Да актуализирам темата на АН

а и забелязвам, че темата за смисъла и същността на елементите и качествата напоследък се ползва с популярност по астрофорумите и остава като че ли недоразбрана B)
ПРАКАЧЕСТВА И ЕЛЕМЕНТИКогато древните астролози са говорили за пракачествата - "топло", "влажно", "сухо" и "студено", това е било само едно образно обозначение на четири напълно абсолютни качества. Всяка противоположност е представлявала съвсем реално и напълно различно нещо.
Древните мъдреци са изхождали от предпоставката, че в първия безкраен принцип са се създали две двойки противоположности (полярности), т.е. четири антагониста, чиито качества се обозначаваха условно с горните принципи. Тези 'противници' са влизали в съединение един с друг и са образували четири елемента. Тези елементи са били наричани също условно "огън", "въздух", "вода" и "земя".
Причината за тези действия според древните е била в световното притегляне и отблъскване.
И така, зад учението за четирите елемента е била скрита *абстракцията*. Непосветеният се е задоволявал с действието на елементите, отговарящи на тези наименования във физическо поле. За него те са били огън, въздух, земя и вода без кавички. За посветения това са били символи на някои абстрактни понятия - общите състояния на Материята.
Сега наричаме това алегория. Например, за посветения "огънят" е представлявал лъчистото, "въздухът" - газообразното, "водата" - течното, "земята" - твърдото състояние.
Зад тези названия стои общото определение на същността на природните сили и всъщност онова, което произхожда от живите форми.
За акта на създаване е било необходимо участието на динамичното мъжко начало и на пластичното женско. Тези две начала образуват заедно своето природно тяло като се явяват взаимнодопълващи се, като реагират едно връху друго и, в акта на създаването, стигат до взаимното си изравняване и равновесие.
Древните наричали активния принцип "топло", а пасивния - "влажно".
И понеже всяко създаване, всеки творчески акт предполага промяна или разрушение на предишното състояние, а това може да бъде постигнато само по пътя на привличане на противоположностите, то към първата двойка се прибавиха още "студено" и "сухо" като антагонисти на първите два принципа.
"Топло" и "студено" са били считани за по-енергични принципи, отколкото "влажно" и "сухо". Затова първата двойка са наричали (също съвсем условно) "мъжки принцип", а втората - "женски".
Освен това "топлото" се е считало за по-енергично от "студеното", т.е. спрямо него то се е явявало активен принцип. А "сухото" е било по-силно от "влажното", т.е. спрямо него се проявява като "активно".
В резултат на това се получава следното:
"топло" - активно активно
"студено" - активно пасивно
"влажно" - пасивно пасивно
"сухо" - пасивно активно
В плана на проявлението, в царството на феноменалното пракачествата не се срещат в "чист" вид, а образуват винаги "съединения" на качествата, които се наричат (пак условно) "елементи".
От теоретически възможните комбинации на пракачествата са възможни само четири, защото при останалите пракачествата са взаимно противопоставящи се и се "унищожават". Така получаваме:
"топло" и "сухо" дават
огън "топло" и "влажно" дават
въздух "влажно" и "студено" дават
вода "студено" и "сухо" дават
земя Древните учени не са разбирали под понятието "елемент" онова, което в този случай разбираме ние. За тях тези "елементи" са били
синтеза. С тяхна помощ Природата е осъществявала акта на съзидание, което става толкова по-трудно, колкото по-малко афинитет имат определени "елементи" помежду си. Обратно, толкова по-лесно и без пречка стават комбинациите на "елементите", които имат едно общо пракачество.
"Общо" пракачество имат следните комбинации:
- общ принцип "топло" имат "огън" и "въздух"
- общ принцип "сухо" имат "огън" и "земя"
- общ принцип "влажно" имат "въздух" и "вода"
- общ принцип "студено" имат "вода и "земя".
Колкото до комбинациите "огън"-"вода" и "въздух"-"земя", те имат в основата си само противоположни принципи.
Не бива да се забравя, че наименованията на елементите и на принципите са условни и зад тях стоят понятия, имащи някаква алегория с тях. Самите наименования служат, за да се разбират комбинациите на знаците и на планетите.
С всеки елемент е свързано понятието "темперамент", т.е. възбудимостта, възприемчивостта на човека към впечатленията. Темпераментът като понятие може да бъде сравнен с тоналността в музиката, в характерологията - с хармоничната основа на характера, в рисуването - с колорита, а в нашия случай - с
преобладаващия тон на астралния портрет на дадена личност.
Ако се задълбочим в понятието "тоналност", ще стигнем до "модулация", т.е. изменението на амплитудата на вибрациите на темперамента; развивайки понятието "темперамент", стигаме до "идиосинкразия", т.е. повишаване чувствителността на личността, имаща даден вид темперамент към определени въздействия, които ние условно наричаме "топло", "студено", "влажно" и "сухо".
Нека поясним: според доктрината на древните астролози, например, "излъчванията" на Слънцето, Марс и знака Стрелец имат характера на "огън", т.е. те се характеризират чрез принципите "топло" и "сухо". Ефектът на "влиянията" обаче ще е различен и той може да бъде обяснен чрез разликата в съотношението на "количеството" на един или друг принцип в дадена комбинация. Тук проличава идиосинкразията: Слънцето, Марс и Стрелец, взети поотделно и изолирано, реагират различно на "топлината" и "сухотата".
