Много харесвам притчи. Направо умирам да се уча, чрез притчи. Всъщност баща ми ме възпитаваше точно по този начин и го разбирах перфектно от първия път какво искаше да ми каже (Юпитер в съвпад с Юпитер).
Ето една от моите любими притчи. Не си спомням момента, в който ми стана любима, но определено се научих "да ръмжа, когато е необходимо, за да не ми се качват на главата":
Имало едно време един Гуру. Той бил пътуващ Гуру. Веднъж, преминавайки през едно село му направило впечатление, че няма деца по улиците, а възрастните набързо притичквали през площада и уплашено се шмугвали по къщите си. Почукал мъдрецът на една врата, за да попита защо се крият хората, посред бял ден. Обяснили му, че там горе в планината, в една пещера живеел опасен змей, който отвличал и изяждал децата от селото. Отишъл Гуруто в планината, застанал пред пещерата и извикал:
- „ Змею, излез!”
И тъй като всички същества, дори и животните се подчиняват на един Гуру, змеят тутакси дотътрил туловището си на входа на пещерата.
- „Ах, ти лош змей, такъв! - продължил мъдрецът.
- „Как смееш да изяждаш невинните дечица! Никога повече да не правиш така!”. Змеят виновно навел глава и се засрамил.
Минали години, същият този мъдрец се озовал в същото това село и отдалеч дочул невъобразима глъчка. Приближил се до площада и какво да види. Тумба деца, яхнали змея и го налагали с пръчки по главата, а змеят стоял търпеливо. Разгонил мъдрецът децата, погалил змея и казал:
-„Какво стана с теб, приятелю? Защо позволи това да се случи?”
-„Ами, ти нали ми каза да не ям деца?”-отвърнал змеят
-„Ах, ти глупав змей, такъв! Аз ти казах да не ядеш деца. Не ти казах да не ръмжиш.”