмус за зрелостта на жената и куража є да надникне по-дълбоко в себе си, да види дали е готова да приеме цикъла Живот/Смърт/Живот и дали изобщо є се занимава с това да разбере коя е. Общо взето читателките є се разделят на три групи. Първите казват: "Абе нещо не мога да я чета", други я четат оттук-оттам, но не я прочитат докрай, а трети просто заживяват с нея и я четат често. Разбира се, тази книга не е по-гениална от живота, но помага да го разбираме и износваме.
За кого е полезна още "Бягащата с вълци"? За терапевтичната общност, която отглеждаме в крачка, за да посрещнем собствените си нужди и тези на объркани хора, които поне осъзнават, че имат нужда от помощ и я търсят.
Тя е образец за интерпретиране на митове и сънища, които вадят дълбинен материал от човешката душа. Написаното от Клариса Пинкола Естес дава сигнал за заблудите и капаните, които дебнат жената във всяка нейна възраст, ако се откъсне от естествените цикли на живеене и от собствения си център. Авторката посочва какви са пътищата за излизането от кризите, на места предлага директни методи и практики, та дори и мантри. Коя жена не ги е откривала за себе си: "Не се предавам" и "Продължавам напред".
При днешния ми прочит откривам едно много важно предупреждение, което преди десет години като начинаещ терапевт не съм уловила: "Сливането с архетипа на лечителя може да има задържащо значение за развитието ни като личности, защото никой не може постоянно да отвръща на стоновете на страдащия свят... Можем да отвръщаме само на призивите на тези, които ни призовават да се връщаме у дома... Защото желанията на сърцето невинаги съответстват на възможностите на душата..." Този цитат от деветата история за тюленовата кожа ми обясни защо все давам повече от определеното време на клиентите си и защо съм поела повече отговорност на раменете си, отколкото може да понесе човек.
Тази книга е важна и с това, че твори култура на себеанализа, възпитава умение за прост и ясен разговор с душата, учи ни да бъдем "кристално осъзнати за стойността и употребата є, за да можем да сведем кражбата є до минимум".
Вследствие на опита от пътуванията ми в Индия и заниманията ми с духовни практики вече разбирам твърдението в текста, че зареждащи с енергия не са задължително само красивите гледки и специалните хора и места. Енергия се съдържа и в грозното, и в мръсното, включително и в чертите на характера ни, които сме счели за неприлични и сме изтласкали в мазето. Но най-разтърсващото ми откритие от последния прочит беше, че именно докато съм отстоявала представата за доброто момиче, съм изхабила много енергия за творене, защото, както твърди г-жа Пинкола Естес, понякога точно до и под най-ниските ни страсти стои силна творческа енергия и изпращайки ги в мазето, съм се лишила от спонтанност и размах като творец. Стига! Това е, което мога да кажа сега. И да добавя още един цитат на Естес: "Дивата природа е свободна да прави каквото си пожелае!".
Книгата "Бягащата с вълци" се вглежда в живота на жената, като му дава друг прочит, защото държи сметка за инстинктивната є природа. Събаря табута, разширява фокуса отвъд нормите, проветрява отлежали патриархални твърдения, Фройд и класически антропологически схващания. Тя е юнгианска по дух. Намирам я много близка и до теорията на Вилхелм Райх, според когото интегрирането на инстинктивната ни природа води до хармонична и независима личност. Вместо да ни кара да натъпчем спонтанноста си в мазето, да я сублимираме в култура и да я догонваме, този текст ни подкрепя да поканим дивата си същност, да я осъзнаем, да я обичаме, да не се плашим от нея, а да се научим да я управляваме с цел свободно творчество, игри, танци, плодовитост, градивност, позитивност, изграждане на ярка индивидуалност и, разбира се, получаване на удоволствие от живота.
Освен изброените техники като молитвата, медитацията, упражнения в постоянство, седенето край реки, в задния двор, взирането в нощното небе, протягането на длани в дъжда и т.н., възнамерявам да направя следните неща в духа на написаното от Клариса Пинкола Естес. Ще надникна пак в 2-та тома на "Фолклорен еротикон", за да видя как битуват у нас Мръсните богини, дали наистина "смехът е вид сексуалност" и да проверя тезата, че "еротичното е свещено" (Егон Шиле твърди същото, само че са го пъхнали в затвора за това в началото на миналия век). Ще отида на гробищата да намеря урните на баба, дядо и леля, за да ги освободя над красиви места, защото било пагубно да забравиш къде са твоите мъртви. Мисля да си направя табло от портрети на жените, а после и на мъжете от моя род, които съм наследила. Искам също - тази техника много ми хареса - да си направя карта на живеенето ми досега с кръстчета на всички моменти, в които съм загубила нещо съкровено от душата си, от мен, за да почиват тези парченца там, където са в мир, и да не ми се разхождат повече из живота. Възнамерявам да се смея повече. И да видя защо пък "два дъха се поемат преди смеха".
