ЗАБРАНЕНАТА ЛУНА
И децата знаят, че на безводното и прашно светило няма никой, няма въздух и растения, облаци и ветрове. Луната е най-близо до нас и затова решихме да опитаме силите си първо с нея. След 1959 г. СССР и САЩ изпращат 40 орбитални и автоматични сонди, някои от тях се приземяват. “Луноходите” работиха на нея над 14,5 месеца и пропълзяха по повърхността й почти 50 км.
Между 1969-72 г. по Луната ходиха 12 американски астронавти, други 6 изминаха с “Ровър”-и повече от 100 км. В края на 60-те години астрономът професор Патрик Мур издаде каталог на “краткотрайните лунни феномени”. Той написа в предисловието: “Съществуването на странни лунни феномени се потвърждава от огромно количество факти. Но ние знаем за тях много малко и нито една от хипотезите ни не обяснява характера и произхода им.”
Луннната атомна война
През 80-те години на ХХ в. полският журналист Александър Мор публикува обширната монография “Атомната война на боговете”. Той анализира отминалите столетия и обяснява факти, отминавани от съвременната земна наука, защото излизат от рамките на нейните представи за произхода на нощното светило.
Много от тези факти получават своето обяснение, ако се допусне, че част от Слънчевата система, включително и Луната, преди хилядолетия са били разрушени от атомна война.
Луната е изпълнена с кратери с огромен диаметър. Според днешните представи те са резултати от метеоритни сблъсъци, астроидни и кометни удари.
Но съществуват убедителни доказателства, че кратерите са резултат от ядрени удари, милиони пъти по-мощни от взривовете на съвременните водородни бомби. Според изследването на астронома Гилбърт Филдър кратерите покриват Луната не хаотично, както би
трябвало да бъде, ако са от естествен произход.
Много от тях лежат в една линия и вървят в определена посока. Това напомня следите от бомбардировките, които американските самолети В 52 хвърляха над Виетнам. Дълбоките кратери са с еднакви размери. Когато средният им диаметър расте, разстоянието между тях се увеличава. Ако на Луната се е водила атомна война, падащите бомби ще образуват именно такива кратери. За да се постигне по-голям разрушителен ефект бомбите са хвърляни на голямо разстояние една от друга. Очертаните от кратери правоъгълници са също еднакви по размери. Колкото по-голям е диаметърът им, толкова по-далече са един от друг. Понякога площта на такъв правоъгълник е от хиляди квадратни километри. При атомна война животът вътре в тях би бил напълно унищожен. Аналогият с действителността ни е очевидна: съвременните междуконтинентални ракети носят по четири ядрени глави и траекторията им е разчетена така, че те да попаднат в ъглите на въображаем правоъгълник.
Руски изследователи са изчислили, че за отминалите милиарди години на Луната биха могли да паднат не повече от 16 000 небесни тела. Но количеството на кратерите многократно надвишава този брой.
Очевидно съвременната наука не може да обясни защо почти идеално кръглите лунни кратери с диаметър от хиляди километри са плитки, защо са много повече, отколкото би трябвало да бъдат и защо са съсредоточени в континенталните области, заобикаляйки моретата.
“Луната - нашият космически кораб”,
е хипотезата от едноименната книга на астрономите Михаил Васин и Александър Щербаков. Тя смятат, че Луната е конструкция, куха отвътре, създадена е от високоразвита цивилизация и е изведена на орбита около Земята в необозримо далечно минало.
Само така се обяснява защо лунната орбита е почти идеална окръжност за разлика от орбитите на всички други Луни в Слънчевата система. Сътрудници на НАСА смятат за доказано, че Луната е кръгообразно, кухо отвътре тяло. Под повърхността на спътника ни на 100 км дълбочина са открити феромагнитни пояси с дължина 1000 км. Те няма как да бъдат нещо друго, освен гиигантски опорни съоръжения от стомана.
Всички кацали на Луната астронавти намират на нея големи количества стъкловидна маса. “Аполо-17” донесе на Земята стъкло с оранжев цвят от кратера Шорт. То поразително прилича на стъкловидната маса от земните полигони, където се правят атомни опити.
Има и вода
В началото апаратурата открива водни пари върху цялата лунна повърхност... По-късно и много, много вода под повърхността. Последното откритие поставя в особена светлина не само нашите досегашни представи, но намеренията ни спрямо Луната.
СССР И САЩ ПРОГОНЕНИ ОТ ЛУНАТА
Андрей Егоров е инженерът, управлявал дистанционно от Земята движението на руските “Луноходи”. Неотдавна той разказа за онова, което в действителност се е случило през 1973 г.
“Да управляваш “трактора”, както наричахме помежду си Лунохода, не е просто нещо. Налягането е понижено, сигналите от Земята имат трисекундно забавяне и това създава проблеми. Още в началото на сеанса забелязахме по трасето странен обект. Петдесетте метра, които го разделяха от “трактора” успяхме да изминем за повече от час. Когато го доближихме, вече бяхме сигурни, че виждаме голямо изкуствено съоръжение: полусферичен купол с диаметър над 2 метра.
Вратата на купола се отвори, излезе насекомоподобно същество. То приближи “трактора” и връзката прекъсна. По-късно гледахме записа стотици пъти и се уверихме, че съществото приличаше повече на рак. Рак с еднометрова височина.
Опитите ни да съживим “трактора” продължиха до четвъртия ден, когато връзката внезапно се възстанови. Получихме сигнал. С него се занимаваха шифровъчните служби от сигурността. Работата им не беше трудна, защото трябваше само да схванат, че посланието е кодирано с латинска азбука. Първото послание от извънземни беше написано на мъртъв латински език.
С него ни обявяваха за персона нон грата, а Луната - за суверенна територия на небесен народ. Всеки наш опит да се доближим до повърхността й се възприемаше като агресия.
Центърът се опита да обясни това като мистификация или шега, защото никой не можеше да повярва в ракообразни селенити, които се изразяват на латински.
Новата серия “Луноходи” бяха въоръжени вече не с картечници, както първите, а с мощно, все още засекретено оръжие. Подготовката отне три години. Но проектът внезапно беше закрит и ни обясниха, че няма да се поднови. Така ние никога повече не кацнахме на Луната.
ДЕМОНСТРАЦИЯ НА СИЛА С ГРАВИТАЦИОННО ОРЪЖИЕ
През 1996 г. д-р Едвин Райс, участник в проекта “Аполон” издаде “Изгубеният Космос” и потвърди, че астронавтите от “Аполон-17” са се сблъскали със селенитите.
Придвижвайки с “Ровър”-ите, те се натъкнали на купол, от който излезли много ракообразни същества. Те не атакували лунохода, но той вече не можел да се движи.
В това време всички чули реч, ясно произнесена на латински език. В Хюстън я превели. В нея се заявява, че астронавтите са влезли в чужда територия и трябва да я напуснат завинаги. Селенитите отхвърлили предложението за преговори и позволили на машините да се задвижат отново.
Съществуването на чуждата цивилизация моментално е обявено за държавна тайна. Сметнато е, че тази истина може да доведе до непредсказуеми последствия за правителството. Истината за цивилизация, намираща се съвсем близо, ще предизвика паника и силен комплекс за малоценност.
В опитите си да разбере какво по-точно се случва, НАСА изпраща още един разузнавателен апарат “Лунар Скаут”. Той полита тайно към Луната през есента на 1973 г. и каца близо до мястото, където е открит куполът.
Връзката със “Скаут” прекъсва. Орбиталният му модул предава на Земята съобщението: “Кацането на Луната е забранено. Като демонстрация на силата ни ще видите какво ще се случи в 15.00 GMT”. Указани са координатите на национален парк.
Очакванията са за всичко - ураган, буря, взрив, но се случва нещо различно. Всички дървета на площ от 4 хектара загубват напълно листата си.
Експертите разбират, че е употребено гравитационно оръжие. Налага се цивилизацията на селенитите и нейната сила да бъде призната. Общият извод е, че конфликтът трябва да бъде избягнат на всяка цена. Поведението на селенитите говори, че става дума за затворен тип цивилизация, която не желае контакти и е готова да отбранява територията си.
Американците напускат Луната завинаги. Обяснението е, че тя не е интересна за тях и е безсмислено да се харчат парите на данъкоплатците.
През средата на 70-те години от ХХ в. и СССР, и САЩ закриват лунните си програми.
http://www.svruhestestvenoto.com/index.php?option=com_content&view=article&id=85:2009-06-16-14-58-56&catid=19:2009-06-15-03-57-35&Itemid=110
ето знаех си аз, че на тая Луна има нещо 