:unsure: По време на сън преживях нещо, за което нямам обяснение. Почувствах, че някаква ужасна сила се опитва да ме задуши, притискайки тялото ми. Опитах се да я отхвърля, но бях безпомощна. Исках да извикам, но само зловещи звуци се изтръгнаха от гърлото ми. Какво е вашето обяснение за този мой кошмар?
 

Не се притеснявай, и други са го изживявали.
Някои го наричат "сънна парализа", други го обясняват с намесата на "духове" и "енергийни същности", съществуващи извън видимия свят, т.е. в по-фините полета.
Само да те питам нещо - като парализирана/обездвижена ли беше? Понякога дори не можеш да издадеш никакъв звук, гърлото е парализирано, само съзнанието остава ясно, но си напълно обездвижен. В такива случаи някои виждат образи, картини, други само усещат концентрация на енергия с неизвестен произход. Аз съм от втория тип.
Предстои ли ти някакво важно решение, очакваш ли промяна? Понякога е "знак". Повече не мога да ти кажа, защото ще ме помислят за луда  

 Благодаря ти за отговора, Lillie!...Точно такова беше усещането ми...Тази негативна енергия бе парализирала тялото ми...Имах чувството, че се опитва да ме удуши!  :blink: Добре, че баща ми, дочул виковете ми, влезе в стаята и включи осветлението... :unsure:
 

Не знам дали в България по селата /в стари къщи, при възрастни хора/ се вярва в съществуването на "домашен дух" /превеждам го буквално от друг език/, но в някои източноевропейски страни съществува такова поверие. Според тях той "идва", за да ни даде знак за предстояща промяна.
Що се отнася до общуване с "енергийни същности", има случаи, когато те не идват по някакъв повод, а съвсем произволно. Неочаквано се появяват и също толкова неочаквано изчезват. По тази тема г-н jinom /нашият админ/ е доста по-компетентен от мен, надявам се да се включи  :rolleyes:  

По тези празници е добре да оставим малко храна от трапезата в центъра на стаята  , в която спим . След като е стояла цяла нощ ,на  сутринта храната се изнася на двора и се оставя за бездомни животни.

Това се прави за да се даде уважение към домашния дух (или както му казват в наше село ЛАР), за да ни пази през годината от набезите на зли въздействия.