Имаме съвпад - негов Сатурн, мой Юпитер ...

И ние така. Скоро ще му "намажа ските" ми се струва, без да съжалявам изобщо. Той има квадрат на Сатурн към лични планети. Аз нямам предизвикателни аспекти на Сатурн - пощадил ми е личните планети. Проблемът не е мой и не обичам да ме превръщат в изкупителна жертва на не-проработените си аспекти.   

Oceanborn, мъжът ти случайно да е зодия Водолей, а ако не, каква зодия е ? 

Oceanborn, мъжът ти случайно да е зодия Водолей, а ако не, каква зодия е ?

Козирог е, доколкото си спомням 

   aa..., благодаря; интересно .. :blink:

Като че ли рачешките и козирогатите Луна са най-чувствителни на тая тема - да им се вменява вина.
Към трайно чувство за вина са предразположени и Луни в твърд аспект със Сатурн, но тук е малко по-различно - също толкова добре се справят и с вменяване на вина, но това се наблюдва при по-инфантилните.

Вменяването на вина е перфектен механизъм за контрол и за прехвърляне на личната отговорност върху чужди плещи.

за Луна в квадрат със Сатурн - цял живот съм била в системата създадена от социалистическия строй, където основен метод за контрол е било чувството за дълг, отговорност и ВИНА - защото парите не са използвани като социален регулатор.

Майка ми е завършила елитна езикова гимназия - и ме вкара в такава (с цента на моята лична енергия и емоции - аз съм си изкарвала оценките). Там ти промиват мозъка, до дупка. После във ВУЗ-а, пак аз бях най-отговорната правех всичко и колегите само от мен копираха нещата. И НИКОЙ от преподавателите ми, никога не ми предложи работа, защото КАДЪРНИТЕ са опасни.

После заминах за САЩ, ВИДЯХ какво означава свобода и започнах да живея. Още не мога да си извоювам позициите, които считам, че заслужавам, защото имам вродени качества и интелект, но се опитвам. Може никога да успея, но НИКОЙ и нищо не може да ме убеди, че съм ВИНОВНА.

Най-трагичното е, че точно такива жени като мен - умни, отговорни и кадърни, с наранени души са били основният уред на социализма в България, за контрол на обществото. И съм сигурна, че ако системата не се бе сринала, вече щях да съм в партията и да упражнявам психически КОНТРОЛ.

Това сме го отчели и с моя приятелка съученичка с Луна във Водолей в опозиция с моята Луна в Лъв и двете имаме квадрати на Луните от Сатурн в Скорпион. (и двете в момента заемаме "ръководни позиции" - decision makers).

Сега при Сатурновото завръщане искам абсолютен контрол да получа върху емоциите си, и от там интелектуална свобода и най-накрая да не се чувствам задължена да се грижа за "държавата"/"фирмата"/"колектива"/"екипа", с цената на собствената си душа.

Луна+Венера+Сатурн = Чувство за вина! При твърди аспекти...Знаците са няколко....

за Луна в квадрат със Сатурн - цял живот съм била в системата създадена от социалистическия строй, където основен метод за контрол е било чувството за дълг, отговорност и ВИНА - защото парите не са използвани като социален регулатор.

Аз си признавам, че съм дете на комунизма  , но аспект Луна-Сатурн нямам. Е, комунизмът си имаше и някакво очарование, ако го сравняваме с сегашния див капитализъм. В комунизма сме израстнали, а в условията на капитализъм трябва да оцеляваме сега. Но общо взето ценностите от тогава насам не са се променили много. 

После заминах за САЩ, ВИДЯХ какво означава свобода и започнах да живея. Още не мога да си извоювам позициите, които считам, че заслужавам, защото имам вродени качества и интелект, но се опитвам.

Не си ли се замисляла да се върнеш пак в САЩ?
В България понастоящем оцеляването е къртовски труд (ако НЕ разчиташ на НИКОЙ), да не говорим за извоюване на позиции и сериозно израстване в кариерата...

Лили, в САЩ не е по-лесно, просто социалната регулация е друга - психически по-щадяща.

Много харесвам Dita Von Тeese - най-известната звезда "танцьорка" на брулеска - и май за САЩ това е един от малкото начини да си щастлива САМОСТОЯТЕЛНА жена - да изглеждаш добре, да си красива (направена) и да си изкарваш сама парите, да правиш шоу с тялото си. Иначе МНОГО, ама МНОГО се работи. Имам приятелки американки и те се борят, толкова колкото ние тук.