Сега си спомням, че като прочетох за първи път "Бягащата...", много се ядосах, че не съм я имала до мен, когато съм била на 16, на 20, на 26 и на 32, защото това е книга за инициация и посвещаване на младата и за осмисляне на живота на зрялата жена, и защото учи как да "четем творчески традицията". Но тя не е била написана още тогава. А може би така е по-добре - нали човек трябва да живее, да влезе в гората, да се изгуби, да го изядат и после пак да се намери като в приказките...
И друго - Клариса Пинкола Естес ми даде надежда, че е възможна женската солидарност, дари ме с разбирането за общата ни същност. Помогна ми да осмисля необходимостта от оставането в женска енергия, преди да се впусна отново да изследвам мъжкия свят. Вече присъствам в женски общества, но "без необходимостта да сливам душата си с ничий колектив", гледам "да избирам и да не ставам едностранчива, просто да прибавям специфичното си присъствие към групата". С една дума, събирам се с другите, но с внимание и будност за индивидуалността си. "Многото в сравнение с единия."
Тези дни си говорих с моя учител по йога, който каза: "Това, което вие правите с едно женско събиране (на което ядем супа, говорим за незначителни неща, гледаме любовни филми, гушкаме се и пеем), ние не постигаме с десет години практика. Идва времето на жените, ние сме на изчезване. Сега е време вие да поемете ръководството, защото мъжете се оплескаха. А така и на тях ще им е добре.". Подарих му "Бягащата с вълци". Не съм се осмелявала да я давам на други мъже, въпреки че може да им бъде много полезна, за да се разберат по-добре.
На места Клариса си противоречи - веднъж казва обърнете се за помощ, бягайте, друг път те предизвиква да останеш, за да се усамотиш, да си издържлива, да приемеш тежките загуби с надеждата и вярата, че има Някой, който се грижи за теб. Противоречието е само на пръв поглед - защото няма ситуация изобщо. Всеки миг от живота изисква будност, за да преценим правилното движение към света или да поддържаме жив усета си "кога да останем неподвижни, да застинем, за да ни намери духът".
Книгата на Клариса Пинкола Естес е състояние, тя е процес. Преди бях повече в темата за бягството и съхранението на себе си, докато сега ме занимава богатството на различните архетипове като проявления на моята същност. Аз съм алчният и уплашен баща, който отсича ръцете на дъщеря си, дъщерята с отсечените ръце, която търси добротата на света, подземният цар, който се грижи за нея и никога няма да я изостави, аз също съм ръцете, които отново порастват, защото духът не може да бъде отсечен. Никога!
"Бягащата с вълци" отваря място вътре в нас. Ако имаме силата да видим, приемем и работим с негативните аспекти от характера си, които ни отделят от съществуването, се отварят огромни територии за градивните и положителните ни същности. Това е работа по пътя на осъзнаването. Нелека задача, но от доброто є свършване печели всеки човек и така допринася за повече хармония в объркания ни свят.
Чета днес "Бягащата с вълци" като жена, поела отговорност за собствените си избори, като терапевт, човек, който твори, пътува и танцува. Страх ме е от вълка, но това не ми пречи да влизам в гората, както героинята от "Вълчата мигла", защото "ако не отидеш в гората, никога няма да се случи нищо и животът ти изобщо няма да започне".
Вече десет издания на "Бягащата с вълци" са в хиляди български жени, защото книгата помага за цялостта на ум, тяло, душа и дух, на анима и анимус и вдъхва увереност в дивата природа, която дава цвят и смисъл.
"Бягащата с вълци" е Библия за жени.
И накрая мога спокойно да извикам като героиня от стихотворението на Нтозаке Шейндж в главата на "Жената пеперуда":
"...ето какво имам...
стихове,
дебели бедра,
увиснали цици
и
адски много любов."
-
Здравейте,
вчера изобщо не съм влизала в сайта и в интернет,защото съм премахнала компютъра вкъщи.Аз не искам да ви досаждам,не искам да се натрапвам,само ще ви кажа за стотен път,колко съм признателна и благодарна за това че ми подавате ръка.Сега пиша от работата,въпреки че ми е трудно напоследък,защото много ми увеличиха задълженията.Такава подкрепа не съм имала от никой.Ще ви пиша отново,ще се срещна с хора,които ще ме насочат.
