За еволюцията и инволюцията на човешкия ДухВ хармония с Хермесовата аксиома “Както горе, така и долу” и vice versa, всичко в Природата, както и в цялата Вселена, се разпада, умира и и отново се ражда в цикли на активност и почивка, които непрекъснато се редуват в една безкрайна и съвършена последователност. Има едно постоянно възпламеняване и угасване на активността в цялата жива и “не”-жива материя в Природата, съответстващ на променливите цикли на прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта. В природата няма мигновени процеси. Всичко е едно крайно бавно разгръщане, едно развитие, което макар и тъй бавно, при все това е абсолютно сигурно в постигането на крайното съвършенство. Точно както има прогресивни периоди в човешкия живот – детство, юношество, зряла възраст и старост – така и в Макрокосмоса има различни стадии, съответстващи на микрокосмичния живот.
В езотеричната и окултна литература се говори не само за еволюция, а и за инволюция на Душата и на човешкото Съзнание. Периодът от време, посветен на постигането на себесъзнание и построяването на връзки, чрез които Духът в човека се проявява, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, през който индивидуалното човешко същество развива себесъзнанието в божествено/универсално Всезнание, т.е. познание за Всемира/Универсума, се нарича еволюция.
Силата вътре в еволюиращото същество, която прави еволюцията това, което е, а не само едно развитие на латентни зародишни възможности, което прави еволюцията на всяко едно същество да се различава от тази на всяко друго, доставяйки елемента на оригиналност, уникалност и давайки простор за творческата сила на всеки от няс да се разгърне.
Много от напредналите философи на модерното време признават инволюцията и еволюцията. Науката признава само последната, понеже работа симо с тази страна на проявлението, която се отнася до формата. Инволюцията се отнася към вътрешната страна на Живота и неговото съдържание.
Първата стъпка в окултизма е изучаването на невидимите Светове. Те са невидими за мнозинството поради спящото състояние на по-фините сетива в човека, чрез които те могат да бъдат възприети. Повечето хора по отношение на висшите светове са в положението на човек, роден сляп в нашия физически свят. Неспособността на слепеца да светлината и багрите, които го заобикалят, не е аргумент срещу тяхното съществуване и реалност. Ако слепецът възвърне зрението си, той ще види светлината и багрите. Ако чрез подходящи методи се събудят по-висшите сетива на слепите за по-фините светове, те също ще бъдат в състояние да видят световете, които засега остават скрити за тях. За да разберем физическия свят, който е светът на ефектите, необходимо е да разберем свръхфизическия свят, който е светът на причините. На този етап от развитието си човечеството може да вижда и чува само ефектите, а не породилите ги причини. И в този смисъл всички материални причини са само ефекти.
В езотеричните учения Универсумът е разделен на седем различни Свята или състояния на материята, а а религиите се споменава за седем дни на Сътворението. Това разделяне не е произволно, а необходимо, понеже субстанцията на всеки от тия светове е подложена на закони, които практически не действат в другите. Така например, разстоянието, времето и гравитацията са управляващи факторина съществуването във физическия свят, но са почти несъществуващи в астралния. Материята на по-висшите светове се различава и по плътност. Всеки от седемте Свята има различна степен на вибрация. Тези Светове са състояния на материята от различна плътност и вибрация, затова не са отделени с пространство или разстояние, както е отделена Земята от другите планети. Най-висшите (най-фините, най-ефирните) светове са създадени първи, и тъй като инволюцията има за цел бавно да доведе живота във все по-плътната материя с цел построяване на форми, по-фините светове постепенно се уплътнявали и по този начин в Абсолюта се диференцират нови светове, за да изградят необходимите връзки между точката на най-голямата плътност (нашия физически свят) и световете с по-фини вибрации. Счита се, че трите най-плътни свята, в които се извършва нашата сегашна еволюционна фаза, са само временно състояние, произтичащи от потопяването на Духа дълбоко в материята. От тази гледна точка с напредването на еволюцията животът започва да се издига в по-висшите Светове.
В окултната литература се споменава и за седем големи периода на Проявление, в които се осъществява еволюционната схема на Живота, чиито имена са както следва:
1. Сатурнов период
2. Слънчев период
3. Лунен период
4. Земен период
5. Юпитеров период
6. Венерин период
7. Вулканов период.
Тези периоди са последователните “прераждания” на нашата Земя. Не трябва да се мисли, че те имат нещо общо с планетите, които се движат в орбитите си около Слънцето, заедно със Земята. В действителност не чоже ипрекалено категорично да се твърди, че въобще няма връзка между тези планети и Периодите. Периодите са просто миналите, сегашните и бъдещите “превъплъщения” на нашата Земя – “условия”, през които тя е преминала, преминава или ще преминава в бъдеще. Седемте периода са част от седемте Дни на проявление и са част от еволюцията на всичко живо. Живеем в този свят, управляван от законите на Природата. По тези закони трябва да живеем и сме безсилни да ги променим, можем само да вървим с тях или срещу тях по еволюционната спирала на закона за причината и следствието.
Седемте дни на СътворениетоГолемият Творчески Ден на Проявление е въплътен в имената на дните на седмицата, защото нашите седмични дни са назовани в съответствие с еволюционните етапи на пътуване и спускане на Духа в материята.
Дни - Отговарят на - Управляват се от
Събота - Сатурнов период - Сатурн
Неделя - Слънчев период - Слънце
Понеделник - Лунен период - Луна
Вторник - І-ва ½ на Земния период - Марс
Сряда - ІІ-ра ½ на Земния период - Меркурий
Четвъртък - Юпитеров период - Юпитер
Петък - Венерин период - Венера
Вулкановият период е последният от нашата еволюционна схема. Квинтесенцията на всички предшестващи Периоди се извлича при повторението на спирала в спирала.
Твърдението на астролозите, че дните на седмицата се управляват от планетата, чието име те носят, е добре обосновано. В древното окултно знание имената на Боговете се свързвали с дните на седмицата. Събота (Satrurday) е просто “ден на Сатурн” (Saturn’s day), неделя (Sunday) се свързва с Слънцето (Sun), понеделник (Monday) – с Луната (Moon). Латинците наричат втарника “Диес Мартис”, което ясно показва неговата връзка с Марс, бога на войната. Името вторник (Tuesday) е извлечено от “Tirsdag”, тъй като “Tir” или “Tyr” е името на северния бог на войната. Сряда (Wednesday) бил “Wotensday” от Вотан – също един северен бог. Той е наречен “Диес Меркурий” от латинците, което показва неговата връзка с Меркурий.
Четвъртък (Thursday) или “Торс-дей” е кръстен на името на “Тор”, северният бог на гръмотевицата, и е наречен “Диес Йовис” от латински, на името на бога на гръмотевиците Йове или Юпитер. Петък (Frayday) е името на северната богиня на красотата Фрея, и поради тези причини латинците го наричали “Диес Венерис” или ден на Венера.
Тези имена на Периодите нямат нищо общо с физическите планети, но се отнасят до миналите, сегашните и бъдещите въплъщения на Земята, защото съгласно Хермесовата аксиома “Както горе, така и долу” макрокосмосът също трябва да има своите въплъщения подобно на микрокосмоса – човека.
Окултната наука учи, че имаме 777 въплъщения, но това не значи, че Земята е претърпяла 777 метаморфози. То значи, че еволюиращият живот прави:
7 Обръщания около
7-те Глобуса на
7-те Световни Периоди.
Това пътуване на Инволюцията и Еволюцията, включително и “късия път” на Посвещението е въплътено в Кадуцея или “Жезъла на Меркурий”. Нарича се така, понеже този окултен символ показва пътя на Посвещението, който бил отворен за човека само след започването на Меркуриевата половина на Земния период.
Седемте Дни на Сътворението и четирите Велики ПосвещенияЧерна змия

Бяла змия
Вляво:
1. Сатурнов период - (събота) - виолетово
6. Венерин период - (петък) - червено
3. Лунен период - (понеделник) - синьо
4. Земен период - Меркуриева половина - (сряда) - жълто
Вдясно:
7. Вулканов период - (седмицата, включващ всички дни) - бяло, включващо всички цветове
2. Слънчев период - (неделя) - индиго
5. Юпитеров период - (четвъртък) - оранжево
4. Земен период - Марсова половина - (вторник) - зелено
Пътят на Посвещението е представен от самия жезъл в посока от микрокосмоса в долната част към макрокосмоса в горната и сливане с универсалното Божествено Съзнание.
Черната змия показва виещия се кръгов път на инволюцията, обхващащ Сатурновия, Слънчевия, Лунния периоди и Марсовата половина на Земния период, през която еволюиращият живот е изградил своите връзки, като станал напълно буден и ясно съзнателен за външния свят едва в по-късната част на Атлантската епоха.
Бялата змия представя пътя, който човешката раса ще следва през Меркуриевата половина на Земния, през Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди – пътуване, през което човешкото съзнание ще се разшири до една универсална творческа интелигентност.
Пътят на змията е пътят, следван от голямото мнозинство, но жезълът на Меркурий, около който се обвиват двете змии, показва “тесния и стръмен път”, Пътя на Посвещението, който довежда вървящите по него в състояние да постигнат в рамките на няколко къси живота онова, което, за да бъде достигнато от мнозинството, са необходими милиони години.
Необходимото за преминаване през тези Периоди време е твърде различно за всеки отделен случай. Колкото по-надолу в материята слиза Духът, толкова по-бавен е неговият напредък и толкова по-многобройни са степените или етапите на развитие.
Състоянието на съзнанието в различните Периоди може да бъде представено така:
Периоди - Съответно съзнание
Сатурнов - Несъзнателност подобна на дълбок транс
Слънчев - Несъзнателност подобна на сън без сънища
Лунен - Картинно съзнане, подобно на сънно състояние
Земен - Будно обективно съзнание
Юпитеров - Себесъзнателно картинно съзнание
Венерин - Обективно себесъзнателно Творческо съзнание
Вулканов - Най-високо Духовно съзнание.
След като се премине най-ниската точка на материалното съществуване, вълната на Живота се издига в по-фините и подвижни условия, като напредъкът постепенно се ускорява. Важно е да се знае, че в Природата нищо не се прахосва. В процеса на инволюция Духът напредва посредством израстващите тела (съзнателно, емоционално, интелектуално), но еволюцията зависи от душевното израстване – превръщането на телата в душа. Душата е квинтесенцията, силата на тялото и е неразделна част от троичната природа на Духа. И в този смисъл от истинска стойност е само онова, което може да бъде взето с нас при преминаването през Прага към други светове, като съкровище на духа.