Навремето сестра ми имаше много силна връзка с прадядо ни,който почина.Няколко години и беше трудно да приеме смъртта му и го сънуваше често.Един ден ми дойде на ум ,че скоро не е споменавала да го е сънувала и я попитах.Мислех ,че ще се сърди и ще се натъжи отново,когато я подсетя за него,но този път бях изумен.Сестра ми се усмихна и ми каза ,че са се сбогували и тя е пуснала духа му да си върви.Беше ми странно и и поисках да ми обясни как така се е сбогувала с дядо. Ето какво ми разказа тя; сънувала го в една градина на една алея,водили дълъг разговор за нея и живота и, кокато дядо решил да си ходи,сестра ми поискала да отиде с него.Дядо и се усмихнал и казал,че не и е дошло времето още, и я помолил да го пусне да си върви. Сестра ми ми каза нещо странно,че тя до този сън не е искала да разбере ,че дядо си е отишъл от този свят и в съзнанието и той продължавал да живее.