Изводът - не си слагайте огледалцето в задния джоб, когато ви предстои да посядате на камъни  :lol:  Е, досега дооооооста време все там си го носех и все по камъни сядах - ама ей на, имало сега да се счупи... Съвсем в унисон с темата за разбитите илюзии на любовта  :lol:

Обаче не ми е за първи път, претръпнала съм вече    Едно огледалце счупих през 1996 - пръснах си чантето на един паркинг в Александрия до Вашингтон ... Еееех, на романтично място и с романтичен човек бях...

А за протокола мога да кажа: ей на, вече толкова години все нещастни любови въртя, обаче то и преди първото счупване все бяха нещастни - в смисъл като краен резултат, иначе си бяха все толкова високоградусно щастливи, че до нищо продуктивно не довеждаха, просто се изпаряваха  :lol:

Не знам колко бяха парченцата от счупеното ми огледалце, ама много бяха - като иглички, средно малки и по-големи... Избрах си място в един голям камънак под връх Острец в Рила (символично името му острее като счупено стъкло, нали... макар че точно под него случайно (ли) бях...) и там ги изсипах, в планината, място което обичам  

На следващия ден, докато се разтъпквахме край язовир Белмекен, намерих в тревата представете си 10 стотинки   Е това ако не е късмет, то какво е късметът, а  :lol:

Каквото и да е поверието и крайния резултат - не се отказвам да обичам!
   

Изводът - не си слагайте огледалцето в задния джоб, когато ви предстои да посядате на камъни  :lol:  Е, досега дооооооста време все там си го носех и все по камъни сядах - ама ей на, имало сега да се счупи... Съвсем в унисон с темата за разбитите илюзии на любовта  :lol:

Обаче не ми е за първи път, претръпнала съм вече    Едно огледалце счупих през 1996 - пръснах си чантето на един паркинг в Александрия до Вашингтон ... Еееех, на романтично място и с романтичен човек бях...

А за протокола мога да кажа: ей на, вече толкова години все нещастни любови въртя, обаче то и преди първото счупване все бяха нещастни - в смисъл като краен резултат, иначе си бяха все толкова високоградусно щастливи, че до нищо продуктивно не довеждаха, просто се изпаряваха  :lol:

Не знам колко бяха парченцата от счупеното ми огледалце, ама много бяха - като иглички, средно малки и по-големи... Избрах си място в един голям камънак под връх Острец в Рила (символично името му острее като счупено стъкло, нали... макар че точно под него случайно (ли) бях...) и там ги изсипах, в планината, място което обичам  

На следващия ден, докато се разтъпквахме край язовир Белмекен, намерих в тревата представете си 10 стотинки   Е това ако не е късмет, то какво е късметът, а  :lol:

Каквото и да е поверието и крайния резултат - не се отказвам да обичам!
 

Е, като се има предвид ,че огледалото е дяволско творение     ,май не е голямо нещастие ,че се е счупило ,но ...... ако не нещастие в любовта е можело да ти докара големи беди за онази деликатна част от тялото в близост на ,която е било поставено   .

по повод огледалцата и съответствията:)

Най-трайно и страстно се привързвамекъм някакъв краен резултат, който предварително и подсъзнателно избираме да го направим непостижим, защото ако е постижим, няма да е това, което мислим, че искаме:)
 

здравейте и добър ден   но откакто си счупих огледалцето вече трета монета от 10 стотинки намирам, ... освен това подариха ми четирилистна детелинка, мистично ми се струва та затова рекох да го спомена  :lol: