Въпроса ми е има ли такъв аспект в наталната карта, който да показва че човек не може да приеме че някой друг е по-добър от него? Не мога да си обясня как може за такива глупости да се стига до такива състояния.
Светът е шарен, а хората - различни. Случват се какви ли не неща, на които не спираш да се чудиш.
А сега сероизно по зададения от теб въпрос.
Да, мисля, че има астрологични "типажи", които са по-предразположени така да изживяват нещата. Някои хора са склонни по-трудно да приемат и преживяват загубите, а също и конкуренцията. Но щеш не щеш, така е устроен животът - не можем все да сме откъм печелещата страна и все да дърпаме баницата (или юргана

) към себе си. Така, както и не можем да все ние да сме "по-добрите" и "най-добрите". Загубите са част от живота и го осмислят, наред с позитивните неща.
Астрологически погледнато, по-трудно приемат загубите и конкуренцията огнените доминанти. Едно силно, но наранено Слънце също излиза "извън кожата" си, ако е изправено пред факта, че губи. И ако бъде потиснато и потенциалът му не се изяви, дори е склонно към завист. Защото Слънцето 'завижда' само за това, което много силно желае "да бъде", но поради някакви причини не е могло да го постигне, тоест максимално да развие слънчевия си потенциал. Затова го пиша в кавички с цел да предотвратя буквалното му схващане и идентифициране на завистта, като присъщо на човека качество, със слънчевия принцип в хороскопа. Някои свързват завистта със сатурнови измерения, други - дори с Меркурий. Но да се върнем към първоначалния въпрос.
Както споменах, силни Слънца и огнени космограми са склонни по-трудно да приемат загубата като факт. Свикнали са да се борят и да печелят и, в зависимост от динамиката на индивидуалния хороскоп, нерядко стремежът, мотивацията им са да бъдат най-, най-, най. И това не важи само за архетипа на Овен, а за трите знака от огнения триплицитет.
От друга страна Сатурн и земни доминанти също не обичат да губят, защото за тях загубата означава да им се изплъзне контролът. Ключът към сигурността, към която така упорито се стремят, е в контрола и потискането, задържането. Затова за тях е толкова важно да си подсигурят "зона на контрол" и да се предпазят от всички възможни загуби и рискове. Но Сатурновият контрол не е като този на Плутон и Скорпион - мотивацията им е различна. При всички положения Сатурн също трудно би приел загубата /на контрол/, защото за него това означава детронация. И, за да се предпази, митологичният Кронос поглъща потомството си, своята плът и кръв, т.е. потиска и задушава, капсулира с цел да подсигури запазването на статуквото. Сатурновата завист се основава на страх да загуби контрола си, а не толкова на конкуренция, както е при огнените доминанти.
И да обобщим, че най-трудно като че ли приемат загубата огнените и земни доминанти. Въздухът е най-обективен и приема фактите такива, каквито са, Водата реагира емоционално и буквално дави всичко в емоции. Виждала съм и силно водни карти, които не приемат загубата. Въздушни впрочем също, но със силно сатурново или лъвско присътствие /или и двете/. Тук мисля, че става въпрос за наранена гордост, само- и честолюбие, т.е. отново имаме акцент върху "его-", а как ще се изявява Егото вече зависи в много голяма степен от индивидуалния кръст на хороскопа и интеграцията на Слънцето в него.