Аз не разчитам, че ще се омъжа (никога не ми остава време за мъже, а и нямам нито една планета в 7 и 5 дом и си признавам, че не съм и мечтала за брачен живот, само със себе си се занимавам). Нито разчитам, че някой там ще позволи да съм интелектуален елит. В Европа е много по-щадящо за личната ми енергия, поне засега. Може би от това, което съм видяла, и сме обсъждали с приятелки - Франция и Скандинавието са най-добрите за живот за жените страни.

А някак остарях за танцьорка или актриса 

Иначе бях кандидатствала за една американска стипендия (за която признавам, не бях достатъчно квалифицирана, но се пробвах) и не ми я дадоха. За пореден път се убедих, че на американците не им минават евро номерата. Много точно, коректно и културно ми обясниха, кои са избраните стипендианти и защо аз не съм между тях. И аз съм съгласна с всеки един техен довод. Търсене и предлагане, аз не им предложих, ТОЧНО това, което те търсят.

За САЩ трябва да имаш, някаква идея, някаква мечта, за която да си готов да оставиш всичко и то идея от типа на бизнес, нещо, което като жена, мен не ме вълнува. Ако бях мъж, 100% щях да съм емигрирала.

Вина, дълг , отговорност... В квантовия свят всичко е едно. Отговорността е само и единствено към мен, към моята същност, към това да постигна баланс и хармония вътре в мен. Другите само провокират тези чувства, за да ни помогнат да осъзнаем истината. Вина няма, тя е илюзията на човешкото битие. Във Вселената има основен закон - закона за причината и следствието. Всяко действие си има своите последици. Всяко действие нито е добро, нито е лошо по своята същност. То просто е факт неутрален. Но във конкретния момент ние му даваме субективна квалификация, която е от гледна точка на нашата моментна истина- дали ни действа положително или отрицателно това действия. Просто го наблюдаваме съзнателно и отчитаме как ни влияе за момента. Ако е било отрицателно - отчитаме го като ДИСБАЛАНС, а не както обичаме да казваме, че е грешка. Коригираме се и продължаваме нататък по пътя. Вземаме си поука без да се обвиняваме повече за това. Защото в този момент някаква наша същност е имала нужда да се изяви по точно този начин. Ако ни е за първи път - о.к. , значи сега откриваме тази същност и нейните проявления. Виждаме я какви ги върши, опознаваме си я и си знаем каква е. И тогава друг път в аналогична ситуация я контролираме осъзнато. Ако не ни е за първи път - е, значи още не сме усвоили урока и тази същност не сме я осъзнали напълно. Най-хубавото е , че всяка наша същност, има положителни и отрицателни въздействия. Щом я осъзнаем, че се проявява по някакъв начин, то абсолютно сигурно тя може да се прояви и по противоположния начин. И колкото е по-силна отрицателната ни същност , то е сигурно че в нас има със същата нейна сила противополоността й. Това е алхимията, великата трансформация.
Сумарно - в нас има сбор от енергии, те се проявяват под различни същности. Но те не са нито лоши нито добри, а стават такива в зависимост от проявлението им , по отношение на нас самите, а не на другите. Стоейки в центъра си, от позицията на тотален наблюдател, може да следим техния "живот" като филм, който ние създаваме и само ние може да променим. Ние си вадим същностите, ние правим своя ежеминутен избор с коя същност да комуникираме с другия човек. Другия не влиза в нас да ни ги дръпне. Затова наша си е отговорността и никой с нищо не ни е виновен, но пък и вижте обратното - и ние не сме виновни, защото реакцията му си е негов избор , а не наш. Както и да постъпим с даден човек, само и единствено той е в правото си да избере как ще ни отвърне.
Така че - дългът е пред цялото- дългът да съм в хармония, за да допринеса за хармонията на цялото. Само и единствено аз имам правото и задължението да се променям, това е моя избор, и го правя в зависимост от истината ми. Но нямам право да искам да променям или да искам другите да се променят, щото на мен би ми било по -комфортно. Току що попаднах на един цитат : Никой не ми е приятел. Никой не ми е враг. Всеки е мой учител.
Сидхарта 

ligonia, благодаря за поста !  :58: