Инспирирана от все по-честите питания и дебати по астро- форумите за "звездите и начина, по който те /пред/определят съдбата ни", пускам тази тема с алтернативно заглавие. Като начало се надявам да успея да скицирам някои основни моменти.
Темата остава отворена за дискусии - абстрактни и конкретни - за същността на Астрологията и сродните й "науки". В езотеричната литература се споменава за "ключове" към тайните на Сътворението, като астрологията, но не във вида, в който е приложима в днешни времена, е един от окултните инструменти и ключове към "портите" на сакралното Познание.

List ye, O man, while I tell the secret,
reveal unto thee the secret of old.

Deep in Earth's heart lies the flower,
the source of the Spirit
that binds all in its form.
or know ye that the Earth is living in body
as thou art alive in thine own formed form.
The Flower of Life is as thine own place of Spirit
and streams through the Earth
as thine flows through thy form;
giving of life to the Earth and its children,
renewing the Spirit from form unto form.
This is the Spirit that is form of thy body,
shaping and moulding into its form.

Know ye, O man, that thy form is dual,
balanced in polarity while formed in its form.
Know that when fast on thee Death approaches,
it is only because thy balance is shaken.
It is only because one pole has been lost.

Know that the secret of life in Amenti
is the secret of restoring the balance of poles.
All that exists has form and is living
because of the Spirit of life in its poles.

See ye not that in Earth's heart
is the balance of all things that exist
and have being on its face?
The source of thy Spirit is drawn from Earth's heart,
for in thy form thou are one with the Earth.

When thou hast learned to hold thine own balance,
then shalt thou draw on the balance of Earth.
Exist then shalt thou while Earth is existing,
changing in form, only when Earth, too, shalt change:
Tasting not of death, but one with this planet,
holding thy form till all pass away...
"The Keys of Life and Death" from "The Book of Thoth"



Не ви ли се струва, че един от "ключовете" е, че сме тук, за да възстановим баланса? Някакви идеи и предложения?

Въведение в Езотеричната астрология

“Matter is spirit at its lowest point of manifestation and spirit is matter at its highest”,  E. Blavatsky
/Материята е дух на най-ниското му ниво на манифестация, а духът е материя - на най-високото/.

Езотеричната астрология е астрология на Душата. Разглеждането на наталната карта от гледна точка на духовно ориентирана перспектива  има за свой фокус намерението на Душата – защо сме тук, откъде идваме и къде отиваме. Традиционната или екзотерична астрология е астрология на индивидуалността. Във фокуса й стоят проблемите и потенциалите на отделната личност.
В основата си езотеричната астрология е изградена и водена от теософската традиция и учението на тибетския Учител Djwhal Khul, и представена от астроложката Alice A. Bailey в широка поредица от книги и съдържаща част от мъдростта на  древните учения.
Духовно ориентираната астрология е базирана на концептуалното схващане за Душата като Божествена неугасваща искра, която живее във всеки от нас. В съответствие с принципите, стоящи в основата на тази космологична представа, реинкарнацията и битието на Душата са приети като факт. Ние сме част от Твореца (Абсолюта, Вселената) и Творецът е част от нас, Той живее в нас. Всички опитности, които изживяваме в света на Материята, са в съзвучие с  намерението на Душата и нейния еволюционен път.
Някои свързват Божествения промисъл с Бог, Творец, Създател, Висш или Трансперсонален, Вселенски Разум, с вътрешния си глас, с Буда или Христос. Той манифестира религиозния копнеж във всеки от нас. Действително, в книгата си “Съвременният човек в търсене на Душата” (“Modern Man in Search of a Soul“) Карл Юнг прави поразителното твърдение, че в продължение на 30 години работа с пациенти през втората половина от живота им, е установил наличието на взаимовръзка между болестните и невротични състояния и липсата на духовен или религиозен ориентир, смисъл в живота, което поражда чувство на празнота, загуба или копнеж по нещо несъществуващо, недефинирано, имагинерно.
"....there has not been one whose problem in the last resort was not that of finding a religious outlook on life. It is safe to say that every one of them fell ill because he had lost that which the living religions of every age have given to their followers, and none of them has been really healed who did not regain his religious outlook."

Душата, или Божествената искра, има заложен стремеж към цялостност и съвършенство и, в съответствие с принципите на древната духовна Мъдрост, мотивацията й е себеотричаща, безкористна и стои над интересите на Егото, а намерението на отделната душа е да служи на Цялото.
В основата си това е хуманитарна философия и затова е силно свързана с настъпващата Ера на Водолея. В съответствие с ученията на древната Мъдрост, човешката структура може да бъде представена символично като триъгълник, насочен с върха си надолу (личност/индивидуалност), свързан с  Antahkarana или със светлинна дъга (Rainbow Bridge) с друг, насочен с основата си надолу, триъгълник (Душата).



Най-висшата цел на традиционната или личностно ориентирана астрология е интеграция на индивидуалността. Това се постига чрез опознаване и преодоляване на ограниченията и проблемите на личността в заобикалящата я физическа реалност като, например, физически и здравословни смущения, емоционална нестабилност и негативно мислене. Целта на индивидуалната интеграция е да приведе тялата, емоциите и съзнаннието в състояние на хармония. Мнозина техники за личностно израстване и за възстановяване на тялото и духа са ориентирани към тази крайна цел. Например, хатха йога, диетичното хранене и хомеопатична медицина са насочени към излекуване и възстановяване на физическото тяло. Намират приложение и мнозина техники за възстановяване на емоционалното и ментално равновесие и преодоляване на кризи.

Интеграцията на личността е непрекъснато развиащ се, динамичен процес. Веднъж постигната в една или друга степен, целта добива друга перспектива с оглед да осъществи намерението на Душата. Съществуват разнообразни техники, които ни помагат да изградим връзка с Душата и Висшия Аз – те включват медитация, някои форми на творческа визуализация, работа със сънищата, психосинтеза, артистично и музикално изразяване, допир с природата, благотворителност, изучаване на Светите писания или на класиците на древната Мъдрост, и т.н.
Единството Личност-Душа е символично представено посредством звезда-шестолъчка.