Така, макар и съвсем общо, основното познаване на четирите форми на движение на астралната енергия ни дава значителен практически ефект при преценяването на проявлението и влиянието на планетите или на планета в зодиакален знак. Ще ги наричаме, както са ги наричали древните Риши, - елементарна, анимическа и психическа.
Как бихме могли да характеризираме проявите на четирите принципа, изхождайки от аналогиите им по име? Най-общо можем да кажем:
"топло" - топлина, подвижност, разширяване
"студено" - студенина, свиване, стискане, сгъстяване
"влажно" - еластичност, флуидност, втечняване
"сухо" - напрежение, сухост, втвърдяване.
На елементарна плоскост ефектът на въздействие може да бъде изразен по следния начин:
"Топло" - нагряване, разширяване, разпръскване, разреждане. Увеличаване на количеството на сходните и намаляване на количеството на несходните.
"Студено" - изстудяване, сгъстяване, стискане, свиване, замръзване. Увеличаване на същите свойства или състоящите се от различните им части.
"Влажно" - разводняване, придобиване на еластичност, отслабване, размекване.
"Сухо" - изсъхване, втвърдяване, напрегнатост, вкочанясване.
На анимическа плоскост влиянието на движението на елементите върху органичните процеси може лесно да се забележи от наблюдения.
Все пак, макар влиянието на двете двойки - "топло" и влажно", "студено" и "сухо" - върху жизнената активност да е очевидно, би било погрешно да направим заключение за еднаквост на жизнените функции и тези на топлината. Животът и топлината не са едно и също нещо. Затова древните рязко са разграничавали "елементарната" топлина от "етерната". Втората се е свързвала с живототворящата функция. Колкото до елементарната топлина, т.е. органичната топлина, тя не е пряка - така, както етерната - подбудителна причина, а е вторична.
Древните учени са характеризирали "топлината" като динамичен принцип и са му приписвали в анимическата област връзката с жизнения импулс, необходим на организма като първа и най-важна функция.
Като приложим казаното по-горе към сферата на планетните "излъчвания", ще разширим значително смисъла на понятието за принципа на "топлината".
Астралната топлина, т.е. физиологичната енергия от астрален произход, се явява "заем" от световната съкровищница. Индусите я наричат
"прана" - живата сила. Прана е разлята навсякъде в пространството, свободна и от нищо неограничена.
Анимическата функция на астралната топлина се състои в това да изисква от безсрайните запаси на прана определено количество и да осигури възбуждащ, дразнещ и възходящ импулс.
Животът на индивида не се състои само от динамизиране, той се изразява и в обновяването, т.е. във феномените, които се осъществяват в организма - предимно кръвообращението и обмяната.
Принципът, който представлява това в течностите, е "влажно". "Топло" и "влажно" заедно дават в най-общия смисъл
движение и
живот.
Като приемем "студено" и "сухо" като противоположна двойка опоненти, ние можем да ги представим като влияещи върху преустановяването на жизненото движение и предизвикващи смърт.
Въздействието на четирите принципа с проекция върху анимическата плоскост, т.е. тяхното физиологично влияние може да се систематизира по следния начин:
"Топло" - динамизиращ фактор: съживяване, проявяване на отложената в клетките жизнена сила като топлина. Разширение на органичното движение (центробежно движение).
"Влажно" - видоизменящ фактор: материализация, набиране и разпределяне на жизнената сила чрез течностите в организма. Партньор на "топлото" в процеса на създаване. Смекчаване, отслабване, ликвидиране на напрегнатостта.
"Сухо" - дразнещ фактор: с "топло" дава възпаление, със "студено" - нервно дразнене. Винаги сгъстява и предизвиква напрегнатост на силите в организма. Има тенденция към потискане процеса на обмяната чрез сгъстяване на течностите.
"Студено" - отслабващ фактор: контракция (свиване), ретракция (връщане към първоначално положение), центростремително движение. Натрупване и стискане. Забавяне процеса на изгаряне и с това намаляване на органичната топлина и жизненост, т.е. отслабване и безжизненост, отпускане.
При комбиниране на двойките принципи, образуващи елементите, получаваме (анимическа плоскост):
"Въздух" - топло и влажно - движение, хранене, възстановяване, размножаване, Живат.
"Земя" - студено и сухо - задържане на продуктите на обмяната, вкаменяване чрез свиване, Смърт.
"Огън" - топло и сухо - свръхактивност на жизнеността, органична свръхтемпература, по-силна обмяна на веществата.
"Вода" - влажно и студено - свръхтенденция към воднисти и съдържащи белтък елементи, лимфатизъм. Свръхотделяне на сокове на жлезите, серумите и слузите. Забавяне на обмяната.
Трябва да се отбележи, че в комбинацията на "топло" и "влажно", "влажното" действа притеглящо и успокояващо върху "топлото". "Топлото" се стреми към господство над "влажното" с цел да го измести и да заеме неговото място.
Първоначалните дарители на живота - "топло" и "влажно" - в комбинация с останалите два принципа стават значително по-малко активни и престават да бъдат полезни за жизнените процеси.
За нормалното фукнкциониране на организма и на всичко живо в Природата е необходим баланс, т.е. едновременно въздействие и на четирите принципа, като интензивността на отделните принципи в това общо въздействие е специфична за всеки жив организъм.
* * *
Взето от "Основите на древната астрологическа традиция", автор Чандра Лал Сингх.