Кембъла почина Мир на праха му
За последните 24 часа са станали толкова тежки катастрофи,че направо не ми го побира акъла.Мой близък се отърва на косъм.На какво според вас се дължи това?Някаква по особена конфигурация или какво?
При тези които познавам забелязвам Марс в бизнаци и толкоз.

Сериозни мунданни конфигурации в момента струва ми се, че няма "в небето", наскоро имаше едно "хвърчило", но то не присътства вече. За въпросната конфигурация оставам с впечатлението, че в някои случаи ни помита, въвличайки ни в "потоци", чийто задвижващ механизъм е далеч от нашето все още ограничено разбиране на нещата, за добро или зло. Не знам. Забелязвала съм при такава мунданна "картина" на някой да му се случат позитивни на пръв поглед неща, чиито последици стават видими и проявени в по-далечен времеви хоризонт. При друг пък може да се случи и среща със сили и енергии "отвъд" видимия свят. Символично можем да си го представим като отворена "порта", през която в живота ни навлизат невидими и непознати сили и енергии, 'изпратени' ни с цел да задвижат механизма на осъществяването на Целта, чиято манифестация може да бъде чисто събитийна, но може и да не бъде... И в двата случая има някаква съдбовност и имаш чувството, че си въвлечен или пометен от невидим поток, чиято посока в момента, в който това ни се случва, не ни е много ясна... всъщност посоката е белязана от двата срещуположни полюса, защото в основата на конфигурацията стои опозиция. Символичният "ключ" е в силата на опозицията и в начина, по който ще съумеем да интегрираме полярностите. Тук говоря за проявлението на конфигурацията в една натална карта. В мунданен план манифестацията й - в проекция върху индивидуалната карта на един средностатистически човек - не подлежи на ясно дефиниране/предвиждане и може да има доста противоречиви проявления, ако засяга важни натални констелации и/или кръста на хороскопа.

През последните няколко дни в мунданен план има бисекстил между Венера, Меркурий и Плутон с фокус Меркурий. Марс също е във Водолей и апликира към опозиция с ретрограден Сатурн. Уран и Южният възел почти са се срещнали вече.
И понеже споменаваш за близнашки Марсове, възможно е Уран и възлите да са ги провокирали, а защо и не свръхекспанзивният Юпитер "на трон". Ако са по към края на знака - Плутон. Наскоро имаше и затъмнение по оста Дева-Риби в квадрат към някоя близнашка/стрелешка планета в средата на знака.
Вероятно е да действат и други, невидими с просто око, фактори като мидпойнтове, огледални точки (антисии). Транзитният Меркурий е в мидпойнта Марс/Уран, нодалната ос също участва.
Някои отчитат Хирон и Лилит, но засега се въздържам да го правя, не ми е много ясно мунданното им проявление.

.

Мир на праха му.
Катастрофите присътстват като "постоянна величина" по българските пътища, защото всеки излязъл на пътя се мисли едва ли не за господ и не носи лична отговорност за нищо, гледа своя дирник и това е. И това за съжаление не се случва само по пътищата.
 

Тази седмица почина мъж докато играел шах. Постоянно играел шах и неможел да понася загубите. На няколко пъти след загуба едва неполучил сърдечен удар.
Лично този човек не го познавам, но познавам двама души, които са като него. Единият е възрастен  мъж, той просто не може да приеме че загубил. На няколко пъти се е налагала лекарска намеса.

Втория е моя позната, с която сме учили в едно училище. Решихме веднъж да играем на дама, само че аз от години играех и тогава бях много добра. Победих я, тя почервеня, потъмня направо полудя. Не говореше, гледаше злобно и щеше да експлоадира от гняв. Каза само "втора игра",  на която аз целенасочено отстъпих та да се успокой.

Въпроса ми е имали такъв аспект в наталната карта, който да показва че човек не може да приеме че някой друг е по-добър от него? Не мога да си обясня как може за такива глупости да се стига до такива състояния.

Въпроса ми е има ли такъв аспект в наталната карта, който да показва че човек не може да приеме че някой друг е по-добър от него? Не мога да си обясня как може за такива глупости да се стига до такива състояния.

Светът е шарен, а хората - различни. Случват се какви ли не неща, на които не спираш да се чудиш.
А сега сероизно по зададения от теб въпрос.
Да, мисля, че има астрологични "типажи", които са по-предразположени така да изживяват нещата. Някои хора са склонни по-трудно да приемат и преживяват загубите, а също и конкуренцията. Но щеш не щеш, така е устроен животът - не можем все да сме откъм печелещата страна и все да дърпаме баницата (или юргана   ) към себе си. Така, както и не можем да все ние да сме "по-добрите" и "най-добрите". Загубите са част от живота и го осмислят, наред с позитивните неща.