Нека обърнем внимание, че "триъгълникът" на Душата има троична природа, кореспондираща с висшата октава на “проводниците” на индивидуалността. Физическото тяло има за своя висша съставна част Духовната воля или Намерението. Емоционалното тяло има за своя висша октава Висшия ум.
Това са само няколко основни подготвителни момента, въвеждащи ни в света на езотеричната астрология, която сама по себе си е комплексно знание. Една от фундаменталните разлики между езотеричната и екзотеричната астрология е фактът, че двете се основават на напълно различни концепции за планетно управление.
Някои астролози-езотерици, като д-р Дъглас Бейкър, отхвърлят традиционната астрология и работят само с езотеричните управители. Други астролози-езотерици, като Алан Оукън, препоръчват смесване или съпоставяне на личностно ориентираната натална карта с духовно ориентираната.
Друг важен момент е, че езотеричната астрология има за основа разбирането на концепцията за Седемте Лъча. Това е система за духовна/личностна типология, която Алиса Бейли нарича Езотерична Психология.  


Ерата на Рибите е манифестация на доминацията на ортодоксалната теологична доктрина и патриархалния авторитаризъм, където половете се третират като неравнопоставени по природа, което от своя страна води до потискане на женствеността. Този дуализъм е довел до крайно разделяне и поляризация на съзнанието между материалното и духовното. Това от своя страна дава тласък и издига на пиедестал погрешната и изпълнена с вина концепция за “грях”, базирана на схващането, че човешкото и Божественото са разделени по природа, така както и тяхната манифестация в живота.
Принципите мъжки/женски са две равностойни полярности във вечния танц на творческа реализация. Божественият замисъл е да създаде всички предпоставки за постигане на цялостност, която е крайна цел в уравновесяването и съюзяване на тези две полярности и всички техни манифестации в човешкия живот и в природата. Фокусът на този “танц” е да се постигне синтез чрез съзнателно сливане на различните отделни части в едно интегрирарно цяло.
“Цялото” е трансцендентално по природа, т.е. манифестирано едновременно на всички нива на проявление. Цялото е иманентно по природа, представено чрез Единството на съставящите го части без оглед на нивото и формата на манифестация. Цялото винаги е по-голямо от сумата на съставящите го части. И в този смисъл астрологията е инструмент за интуитивно възприятие на същността и природата на живота във всичките му форми на индивидуално, колективно и надличностно ниво, а езотеричната астрология разглежда невидимата връзка между отделното и цялото в контекста на едно трансцендентално, надличностно съществуване и призвание на всеки от нас.

Know ye, O man, that all space is ordered.
Only by Order are ye One with the ALL.
Order and balance are the Law of the Cosmos.
Follow and ye shall be One with the ALL.

He who would follow the pathway of wisdom,
open must be to the flower of life,
extending his consciousness out of the darkness,
flowing through time and space in the ALL.
"The Space Born", from "The Book ot Thoth"

За същността на езотеричната астрология

Фундаменталната разлика между Езотерична (вътрешна) и Екзотерична (външна) астрология е добре представена от Алиса Бейли. Астролозите могат да бъдат условно раделени на две групи: астролози-екзотерици, които разглеждат хороскопа като сбор от потенциали на отделната личност, и астролози-езотерици, за които хороскопът е манифестация на намеренията на Душата.

Не са рядкост твърденията, че астрологията е точна наука, но това е далеч от истината независимо от често използваните в астрологията математически прецизни изчисления. Астрологията е базирана върху илюзорната представа за това, какъвто например е случаят със зодиакалните съзвездия и пътя на Слънцето през тях в проекция върху еклиптиката и от гледна точка на Земята. Слънцето реално не се намира в нито един знак от Зодиака. То просто изглежда, сякаш “преминава” между орбитата на Земята и звездните констелации в небесата през определен интервал от време или годишен сезон.
В древни времена хората са вярвали, че Земята заема централно място в Слънчевата система, а Слънцето и другите планети се въртят около нея. И това също бе екзотерично знание и позиция, а не езотерично разбиране за същността на нещата. По-късно, когато по-нататъшните наблюдения и изследвания внасят повече светлина в умовете на хората, “статусът” на нашата планета в Слънчевата система се децентрализира. Според някои астрологични перспективи подобен процес на децентрализация трябва да бъде извършен и Слънчевата система да не се разглежда вече като “точка”, около която се върти Зодиакът и Слънцето минава Големия цикъл в рамките на около 25 000 години.

Астрологията не е наука в буквалния смисъл на думата, тя е нещо повече от това, тя е Познание. И в този си вид тя е най-чистото проявление на окултното знание и мисъл, защото е въплъщение на цялостта, синхроничността и вечността на циклите в Природата и във Вселената, на равновесието и взаимното допълване на принципи, полярности, енергии и стихийни сили. Осъзнаването на тази синхронност и свързаност между индивидуалното и цялото, единичното и общото ще разшири хоризонта на нашите възприятия, като ни даде възможност да прозрем връзката между тленното, материалното, научното и вечното, духовното, трансценденталното.
В днешни времена, позицията на един средностатистически вярващ в/на астрологията човек се основава на важността и уникалността на индивидуалния му живот на тази планета (Земята) и възможността, с помощта на астрологията, да научи нещо за съдбата си и да разбере за какво е дошъл тук. Съвременните интерпретации като че ли не успяват да обяснят важността на изгряващия знак (Асцендента) и неговата най-дълбока същност, и това се дължи на факта, че мнозина от нас все още не са готови да живеят в синхрон с намерението на Душата и остават нечувствителни към енергии, идващи от други  /извън зодиакалните съзвездия/ констелации и многобройни “скрити” планети.
В езотеричната астрология е застъпена концепцията за невидимата нишка, свързваща индивидуалния живот на всеки от нас с Универсалния Живот във Вселената, с Абсолюта, с Бога-Творец. Съзвездия, слънчеви системи, планети и всички живи организми и микроорганизми в природата – всички те са резултат на тази активност и са манифестация на животворящата енергия, миниатюрно копие на вечните макро- цикли във Вселената.



 

Планетни глифове

В древността и през средните векове астрологията се е развивала в тясна връзка не само с астрономията и естествените науки, а и с алхимията. Сигурно малцина от нас знаят, че символите и планетните глифове, които използваме понастоящем, са били развивани в продължение на вековете като комбинация от алхимични и езотерични символи. Какъв аспект на символите заслужава особено внимание в тяхната антична, мултикултурна, интернационална употреба? Тези символи намират отражение в разнообразни култури и времеви хоризонти на човешката история.
Нека първо разгледаме основните символи, които са съставни части на планетните глифове, и какво е тяхното значение.

Окръжност: Дух; креативни енергии в живота.
Полумесец: Възприемчивост; отразяване; връзка с нови светове и реалности. Полумесецът може да получава информация от различни нива – насочена към свръхсъзнанието, хоризонтално към рецепторите в лявото или дясното мозъчно полукълбо, или в посока към подсъзнанието.
Кръст: Материя; прагматизъм; практическо приложение.
Стрела: Сочи посоката на движение на енергията към определена цел.