Пожелавам ви честит нов месец,в който да имате положителни и щастливи събития.Надявам се и на мен да донесе светлина от която имам нужда и някакъв вид свобода.Каква ще е тя....все още не знам.
Простете за досадните думи,но пак ще ги кажа - Благодаря!Щастлива съм,ще ми подавате ръка!
-
Здравейте,
вчера изобщо не съм влизала в сайта и в интернет,защото съм премахнала компютъра вкъщи.Аз не искам да ви досаждам,не искам да се натрапвам,само ще ви кажа за стотен път,колко съм признателна и благодарна за това че ми подавате ръка.Сега пиша от работата,въпреки че ми е трудно напоследък,защото много ми увеличиха задълженията.Такава подкрепа не съм имала от никой.Ще ви пиша отново,ще се срещна с хора,които ще ме насочат.
Пожелавам ви честит нов месец,в който да имате положителни и щастливи събития.Надявам се и на мен да донесе светлина от която имам нужда и някакъв вид свобода.Каква ще е тя....все още не знам.
Простете за досадните думи,но пак ще ги кажа - Благодаря!Щастлива съм,ще ми подавате ръка!
Разбира се, в днешните вълчи времена живота е курав и сурав. Не сме свикнали да си подаваме ръка, да сме състрадателни, да разбираме проблемите на другите хора. Но това не е правилно, трябва винаги да имаме готовност да помогнем и да разберем. Това се нарича общество, социум, група от хора. И повярвайте ми, всички от нас имат проблеми и наникой живота не е розов! Това че не го показваме, а другите не го виждат е просто заблуда.
Така че, смятам че благодарността е хубаво нещо, но нека направим така, че помощта и разбирането да идва като нещо естествено, а не като някаква изненада. Това е част от истинския живот.
Желая ти успех,късмет и сила за да преодолееш този момент и мога да ти кажа, че след това ще се чувстваш истински свободна и истински АЗ.
-
И аз искам да препоръчам една книга, казва се "Моралният тормоз" http://www.noviteknigi.com/?cid=3&pid=1689
Изключително ценна за всички, които подозират, че са подложени на психически тормоз вкъщи или на работа или където и да е. Как да го разпознаваме и как да се справим с него. Тази книга ми отвори на мен очите преди години, ще отвори и вашите!
-
Трудно е..когато има деца от една връзка да се издаде ограничетелна заповед.
Но има достатъчно начини и методи да бъде спрян тормоза...Всичко е въпрос на желание... :-\
Не е трудно...Майка ми е с издадена ограничителна заповед срещу пастрока ми,въпреки,че имат дете (брат ми) и въпреки,че бяха женени 20 години.
-
Като четох тази тема се втрещих!!! Как може някой да тормози другия???
Мислех си, че авторката на темата си измисля ама няма логика някак си да го прави. Странно ми е за разни ограничителни заповеди тормози и тн...
Ако някоя ми каже гейм овър, ще си тръгна директно, света няма да се свърши!!
В крайна сметка апартамента си е твой и ако е придобит преди брака си идеална, ако е по време на брака, регистрираи фирма ЕООД и прехвърли апартамента на дружеството след, време на твой близък с покупко продажба, за да не ти го вземе...А парите в дружествената сметка нека ти издадат фактури(фиктивни) за покупка на стока
Така бих постъпил аз при написаните от теб неща!
Баси хората има не е истина направо
-
Не сме свикнали да си подаваме ръка, да сме състрадателни, да разбираме проблемите на другите хора. Но това не е правилно, трябва винаги да имаме готовност да помогнем и да разберем.
Правилно е от гледна точка на това, че хората не те предразполагат към друго и се получава омагьосан кръг, затова за съжаление по-скоро е шестица от тотото, отколкото нещо естествено.
-
Милки, здрасти!
Не съм влизала тук от доста дни и какво да видя???
Много съжалявам, че така се е получило. Аз познавам дечко и наистина той е едно чудесно дете, което заслужава и има нужда от друго отношение.
Не знам дали да ти давам съвети или направо да ти дам телефона на един колега, адвокат е, баща е на едно от децата в нашата градина. Сериозен е.
Засега мога да ти препоръчам следното - иди при кварталния и пусни сигнал за домашно насилие, поискай временна ограничителна мярка. В срок от 1 месец имаш време да подадеш иск по закона за домашното насилие. Един съвет - както каза Лили, психически тормоз е най-трудно доказуемото нещо в света. А да ходиш в прокуратурата, е все едно обвинение в извършване на престъпление(което също е доказуемо по Наказателния кодекс, затова аз и не препоръчвам да ходиш в прокуратурата), не го ли докажеш, може той да те съди. Ако не заведеш дело за насилие в 1-мес срок, сигналът губи действие.
