Изводът - не си слагайте огледалцето в задния джоб, когато ви предстои да посядате на камъни :lol: Е, досега дооооооста време все там си го носех и все по камъни сядах - ама ей на, имало сега да се счупи... Съвсем в унисон с темата за разбитите илюзии на любовта :lol:
Обаче не ми е за първи път, претръпнала съм вече

Едно огледалце счупих през 1996 - пръснах си чантето на един паркинг в Александрия до Вашингтон ... Еееех, на романтично място и с романтичен човек бях...
А за протокола мога да кажа: ей на, вече толкова години все нещастни любови въртя, обаче то и преди първото счупване все бяха нещастни - в смисъл като краен резултат, иначе си бяха все толкова високоградусно щастливи, че до нищо продуктивно не довеждаха, просто се изпаряваха :lol:
Не знам колко бяха парченцата от счупеното ми огледалце, ама много бяха - като иглички, средно малки и по-големи... Избрах си място в един голям камънак под връх Острец в Рила (символично името му острее като счупено стъкло, нали... макар че точно под него случайно (ли) бях...) и там ги изсипах, в планината, място което обичам
На следващия ден, докато се разтъпквахме край язовир Белмекен, намерих в тревата представете си 10 стотинки

Е това ако не е късмет, то какво е късметът, а :lol:
Каквото и да е поверието и крайния резултат - не се отказвам да обичам!