Основният аргумент на Талеб е, че развитието на света е последователност от неочаквани и малко вероятни събития, които имат много силни последици за отделните хора или общества.

Сигурно така е и с астрологията ...

А иначе Източните притчи са тук.

Тази много ми харесва :

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си - жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.

 

Дори ми се струва, че темата - по начина, по който се е развила - е отражение на тази притча. Да смачкаш опонента, за да докажеш своята "истина". Язък за високите духовно-еволюционни нива. 

Много харесвам притчи. Направо умирам да се уча, чрез притчи. Всъщност баща ми ме възпитаваше точно по този начин и го разбирах перфектно от първия път какво искаше да ми каже (Юпитер в съвпад с Юпитер).
Ето една от моите любими притчи. Не си спомням момента, в който ми стана любима, но определено се научих "да ръмжа, когато е необходимо, за да не ми се качват на главата":

Имало едно време един Гуру. Той бил пътуващ Гуру. Веднъж, преминавайки през едно село му направило впечатление, че няма деца по улиците, а възрастните набързо притичквали през площада и уплашено се шмугвали по къщите си. Почукал мъдрецът на една врата, за да попита защо се крият хората, посред бял ден.  Обяснили му, че там горе в планината, в една пещера живеел опасен змей, който отвличал и изяждал децата от селото. Отишъл Гуруто в планината, застанал пред пещерата и извикал:
- „ Змею, излез!”
И тъй като всички същества, дори и животните се подчиняват на един Гуру, змеят тутакси дотътрил туловището си на входа на пещерата.
- „Ах, ти лош змей, такъв! - продължил мъдрецът.
- „Как смееш да изяждаш невинните дечица! Никога повече да не правиш така!”. Змеят виновно навел глава и се засрамил.

Минали години, същият този мъдрец се озовал в същото това село и отдалеч дочул невъобразима глъчка. Приближил се до площада и какво да види. Тумба деца, яхнали змея и го налагали с пръчки по главата, а змеят стоял търпеливо. Разгонил мъдрецът децата, погалил змея и казал:
 
-„Какво стана с теб, приятелю? Защо позволи това да се случи?”
-„Ами, ти нали ми каза да не ям деца?”-отвърнал змеят
-„Ах, ти глупав змей, такъв! Аз ти казах да не ядеш деца. Не ти казах да не ръмжиш.”

Лиз Грийн, Психологически подход към Прогнозирането

Съществува също понятието индивидуална съдба – в смисъл, че има някакви цели, които душата се стреми да реализира в дадения конкретно живот. Гръцката философска мисъл разделя два вида съдба, влияеща върху човека -   erinyes и daimon. Първата, грубо казано, е свързана с наследството, втората – с душата и нейната специфична цел. Също може да се разглежда колективната съдба – цели нации и народи могат да имат определена съдба в смисъл на еволюционното развитие на човечеството, и отново – определени наследства от предшествениците. Като индивидуалности ние често сме водени от процеси, които са повече от нас, доколкото ние се явяваме част от човечеството, което само по себе си също е свързано с планетарните цикли. Затова ние споделяме всички превратности на нашата принадлежност към човечеството като цяло, и ни се налага да се справяме още и с този психологически товар, който получаваме от нашия расов, религиозен, социален и национален фон.

Всичко това са философски въпроси, за които всеки от вас си има собствени разсъждения. Напомням ги, защото могат да се явят важен фактор в реализацията на транзитите и прогресиите на материално ниво. От всички тези области бих отдела само една, където ние бихме могли да действаме наистина резултатно – това е сферата на действие на нашите неосъзнати комплекси. Нашата способност да ги познаваме, да ги притежаваме, да работим над тях и да ги трансформираме в края на краищата може да влияе върху колектива, част, от който ние се явяваме. Това може даже да промени “кармата”. Зад всички предсказания стоят хора или група от хора. И в края на краищата ние се връщаме в собствената си градина, за да разгледаме по-добре какво пониква там – ако искаме по-добре да разберем, какви събития могат да ни се случат.