През този един месец, пускаш искане за привременни мерки за детето до районен съд заедно с искова молба за определяне родителските права. Относно смяната на ключалката не мога да взема отношение, защото имате фактическо съжителство, а не съм наясно с това. Но няма пречка да си ползваш имота самостоятелно. Проблемът е, че той ще има негови вещи в апартамента и затова не можеш да не го допуснеш. Освен да ги изкараш...
Глупостите по-горе за владелчески искове, закон за собствеността и пр. ги пропускаш. Няма такава схема тук.
Относно детето - в делото за правата искай назначаване на психиатрична детска експертиза. Целта е да докажеш, че детето трябва да се среща с баща си в твое присъствие. Стреми се да ограничиш личните отношения така, че на теб да са удобни. Предложи му споразумение - всеки 3ти уикенд по 2 дни, без приспиване и пр. и пр. Имай предвид, че през лятото ще го взима до 30 дни.
Не показвай страх, бъди снизходителна в отношенията с него. Контролира се човек, чието слабо място е ясно.
Ако веднъж не върне детето, ще имаш право на изменение на личните отношения. Имай предвид, че съдът не е склонен да лишава детето от другия родител. Чела съм решения, в които дори при съмнение на насилие, блудство на баща върху дъщеря съдът отхвърля исканията на майката.
И все пак, не може ли с добро? Да му обясниш, че искаш да се изнесе, да продължиш сама?
Ако се сетя за още нещо, ще пиша. Ако искаш, пиши на лични или ми звънни, имаш ми номера.
И ЗАЩО НЕ СИ СЕ ОБАДИЛА ПО-РАНО??? :angry:
-
Сключвайки брак едва ли някой очаква, че любовта му може да се изпари след години и на нейно място да настъпят гняв, болка и дори омраза към партньора. Но за съжаление, при почти 50% от браковете у нас, финалът идва с развод наместо „любов до края на живота“. И все пак, когато това се случи, повечето от влюбените до неотдавна бързо се озлобяват един срещу друг и така вредят не само на партньора, но и на себе си, и на децата.
В името на вашето лично здраве, физическо и емоционално, по-добре би било да преминете през развода си по-леко и ако е възможно без драми. Със сигурност, ако ви предстои подобен процес като развод, четейки тази статия, вероятно ви е трудно да повярвате, че можете да се разделите без обиди и омраза, но това би било здравословният начин за вас.
Бъдете егоисти и мислете за собствените си емоции и как гневът ще ви направи по-нещастни, отколкото самата раздяла. Сигурно сте чували израза, че „гневът е като шепа кал, която хвърляте по другия, но вашите ръце остават мръсни след това“. Това е точно така, защото след като сте преживели голяма любов, и е последвало още по-голямо разочарование и обида от партньора, изпитвате желание да го унижите, нараните дори.
Но тази болка и тъга се закотвя по-дълбоко във вас самите, отколкото у другия. Ако в цялата картина са замесени и съдбите на хората около вас, децата най-вече, болката изглежда неминуема за всички.
Пристъпвайки към финализиране на вашите взаимоотношения, за да избегнете грозните сцени е важно да знаете, че разводът не е война. Това е край на една любовна връзка, но не забравяйте, че сте имали и хубави моменти, нали? В името на тях и на децата не се озлобявайте към партньора, пуснете го да си върви. От войната помежду ви никой няма да излезе чист и неопетнен, а само по-нещастен.
Ако чувствате нужда да поговорите със специалист, консултирайте се със семеен психолог. Той ще ви помогне много в процеса на преодоляване на болката и разочарованието. Остаряло и елементарно е схващането, че до психолог се допитват само „лудите“ хора. Именно чрез няколко сеанса с психолог, ще можете да откриете пътя на спокойствие и приемане на раздялата по нормален начин.
Инициирайте разговор с почти вече бившия ви съпруг. Опитайте се да сложите картите на масата без лични обвинения и натяквания кой кого е наранил и обидил повече. Споделете му как се чувствате и го помолете да се разделите като приятели, като хора, които са имали своите хубави и добри моменти.
Използвайте този сантиментален момент, за да си простите взаимно и да продължите напред, всеки по пътя си. Няма да повярвате колко облекчени ще се почувствате от това си действие. Никой не може да задържи някого насила, ако любовта я няма вече. Но ще сте свободни да търсите своята половинка, без ярост и болка от преживения развод. А това е най-важното.
Още полезни съвети прочетете в Az-jenata.bg
Автор: Мария Дуковска
http://www.dnes.bg/za-da-se-razbirame/2013/10/01/kak-da-prejiveete-razvoda-bez-drama.201178