На същия принцип са изградени по-сложните символи, като например, символът на окръжност с кръст – “спускане на Духа в Материята”, астрологическият символ на Слънцето, представен като окръжност с точка посредата – “проявен Дух” или “манифестация на Творческата енергия” и т.н.

Да започнем със Слънцето - звездата, разположена в центъра на собствена концентрична планетна система, и да видим как се комбинират символите и по какъв начин корелират с енергиите, които се приписват на дневното светило. Символите на останалите планети (вкл. и транснептуновите в ураническата астрология) са представени на същия принцип.
Слънцето
Ключови думи: светлина, блясък, сила, воля, доминация, индивидуалност, дух, креативна енергия; деца, мъжествен/бащински архетип, авторитет, лидерство, амбиция, гордост, самоизява, влияние, /само/увереност.

Слънчевият глиф представя окръжност с неограничен потенциал, изпълнен с воля за живот, с точка в центъра. Точката е символичният фокус и цел в живота, където искате да бъдете забелязани, да блеснете.
Слънцето се явява източник на живот и първична живототворяща енергия в нашата планетна система.
Окръжността, символизираща духа и жизнената енергия, има точка в центъра си, представяща позицията на Слънцето във връзка с останалите планети. Слънцето изпълва живота ни с творческа енергия и индивидуална цел и стойност. Ако се чувстваме несигурни или самодостатъчни, негативната проява на слънчевия принцип може да бъде манифестирана като арогантност, наивен егоцентризъм, нарцисизъм или драматизация, самофокусиране. При оптимална интеграция на енергийния потенциал, представен от Слънцето, духът се стреми към самоусъвършенстване с кураж , осъзнаване на собствената си сила и зачитане на другите и тяхната позиция. Слънцето ни повежда към главната цел на живота ни чрез интеграция на всички равнища на съзнание и интроспективно отразяване и приемане на другите и изграждане/утвърждаване на собствена индивидуалност.

Луната
Ключови думи: личност, емоции, чувства, настроения, чувствителност, сензитивност, инстинкти, памет, навици, въображение, инстиктивно поведение, интуиция; женствен/майчински принцип, изхранване/захранване, обгрижване, запазване, съхраняване.

Лунният глиф е представен във вид на полумесец и представя емоционалната ни същност, настроенията, възприемчивостта.
Луната логически се възприема като “продължение” на Земята в качеството на неин сателит и това ни дава настройка към  “тук и сега”, нерядко обусловена от индивидуалното ни и колективно минало, където понякога се опитваме да останем като живеем с представите и навиците си.
Луната отразява, в най-различни вариации, светлината на Слънцето и ни я връща през нощта, и благодарение на близкото й “съседство” тя изглежда като относително ярък обект в нощното небе, осветяващ тъмнината със своето отразено “сияние”.
Полумесецът е представен посредством две заоблени линии, символизиращи висшето ниво на възприятието, интуицията и сензитивността.
Докато във физически план Луната орбитира около Земята, между Венера и Марс, тя често изглежда, че “върви” директно след Слънцето в астрологичните карти, бидейки своеобразен “транспортьор” на слънчевата светлина като ни я донася през нощните часове, и ни обгрижва с нежно отразените слънчеви лъчи, събрани и изпратени, докато се намираме в състояние на нощен покой и възстановяваме енергията си за предстоящата активна част на денонощието.  

Меркурий
Ключови думи: съзнание/ум, комуникация, интелект, рационално мислене, анализ на данни/факти, способност да се изграждат логически връзки.

Глифът на Меркурий представя връзката между духа и материята, между душата и съзнанието. В древногръцката митология Хермес-Меркурий е “посланикът на Боговете” и свързва двата свята – на рационалния ум и на подсъзнанието. Астрологичният му глиф съчетава полумесец, окръжност и кръст. Той символизира възприемчивостта на Душата чрез експанзия на Духа в света на проявената Материя. Вероятно неслучайно триединството  Дух – Душа – Материя  е представено от Елена Блаватска посредством връзката Слънце-Луна-Меркурий за разлика от класическата астрологична схема Слънце-Луна-Асцендент. Другият често срещан символ на Тот-Хермес е кадуцеят.
Полумесецът, разположен в най-горната част на меркуриевия глиф, символизира способността към възприятие на информация от сферата на свръхсъзнанието и връзката й с духа на съзнателно равнище, въплътена в материалната реалност посредством колективното несъзнателно.
Меркурий осъществява връзката с най-основните функции на интелекта, като съдейства за изразяването на идеите и споделянето им с другите, и се явява символичен “мост”, свързващо звено между Свръхсъзнателно, Съзнателно и Несъзнателно.
Ако полумесецът е обърнат към свръхсъзнателното и е свръхакцентиран, можем да бъдем твърде идеалистични. Ако окръжността е свръхподчертана, можем да бъдем интелектуално арогантни. Акцентираният кръст понякога загатва за пресметлив или манипулативен начин на комуникация, мотивиран от първичния и дълбок материализъм и задвижван от подсъзнанието. Осъзнаването на универсалния Закон за причината и следствието и степента, в която всички ние сме “проводници” на енергии, много по-силни и могъщи от нас, оптимизира функцията на Меркурий в ролята му на посредник между света на идеите и света на материята и рационалния интелект.

Венера
Ключови думи: любов, красота, хармония, привличане; оценка, ценностна система; чувственост, суетност; флирт, изкуство, музика и естетика.

Глифът на Венера отразява символа на Марс в изправено положение, където Венера е манифестация на женската енергия (“ин” принцип), а Марс – на мъжката (“ян” принцип). Представена е във вид на окръжност /Дух/, в чиято основа е кръстът на Материята. В езотериката Венера символизира издигането на Духа над ограниченията на Материята чрез Любов. Венера е универсалната Сила на Привличане в Слънчевата ни система, а връзката Венера-Нептун представя принципа на универсалната/безусловна Любов. Венера е женската половина на нашата психика, тя е нашата представа за “анима”. В превод думата anima означава “душа”, според някои астролози-езотерици Венера е “огледало” на Земята, нейният астрологичен двойник, нейната “душа”. Неслучайно движението на Венера с периодично преминаване в ретроградни фази символично се свързва със златното сечение, а в календара на маите циклите Слънце-Венера играят ключова роля наред с лунните фази и феномени.
За разлика от Меркурий, Венера е по-отдалечена от Слънцето и се намира по-близо до Земята. Венера въплъщава идеалите на колективното свръхсъзнателно заедно с актуалната, съзнателна реалност, като ги подсигурява в материалното и колективно подсъзнателно чрез чувства и копнежи. Затова тя често се свързва с подсигуряване на материален и обществен комфорт и хармонизиране на земното ни битие чрез споделяне на идеали и ценности.
Интересна е приликата на глифа с ръчно огледало предвид това, че Венера определя как ние, като индивиди, търсим и намираме отразяване в другите, а другите се отразяват по същия начин в нас и нашите представи, което допринася за осъзнаването на приликите и разликите съобразно индивидуалната ценностна система, възприета от всеки от нас.
От астрономическа гледна точка Венера понякога се разглежда като “близнак” на Земята в контекста на сходните им плътност, диаметър и химичен състав; затова тя може да представя нашата символична допълваща половинка или партньор. Важно е да се отбележи, че глифът на Земята е представен във вид на кръст, в чиято основа стои окръжност, тоест своеобразно огледално отражение на Венера. Глифът на Венера подчертава важността и нуждата от постигане на баланс между духовното и материалното, ако наистина се стремим към трайна удовлетвореност и усещане за съдържание в живота.

