Лили, в САЩ не е по-лесно, просто социалната регулация е друга - психически по-щадяща.
Много харесвам Dita Von Тeese - най-известната звезда "танцьорка" на брулеска - и май за САЩ това е един от малкото начини да си щастлива САМОСТОЯТЕЛНА жена - да изглеждаш добре, да си красива (направена) и да си изкарваш сама парите, да правиш шоу с тялото си. Иначе МНОГО, ама МНОГО се работи. Имам приятелки американки и те се борят, толкова колкото ние тук.
Аз не разчитам, че ще се омъжа (никога не ми остава време за мъже, а и нямам нито една планета в 7 и 5 дом и си признавам, че не съм и мечтала за брачен живот, само със себе си се занимавам). Нито разчитам, че някой там ще позволи да съм интелектуален елит. В Европа е много по-щадящо за личната ми енергия, поне засега. Може би от това, което съм видяла, и сме обсъждали с приятелки - Франция и Скандинавието са най-добрите за живот за жените страни.
А някак остарях за танцьорка или актриса

Иначе бях кандидатствала за една американска стипендия (за която признавам, не бях достатъчно квалифицирана, но се пробвах) и не ми я дадоха. За пореден път се убедих, че на американците не им минават евро номерата. Много точно, коректно и културно ми обясниха, кои са избраните стипендианти и защо аз не съм между тях. И аз съм съгласна с всеки един техен довод.
Търсене и предлагане, аз не им предложих,
ТОЧНО това, което те търсят.
За САЩ трябва да имаш, някаква идея, някаква мечта, за която да си готов да оставиш всичко и то идея от типа на бизнес, нещо, което като жена, мен не ме вълнува. Ако бях мъж, 100% щях да съм емигрирала.