Астрологически погледнато, по-трудно приемат загубите и конкуренцията огнените доминанти. Едно силно, но наранено Слънце също излиза "извън кожата" си, ако е изправено пред факта, че губи. И ако бъде потиснато и потенциалът му не се изяви, дори е склонно към завист. Защото Слънцето 'завижда' само за това, което много силно желае "да бъде", но поради някакви причини не е могло да го постигне, тоест максимално да развие слънчевия си потенциал. Затова го пиша в кавички с цел да предотвратя буквалното му схващане и идентифициране на завистта, като присъщо на човека качество, със слънчевия принцип в хороскопа. Някои свързват завистта със сатурнови измерения, други - дори с Меркурий. Но да се върнем към първоначалния въпрос.
Както споменах, силни Слънца и огнени космограми са склонни по-трудно да приемат загубата като факт. Свикнали са да се борят и да печелят и, в зависимост от динамиката на индивидуалния хороскоп, нерядко стремежът, мотивацията им са да бъдат най-, най-, най. И това не важи само за архетипа на Овен, а за трите знака от огнения триплицитет.
От друга страна Сатурн и земни доминанти също не обичат да губят, защото за тях загубата означава да им се изплъзне контролът. Ключът към сигурността, към която така упорито се стремят, е в контрола и потискането, задържането. Затова за тях е толкова важно да си подсигурят "зона на контрол" и да се предпазят от всички възможни загуби и рискове. Но Сатурновият контрол не е като този на Плутон и Скорпион - мотивацията им е различна. При всички положения Сатурн също трудно би приел загубата /на контрол/, защото за него това означава детронация. И, за да се предпази, митологичният Кронос поглъща потомството си, своята плът и кръв, т.е. потиска и задушава, капсулира с цел да подсигури запазването на статуквото. Сатурновата завист се основава на страх да загуби контрола си, а не толкова на конкуренция, както е при огнените доминанти.

И да обобщим, че най-трудно като че ли приемат загубата огнените и земни доминанти. Въздухът е най-обективен и приема фактите такива, каквито са, Водата реагира емоционално и буквално дави всичко в емоции. Виждала съм и силно водни карти, които не приемат загубата. Въздушни впрочем също, но със силно сатурново или лъвско присътствие /или и двете/. Тук мисля, че става въпрос за наранена гордост, само- и честолюбие, т.е. отново имаме акцент върху "его-", а как ще се изявява Егото вече зависи в много голяма степен от индивидуалния кръст на хороскопа и интеграцията на Слънцето в него.

:rolleyes:Лили съгласна съм за земните знаци че също ни е по трудно да приемаме загубата. На мен лично също, но чак пак за такива дребни неща не мога да си го обясня.
От името на всички земни знаци не мога да говоря, но личните ми наблюдения върху Телците ca, че ние търсим сигурност и когато я постигнем си я пазим. Ако в даден момент загубя сигурността си направо ще рухна. Но това е друга тема и според мен е нещо различно от това да получиш сърдечен удар от загуба на шах.

Познатата ми за която дадох пример е родена на 16 или 18 октомври 1981година т.е. е Везни. Пуснах й картата , Слънцето й е в съвпад с Юпитер, Плутон, за Меркурий не съм сигурна .Марса и Венера в огнени знаци. Предполагам, че и Асц. й е огнен. Та картинката е пълна.

Винаги съм се чудила на склонноста й да тормози и обижда по слабите от нея, а то си имало обяснение. :huh:

Както вече казах, Сатурн и Плутон трудно приемат загубата. Но още по-трудно *лично мнение* я приемат лъвски доминанти. Лъвът "никога не губи", а ако случайно все пак загуби, го прави с такъв 'финес', че просто не му личи   При акцентиран Юпитер загубите се приемат с по-философска настройка, защото повечето *типични* стрелчовци са склонни да приемат живота откъм ведрата му страна заедно с всичките му предизвикателства, възходи и падения.
При доминиране на водния елемент в картата често е налице вкопчване в представата за дадено нещо, което някога се е случило или се случва - било то чувство на вина, разочарование, загуба, тъга, привързаност/обвързаност и т.н. Плутон от своя страна още повече фиксира представите и приема всичко "на живот и смърт" - независимо дали губи или печели, обича или мрази, притежава или се освобождава от натрапчивите си желания. Водните доминанти са по-склонни да живеят обсебени от миналото (или в миналото) или /за-/овладяни от натрапчиви представи - за това, което е било, което "е" и което "би могло" да бъде. При тях "представите" cа оцветени с повече емоция, което ги прави по-живи и жадни за живот *тук имам предвид астралната им проекция*.