Земята
Кръстът на Материята в пределите на кръга на Духа е най-често използваният символ на планетата Земя. Глифът й също има интересна прилика с оптичната леща на телескоп, чрез която имаме възможност да видим пространството отвъд нашия “дом”. Затова Земята – планетата, която обитаваме – е нашата референтна точка, която отразява начина, по който виждаме останалите планети.
Другият глиф на Земята е “обърната” Венера и символично представя принципа на доминация на Материята над Духа. По някаква странна случайност скиптърът, олицетворението на царската/кралска власт, наподобява този символ. Духът, проявен в Материята и Материята като манифестация на Духа е квинтесенцията на земния ни живот.

Марс
Ключови думи: енергия, агресия, действие, инициатива, импулсивност, авантюризъм, физическа активност, смелост, самоувереност и прибързаност.

Глифът на Марс е обърнатият символ на Венера, където Марс е проявление на мъжкия “ян” принцип, а Венера – на женския “ин”. Представен е посредством кръста на Материята с целенасочена енергия, в чиято основа е кръгът на Духа. Марс е мъжката половина на нашата психика, той е нашата представа за “анимус”.
Окръжността, манифестация на Духа, тук е насочена към специфични цели, символизирани от стрелата. Това е първата планета на индивидуално насочена воля, често фокусирана върху физическото оцеляване и първичния устрем към увековечаване на човешкия живот. Стрелата също символизира динамична активност. При нейно акцентиране ние можем да бъдем импулсивни или да прахосваме енергията си в полуосъзнато демонстриране на необуздана страст или ярост. Със свръхакцентирана окръжност можем да изглеждаме егоистични и самодоволни. Когато двата символа са взаимно балансирани, притежаваме необходимата увереност и самодисциплина за постигането на поставените цели, демонстрирайки жизненост и сила в света с оглед постигане на това, което желаем по един ефективен, цивилизован и ненатрапчив начин, непредизвикващ конфликт на интереси.

Юпитер
Ключови думи: експанзия, спонтанност, шанс, растеж, устрем, “висшият ум”, мъдрост, ентусиазъм, оптимизъм, великодушие, благородство, щедрост и напредък чрез поемане на инициатива.

Глифът на Юпитер е представен от възходящ полумесец на личността, който не се простира в материален план, затова Юпитер ни предоставя една по-неограничена перспектива, по-разширено виждане за напредъка, който бихме могли да постигнем.
Полумесецът, символ на възприятийната способност на лявото мозъчно полукълбо, е свързан с кръста на Материята, който е манифестация на обективната материална реалност. Юпитер ни дава способността да долавяме смисъла на нещата и често ни води към физическо или ментално изследване с оглед разширяване и обогатяване на опитността и духовните хоризонти и акумулиране на повече енергия за подсигуряване на живота в материален план.
Ако полумесецът доминира кръста на материята, можем да бъдем увлечени и запленени от авантюристичния порив като самоцел, губейки виждане за целта и посоката на поетите рискове, и ставайки непрактични и неспокойни. Ако кръстът е свръхакцентиран за сметка на полумесеца, можем да станем твърде плитки и материалистични, неразбиращи смисъла  /в социален контекст/ на рисковете, които поемаме, и приноса на натрупаните и умножени блага в материален и духовен план. В случай на баланс успяваме да обуздаем изследователския си авантюристичен порив с оглед неговото практическо приложение в живота и същевременно не позволяваме на прагматизма да засенчи отношенията ни с другите и да блокира възможностите ни за израстване в духовен и ментален план.

Сатурн
Ключови думи: свиване, кристализация, структуриране, йерахия; полагане на усилия, дисциплина, отговорност, ограничения; Учител, баща, авторитет; сериозност, стабилност, зрялост, внимание, концентрация, търпение и постоянство.

Сатурновият глиф е представен от кръста на Материята, в чиято основа е полумесецът на личността, т.е. символично “заземяване” /въплъщение/ на Душата в Материята. Глифът му показва защо Козирог, управляван от Сатурн, е най-материалистичният слънчев знак.
Тук кръстът на Материята доминира и подчинява възприятията на колективното несъзнателно. Сатурновото разбиране на материалното и духовното наследство от минали опитности ни дарява със зрялост и осъзнаване на закона за причината и следствието.
Ако кръстът е свръхподчертан за сметка на полумесеца, рискуваме да станем твърде материалистични, студени и нечувствителни към нуждите на другите и на колектива като цяло. При доминиране на полумесеца оставаме вкопчени в миналото, изпълнени със страхове от бъдещето, игнориращи и незачитащи висшите идеали или зависими от колектива. При наличие на баланс между двата принципа животът ни добива една прагматично и същевременно ориентирана към духовния смисъл посока, базираща се на разбирането на миналото и на закона за причината и следствието, на стремежа ни към реализация на практически цели в социума, съчетан с чувство за отговорност и търпение.

Уран
Ключови думи: реформатор, бунтовник, независим, оригинален, изобретателен, променлив, наелектрифициран; мощна енергия, нервозен, ментално напрегнат; действа внезапно и неочаквано; може да бъде деструктивен с цел промяна на статуквото и пробуждане към нов начин на живот.

Глифът на Уран представя кръста на Материята, ограничен от двете си страни с два отворени полумесеца, и в чиято основа стои кръгът на Духа. Където и да се появи Уран, той внася на пръв поглед внезапна, но дългоочаквана и необходима промяна в живота ви. Другият му символ има в основата си глифа на Слънцето, съчетан с насочена нагоре стрелка  /като при Марс/.
Кръстът на материята е отворен към рецепторите на лявото и дясното мозъчно полукълбо и е дълбоко вкоренен в духа на колективното несъзнателно. Този комплексен символ се свързва с бързи, многоизмерни интуитивни възприятия, схващани от нас като “проблясъци” и изпълващи живота ни с нов поглед извън общоприетите, конвенционални възприятия. Глифът на Уран прилича на телевизионна антена, която улавя сигнали отдалеч и ни стимулира с нови идеи.
Другият уранов глиф, представен във вид на стрела, разположена върху окръжност с точка посредата  /слънчевият глиф/, представя принципа му в друга перспектива… и той е манифестация на духа и жизнената енергия, ентусиазирано насочени към някакъв идеал, по един спонтанен и непредсказуем начин. Забележете също така сходството му с глифа на Марс, но при Уран енергиите са насочени директно към идеалите от сферата на свръхсъзнателното. Без солидна основа електричността на Уран може да отприщи деструктивни или експлозивни енергии. Независимо от всичко, ако е достатъчно “заземен”, Уран ни отвежда в света на иновациите и вдъхва нов живот на остарелите структури и концепции, като насочва творческия фокус към бъдещето.

Нептун
Ключови думи: сензитивност, идеализъм, състрадание, вяра, духовен устрем, сила на духа, творчество, креативност; пътят на най-малкото съпротивление, тенденция да “бягаме” от действителността; копнеж по завръщане в утробата; Тайната градина; изгонване от Рая; впечатлителен, интуитивен, уклончив, неуловим, сантиментален, нерешителен, колеблив, неясен и хиперчувствителен.

Глифът на Нептун представя устрема на Душата, обусловен от издигането на полумесеца в посока навън и нагоре от кръста на материята. Нептун се счита за висша октава на Венера, затова Венера екзалтира в знака Риби.
Обърнатият нагоре полумесец  /както при Меркурий/ насочва вниманието ни към сферата на свръхсъзнателното и я свързва с материалната реалност. Нептун ни помага да въплътим идеализма на свръхсъзнателното в сферата на физическия живот.
Когато полумесецът е подчертан за сметка на кръста, ставаме непрактични идеалисти и загубваме връзката с реалността като не сме в състояние да преценим какво е действително възможно с оглед текущите обстоятелства, а какво е илюзорна представа, утопия. Ако кръстът е свръхакцентиран, ще сме склонни да отричаме неуспехите си в опита да въплътим идеалите в реалността, и ще сме склонни към символично “бягство” от действителността в безплодни фантазии, състояние на апатия, летаргия или дори дрога, алкохол и други стимуланти. Когато двете съставни части са взаимно балансирани, Нептун ни дарява невероятното възможност да превърнем мечтите си в реалност. Това обаче изисква да бъдат максимално развити качествата търпение, постоянство, чувство на отговорност и готовност да се жертва нещо, алтруизъм.
Нептуновата впечатлителност, свръхсензитивност и вдъхновение намират манифестация в сферата на творческото/артистично изразяване, в музиката, във фентъзи арт, в шоу бизнеса (особено когато Нептун е свързан с други планетни енергии).
Другият глиф на Нептун, който се използва в Европа, е представен от окръжност с издигащ се отгоре й кръст със заоблени форми, наподобяващи полумесец, символизира по-динамичния аспект на Нептун и неговата асоциация с процеса на визуализация, активно въображение и творчество. Знае се, че за практическата реализация /въплъщение/ на идеалите в реалността е нужен и Сатурн, който придава форма и съдържание на идеализираните/имагинерни нептунови представи.
Срещат се и други разновидности на нептуновия глиф – с малка стрела, издигаща се от вертикалната линия в центъра на фигурата, или с три устремени нагоре линии, символизиращи движението на енергията в посока към идеалите.

Плутон
Ключови думи: трансформация, принудителна и необратима промяна, катарзис; съюзяване, сливане и поглъщане; смърт, раждане и прераждане; кундалини; желание, фикс-идея, обсебеност; пречистване, излекуване, елиминация и регенерация.

Глифът на Плутон е представен от малка окръжност, разположена върху полумесец, в чиято основа е кръстът на материята, подобно на Нептун. Плутон е висша октава на Марс, а Марс е съ-управител  /и класически управител/ на знака Скорпион.
Донякъде като нептуновия глиф, но с окръжност на духа, разположена върху полумесец, Плутон символизира връзката ни с други светове и измерения на психиката.
Според последните астрономически наблюдения Плутон е небесно тяло с малки размери /”джудже”/ като астероидите от групата Кентаври, който вероятно е бил временно “привлечен” в орбитата на Слънцето, и по този начин Плутон е символичният “мост” между нашата Слънчева система и други системи и светове. Той ни дава силата да трансформираме живота си като му придадем друго, по-различно измерение и смисъл.
Ако кръстът доминира полумесеца, рискуваме да загубим усета си за целта и посоката на енергиите, трансформиращи живота ни, като станем твърде обсебени от усещането на сила като самоцел или “напомпване” на егото. Ако издигащите се полумесец и окръжност са свръхакцентирани за сметка на кръста, рискуваме да се откъснем от реалността или дори да изживеем психически срив, нестабилност.
Плутон ни въвежда в “сивата” зона на външните транснептунови обекти, които дълго време са се възприемали като “нереални”, и затова символично се свързват с едно ново ниво на реалност, преход в други измерения.
По-старият глиф на Плутон съдържа първите две букви от неговото име и респ. инициалите на астронома Percival Lowell, на който се дължи неговото откриване.
Третият глиф на Плутон, най-широко използван в северна Европа, е представен от полумесец, насочен към кръга на духа, който символ най-силно манифестира възприемчивостта ни към висши звездни енергии и влияния, “филтрирани” посредством свръхсъзнанието, а след това и чрез възприятията ни; този символ донякъде наподобява короната на Изида.
Четвъртият глиф на Плутон започва в сферата на първичните подсъзнателни сили и енергии, “коронясан” от кръста на материята, символизиращ нивото на съзнателните възприятия, и с два полумесеца отгоре, обърнати надолу. Този глиф свързва първичния енергиен поток със сферата на съзнателните практически цели и постижения, а също дава разбиране на възприетата информация от сферата на свръхсъзнателното; двата полумесеца вероятно са манифестация на нуждата от баланс между рационалните възприятия на лявото мозъчно полукълбо и интуитивните възприятия на дясното полукълбо, които да бъдат интегрирани с оглед максимизиране потенциала на планетната енергия.
Забележителното при вариациите на плутоновия глиф е това, че всички те корелират с разнообразните перспективи и “лица” на Плутон, представени в литературата и стигнали до нас в своя автентичен вид чрез митологията и античното културно наследство на народите.

 

Езотеричен символизъм на чакрите в човешкото тяло

На всички е известна аксиомата на Тот-Хермес “Каквото горе, такова и долу”  ("As above - so below"). В този смисъл планетните центрове в нашата Слънчева система намират непосредствено отражение във всяко човешко тяло. Планетите от септенера и техните енергийни принципи формират системата на чакрите, разположени по протежение на  човешкия гръбначен стълб. Диаграми с изобразени чакри могат да бъдат видени в книги и наръчници по йога.
Системата на чакрите в човешкото тяло намира отражение в Дървото на Живота, явяващо се ключов символ в езотеричното учение Кабала. Всяка планета от септенера има своя собствена духовна йерархия и универсален принцип на действие. Сърцевината на кабалистичното Дърво на Живота символично представя гръбначния стълб в човешкото тяло с вградени енергийни центрове, наречени  “сефироти” (от думата Sephira). Всяка сефирота (планетен принцип) има своя ангелска йерархия.



Счита се, че енергийните центрове, наречени "чакри", се явяват и своеобразни проводници на кармата, бидейки нашата връзка с Универсума. Карма се поражда от желанията на нисшата ни същност – kama – и намира отражение в астрала. Всяка мисъл, дума, желание или постъпка се записва в астралните летописи, наречени “липики”. Кармата е проявление на закона за причината и следствието, ни движи през веригата инкарнации и е в основата на учението за превъплъщението на Душата. Кармата, създадена от нисшата ни Същност, се пренася в Каузалното тяло на нашата висша Същност. Кармичните хроники се съхраняват в Залата на летописите на астрално равнище. В този контекст всяко наше действие е причината за бъдещото ни състояние. Двата универсални закона – Законът за реинкарнацията и Законът за кармата – са тясно свързани помежду си на всички нива на манифестация. Механизмът за пренасяне на създадената карма е представен чрез връзката между системата на чакрите в гръбначния стълб на човешкото тяло, планетните центрове в Слънчевата система и енергийни влияния, цикли и закони, но които се подчинява цялата жива и нежива материя във Вселената.

Системата на чакрите в човешкото тяло представя нашия микрокосмос и връзката му с макрокосмоса, с Абсолюта. Чакрите се свързват със седемте сакрални планети от Слънчевата ни система, тоест планетите от септенера. Двете думи - “сакрален” /sacred/ и “чакра” /chakra/ - имат тясна връзка помежду си. Още в Древен Вавилон изграждането на зикурати, или стъпаловидни пирамиди, се е свързвало със седемте сакрални планети от Слънцето до Сатурн.
Планетите и звездите не ни влияят в буквалния смисъл на думата като небесни тела, намиращи се “някъде там” и “толкова далеч”. Всяка планета има духовна йерархия, която въздейства върху кармата, създадена от нас, чието пренасяне и въплъщаване се осъществява чрез връзката между планетните чакри в нашия микрокосмос, т.е. човешкото тяло и планетните принципи в нашето универсално тяло. Връзката между Висшата и Нисшата същност се осъществява посредством Antahkarana или т.нар. Rainbow Bridge, където има приложение концепцията за Седемте лъча, развита от астролога-езотерик Алиса Бейли. Седемте лъча вибрират в цветния спектър на слънчевата дъга (каквито са и цветовете на човешката аура) и се асоциират с Плеядите в съзвездието Телец. Знакът Телец (Венера) се свързва с гърлената чакра Visshuda и затова управлява речта – “В началото бе Словото”. В езотеричен смисъл това означава, че Душата слиза, за да се въплъти в човешко тяло, при определени /планетни/ вибрации, отразяващи  миналата й карма.



В египетските саркофази, съхранявани в Британския музей, може да се видят звездни карти, изографисани откъм вътрешната страна на ковчега, чието символично предназначение е било да служат като пътеводител на Душата по време на завръщането й “у дома”. В този смисъл египетската Книга на мъртвите може да бъде представена и като Книга на завръщането към Светлината. И всеки от нас още приживе има възможност да постигне тази Светлина на вътрешното си равнище на духовни възприятия.

Планетните чакри имат следните аналогии:
Sahasrara – в короната на главата - Луна
Ajna – на нивото на веждите – Меркурий
Vishuddha – в областта на гърлото – Венера
Anahata – в зоната до сърцето – Слънце
Swadisthana – в надбъбречна област – Марс
Manipura – черния дроб – Юпитер
Muladhara – в района на репродуктивните органи – Сатурн

Съществува и друга схема на чакрите като психоспиритуални енергийни центрове, разположени по протежение на гръбначния стълб в човешкото тяло, и връзката им със седемте лъча:
Sahasrara - Слънце – 2-ри лъч  /короната на главата/ – Воля – Atma
Ajna – Меркурий – 3-ти лъч – Мъдрост – Buddhi
Vishuddha – Венера – 4-ти лъч – Разум – ІІ Manas
Anahata – Луна – 5-ти лъч  /сърце/ - Съзнание - І Manas
Svadisthana – Марс – 6-ти лъч  /далак/ - Желание – Kama
Manipura – Юпитер – 7-ми лъч – Аура – Linga
Muladhara – Сатурн – 1-ви лъч  /скелет/ - Тяло -  Sthula

Сакралните планети са разположени в точна последователност от Слънцето до Сатурн. Структурата на човешката психика започва от Духа (Atma) в посока към Материята (Sthula). Чакрите са разположени в точна планетна последователност,  без значение дали Anahata (сърдечният център) се управлява от Луната или Слънцето.
Слънцето, Меркурий и Венера се свързват с висшата ни Същност, а Марс, Юпитер и Сатурн - с нисшата. Земята е намира на "кръстопътя" между двете планетни триади. Целта е постигането на "свещен брак" между Луната, която символизира нисшето ни съзнание, дължащо се на мозъчна активност и възприятия, и Слънцето - символ на висшия Аз.

Кабалистичното Дърво на Живота  в своята същност е глиф, символично представящ човешката анатомия (микрокосмос)  и Вселената (макрокосмос),  в която живеем и чиято част сме. Например, възможно е да напуснем тялото и да пътуваме в астрала, символизиран от страничните разклонения на Дървото на Живота. В сърцевината на Дървото е структурата на човешкия Микрокосмос. В смисъла на езотеричната психология това означава интеграция енергиите на Слънцето и Луната в човешката психика, съзнание и тяло.
В най-горната част на Дървото на Живота Висшата същност на човека (Монадата) е представена от Kether  (коронна чакра), в центъра е Tipareth  (сърдечна чакра), а в най-долната част е Yesod, която е нисшата ни Същност. В иудейската Кабала планетните принципи се свързват с ангелски йерархии и в този смисъл на всички планети съществува Живот, макар и не в смисъла и нивото на манифестация, в които го разбираме ние.
 
