Да,за обсебващата любов на водните луни могат да се изпишат тонове,казвам го като притежател на злопаметна и ревнива скорпи луна,която се стреми да контролира на всяка цена,съчетана със свободолюбива и непредсказуема водолейска венера,добре се квадратират,резултатът беше,искам да контролирам,но
аз да съм извън контрол,докато не установих,че има и по-адекватни възгледи за живота,е,човек се учи,сега определено ми е по-лесно.Прости и забрави,напред те чака нещо хубаво.
И аз съм с Луна в Скорпион, ама никога не съм била голяма ревнивка , нито пък манипулаторка, нисшите проявления са ми чужди. Снощи тъкмо четох постната от Лили статия за планетните възли и открих , че мойта Луна прави съвпад с южният планетен възел на Марс( един от планетните възли с най-мощно влиние след него са възлите на Нептун)+ точен съвпад с вертекс, и като прибавим че имам точен квинтил между двете светила в натала, а пък Марс ми е в осми дом по-принцип ,направо онемях.
Предполагам , това дава по-голяма устойчивост на вътрешният ми свят, аз го проявявам по-скоро като задържане на емоции и чувства отколкото като външна изява,със сила и дълбочина.Спасява ме Нептун съвпад Венера, любовта ми никога не е била обсеваща, а напротив винаги съм се стремяла към абсолютно единение, макар че Нептун изисква цялостно сливане, дори до способност на загубване на собствения Аз и определено изкривява понякога реалността, ако не е заземен човек може да стигне до самозаблуди относно истинската Любов, макар че повечето така или иначе се заблуждаваме относно нея.Определено човек може да запази индивидулаността и същевременно да обедини душата си с друга, без това да е съпъствано с поглъщане и асимиларане на другия. Любовта преди всичко и най-вече е свобода.