Основните принципи в Кабалата са представени по следния начин:
Дух - Kether - короната на главата - Sahasrara
Слънце - Tipareth - сърце - Anahata
Луна - Yesod - секс/репродукция - Swadisthana
Земя - Malkuth - физически план - Muladhara.

Светът на най-плътната материя се свързва с Malkuth и е представен чрез връзката Земя-Луна-Сатурн, т.е. принципа на "въплъщаване". Затова кръстът на хороскопа (астрологичната мандала) е символично представяне на дуализма Дух-Материя. Вертикалната линия символизира устрема на  Духа към висши нива на съзнание, които фукнционират в по-фините полета, а хоризонталната линия е спускането на Духа в Материята, в най-плътните полета на манифестация. Най-плътното равнище на манифестация е земното, следвано от астрала, обитаван от астрални същности - въплъщение на “kama” - чувства, мисли и желания. Отвъд заобикалящата ни видима реалност "материята" все повече изтънява и вибрира на други честоти.

В християнската религия светещият ореол, изобразен около главата на светците, е аналог на човешката аура. Цветовете на аурата и на чакрите са от спектъра на слънчевата дъга. Разпятието на Христос символично се свързва със спускането на Душата в Материята и нейното въплъщаване в тленното физическо тяло. Гърците са наричали тялото “soma” или “гробницата” на Душата. Тяхната дума-аналог на тяло е “сома”. В други източници думата soma се свързва с човешката психика, символизирана от Луната  (”душа”). Предизвикателството, пред което е изправен всеки от нас, е да върне на душата си живот чрез осъзнаване на индивидуалната си мисия и призвание тук и сега.


 

За еволюцията и инволюцията на човешкия Дух

В хармония с Хермесовата аксиома “Както горе, така и долу” и vice versa, всичко в Природата, както и в цялата Вселена,  се разпада, умира и и отново се ражда в цикли на активност и почивка, които непрекъснато се редуват в една безкрайна и съвършена последователност. Има едно постоянно възпламеняване и угасване на активността в цялата жива и “не”-жива материя в Природата, съответстващ на променливите цикли на прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта. В природата няма мигновени процеси. Всичко е едно крайно бавно разгръщане, едно развитие, което макар и тъй бавно, при все това е абсолютно сигурно в постигането на крайното съвършенство. Точно както има прогресивни периоди в човешкия живот – детство, юношество, зряла възраст и старост – така и в Макрокосмоса има различни стадии, съответстващи на микрокосмичния живот.
В езотеричната и окултна литература се говори не само за еволюция, а и за инволюция на Душата и на човешкото Съзнание. Периодът от време, посветен на постигането на себесъзнание и построяването на връзки, чрез които Духът в човека се проявява, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, през който индивидуалното човешко същество развива себесъзнанието в божествено/универсално Всезнание, т.е. познание за Всемира/Универсума, се нарича еволюция.
Силата вътре в еволюиращото същество, която прави еволюцията това, което е, а не само едно развитие на латентни зародишни възможности, което прави еволюцията на всяко едно същество да се различава от тази на всяко друго, доставяйки  елемента на оригиналност, уникалност и давайки простор за творческата сила на всеки от няс да се разгърне.
Много от напредналите философи на модерното време признават инволюцията и еволюцията. Науката признава само последната, понеже работа симо с тази страна на проявлението, която се отнася до формата. Инволюцията се отнася към вътрешната страна на Живота и неговото съдържание.

Първата стъпка в окултизма е изучаването на невидимите Светове. Те са невидими за мнозинството поради спящото състояние на по-фините сетива в човека, чрез които те могат да бъдат възприети. Повечето хора по отношение на висшите светове са в положението на човек, роден сляп в нашия физически свят. Неспособността на слепеца да светлината и багрите, които го заобикалят, не е аргумент срещу тяхното съществуване и реалност. Ако слепецът възвърне зрението си, той ще види светлината и багрите. Ако чрез подходящи методи се събудят по-висшите сетива на слепите за по-фините светове, те също ще бъдат в състояние да видят световете, които засега остават скрити за тях. За да разберем физическия свят, който е светът на ефектите, необходимо е да разберем свръхфизическия свят, който е светът на причините. На този етап от развитието си човечеството може да вижда и чува само ефектите, а не породилите ги причини. И в този смисъл всички материални причини са само ефекти.

В езотеричните учения Универсумът е разделен на седем различни Свята или състояния на материята, а а религиите се споменава за седем дни на Сътворението. Това разделяне не е произволно, а необходимо, понеже субстанцията на всеки от тия светове е подложена на закони, които практически не действат в другите. Така например, разстоянието, времето и гравитацията са управляващи факторина съществуването във физическия свят, но са почти несъществуващи в астралния. Материята на по-висшите светове се различава и по плътност. Всеки от седемте Свята има различна степен на вибрация. Тези Светове са състояния на материята от различна плътност и вибрация, затова не са отделени с пространство или разстояние, както е отделена Земята от другите планети. Най-висшите (най-фините, най-ефирните) светове са създадени първи, и тъй като инволюцията има за цел бавно да доведе живота във все по-плътната материя с цел построяване на форми, по-фините светове постепенно се уплътнявали и по този начин в Абсолюта се диференцират нови светове, за да изградят необходимите връзки между точката на най-голямата плътност (нашия физически свят) и световете с по-фини вибрации. Счита се, че трите най-плътни свята, в които се извършва нашата сегашна еволюционна фаза, са само временно състояние, произтичащи от потопяването на Духа дълбоко в материята. От тази гледна точка с напредването на еволюцията животът започва да се издига в по-висшите Светове.

В окултната литература се споменава и за седем големи периода на Проявление, в които се осъществява еволюционната схема на Живота, чиито имена са както следва:
1. Сатурнов период
2. Слънчев период
3. Лунен период
4. Земен период
5. Юпитеров период
6. Венерин период
7. Вулканов период.

Тези периоди са последователните “прераждания” на нашата Земя. Не трябва да се мисли, че те имат нещо общо с планетите, които се движат в орбитите си около Слънцето, заедно със Земята. В действителност не чоже ипрекалено категорично да се твърди, че въобще няма връзка между тези планети и Периодите. Периодите са просто миналите, сегашните и бъдещите “превъплъщения” на нашата Земя – “условия”, през които тя е преминала, преминава или ще преминава в бъдеще. Седемте периода са част от седемте Дни на проявление и са част от еволюцията на всичко живо. Живеем в този свят, управляван от законите на Природата. По тези закони трябва да живеем и сме безсилни да ги променим, можем само да вървим с тях или срещу тях по еволюционната спирала на закона за причината и следствието.

Седемте дни на Сътворението

Големият Творчески Ден на Проявление е въплътен в имената на дните на седмицата, защото нашите седмични дни са назовани в съответствие с еволюционните етапи на пътуване и спускане на Духа в материята.
Дни    -              Отговарят на         -              Управляват се от
Събота    -        Сатурнов период    -              Сатурн
Неделя    -        Слънчев период     -              Слънце
Понеделник -  Лунен период   -                     Луна
Вторник   -       І-ва ½ на Земния период  -   Марс
Сряда      -       ІІ-ра ½ на Земния период -    Меркурий
Четвъртък  -    Юпитеров период        -        Юпитер
Петък      -       Венерин период        -            Венера

Вулкановият период е последният от нашата еволюционна схема. Квинтесенцията на всички предшестващи Периоди се извлича при повторението на спирала в спирала.
Твърдението на астролозите, че дните на седмицата се управляват от планетата, чието име те носят, е добре обосновано. В древното окултно знание имената на Боговете се свързвали с дните на седмицата. Събота (Satrurday) е просто “ден на Сатурн” (Saturn’s day), неделя (Sunday) се свързва с Слънцето (Sun), понеделник (Monday) – с Луната (Moon). Латинците наричат втарника “Диес Мартис”, което ясно показва неговата връзка с Марс, бога на войната. Името вторник (Tuesday) е извлечено от “Tirsdag”, тъй като “Tir” или “Tyr” е името на северния бог на войната. Сряда (Wednesday) бил “Wotensday” от Вотан – също един северен бог. Той е наречен “Диес Меркурий” от латинците, което показва неговата връзка с Меркурий.
Четвъртък (Thursday) или “Торс-дей” е кръстен на името на “Тор”, северният бог на гръмотевицата, и е наречен “Диес Йовис” от латински, на името на бога на гръмотевиците Йове или Юпитер. Петък (Frayday) е името на северната богиня на красотата Фрея, и поради тези причини латинците го наричали “Диес Венерис” или ден на Венера.
Тези имена на Периодите нямат нищо общо с физическите планети, но се отнасят до миналите, сегашните и бъдещите въплъщения на Земята, защото съгласно Хермесовата аксиома “Както горе, така и долу” макрокосмосът също трябва да има своите въплъщения подобно на микрокосмоса – човека.
Окултната наука учи, че имаме 777 въплъщения, но това не значи, че Земята е претърпяла 777 метаморфози. То значи, че еволюиращият живот прави:
7 Обръщания около
7-те Глобуса на
7-те Световни Периоди.

Това пътуване на Инволюцията и Еволюцията, включително и “късия път” на Посвещението е въплътено в Кадуцея или “Жезъла на Меркурий”. Нарича се така, понеже този окултен символ показва пътя на Посвещението, който бил отворен за човека само след започването на Меркуриевата половина на Земния период.

Седемте Дни на Сътворението и четирите Велики Посвещения

Черна змия  Бяла змия
Вляво:
1. Сатурнов период - (събота) - виолетово
6. Венерин период - (петък) - червено
3. Лунен период - (понеделник) - синьо
4. Земен период - Меркуриева половина - (сряда) - жълто

Вдясно:
7. Вулканов период - (седмицата, включващ всички дни) - бяло, включващо всички цветове
2. Слънчев период - (неделя) - индиго
5. Юпитеров период - (четвъртък) - оранжево
4. Земен период - Марсова половина - (вторник) - зелено

Пътят на Посвещението е представен от самия жезъл в посока от микрокосмоса в долната част към макрокосмоса в горната и сливане с универсалното Божествено Съзнание.

Черната змия показва виещия се кръгов път на инволюцията, обхващащ Сатурновия, Слънчевия, Лунния периоди и Марсовата половина на Земния период, през която еволюиращият живот е изградил своите връзки, като станал напълно буден и ясно съзнателен за външния свят едва в по-късната част на Атлантската епоха.
Бялата змия представя пътя, който човешката раса ще следва през Меркуриевата половина на Земния, през Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди – пътуване, през което човешкото съзнание ще се разшири до една универсална творческа интелигентност.
Пътят на змията е пътят, следван от голямото мнозинство, но жезълът на Меркурий, около който се обвиват двете змии, показва “тесния и стръмен път”, Пътя на Посвещението, който довежда вървящите по него в състояние да  постигнат в рамките на няколко къси живота онова, което, за да бъде достигнато от мнозинството, са необходими милиони години.

Необходимото за преминаване през тези Периоди време е твърде различно за всеки отделен случай. Колкото по-надолу в материята слиза Духът, толкова по-бавен е неговият напредък и толкова по-многобройни са степените или етапите на развитие.
Състоянието на съзнанието в различните Периоди може да бъде представено така:

Периоди   -  Съответно съзнание
Сатурнов  -  Несъзнателност подобна на дълбок транс
Слънчев   -  Несъзнателност подобна на сън без сънища
Лунен    -     Картинно съзнане, подобно на сънно състояние
Земен   -      Будно обективно съзнание
Юпитеров - Себесъзнателно картинно съзнание
Венерин   -  Обективно себесъзнателно Творческо съзнание
Вулканов -  Най-високо Духовно съзнание.

След като се премине най-ниската точка на материалното съществуване, вълната на Живота се издига в по-фините и подвижни условия, като напредъкът постепенно се ускорява. Важно е да се знае, че в Природата нищо не се прахосва. В процеса на инволюция Духът напредва посредством израстващите тела (съзнателно, емоционално, интелектуално), но еволюцията зависи от душевното израстване – превръщането на телата в душа. Душата е квинтесенцията, силата на тялото и е неразделна част от троичната природа на Духа. И в този смисъл от истинска стойност е само онова, което може да бъде взето с нас при преминаването през Прага към други светове, като съкровище на духа.
 

искам да "припомня" тази хубава тема, която Lillie си е направила труда да постне....
мился, че е хубаво да си спомним, че освен физическото тяло .....имаме и други такива и трябва да се грижим добре за всичките...

Поздравявам те Лили за тази тема и наистина трябва да се замислим ,че ние хората вървейки по земния си път не се замисляме за душата ,забравяме за нея ,за това което ни дава силата за живот..за истински значимото.А нашите души се нуждаят от храна ,от теб Лили научавам невероятни неща..