Знам мила, знам какво означава това и много пъти съм се опитвала да се обясня. Някои са блажени, че няма да го изживеят този ад. Смехът беше по отношение на картинката, която я описа, понеже визуализирам всичко написано, та си представих цялата гледка и още ме напушва смях.
  Та за лицемерието говорехме. Простете за спама.

това е твоята истина и аз я уважавам
ма ме човърка, че и всеки човек е част от Майката Природа, в него е искрица от Божията сила и беусловната любов я проявява по много начини :blink:

Това е мъдра любов, идваща от едно място, което признава душата на човека, когато го погледнете. Това е красотата на една мечта, която само сте си представяли, обвита в ефира на уважението и обвързана с радостта на новото раждане. В тези нови чувства няма и следа от фриволност. Те представляват мъдрите чувства, които наистина разбират и приветстват уместната смърт, както и уместния живот. Ще установите, че сте израствали. Готови ли сте за това? мисля, че този цитат от Крион 1 ще успее да ти отговори правилно на въпроса  :blink:

наистина безусловната любов може да се прояви по много начини и дори да праснеш по канчето някого и да му покажеш грешката. пътищата са много и ти си избираш кой да подхванеш.

но като кажем Безусловна Любов сега ще кажеш ма нали е Безусловна какво прасване по канчето? ми ей такова на: начи аз те обичам теб и допускам ти да бъдеш такава каквато си. обичам те и те оставям да правиш каквото си искаш, но в момента, в който преценя, че ти искаш да ми се качиш на главата и да потанцуваш аз пък решавам, че няма да ти го позволя и та прасвам по канчето. това не значи, че аз не съм допускащ или че не те обичам, а просто аз осъждам твоята постъпка според моят мироглед и в случая засегната съм аз, значи аз трябва да направя нещо   

или пък ти си решила да скочиш от моста. аз решавам да те разубедя, ама колкото и да се опитвам ти не вдяваш и пак си искаш. признак на Любов е да те оставя да го направиш, защото това си е твоята опитност и твоят начин. и след като знаем, че смъртта е само една леееека трансформация, та кво толкова, че си скочила от моста 

в случая аз мога да те обичам толкова много и толкова безусловно, че да те оставя ти да минеш самичка по твоя си път. личният ти само и единствено ти можеш да го вървиш и никой друг. аз мога да ти кажа моите преживявания и те за мен ще са ОСЪЗНАТИ, но за теб ще са само думи 

уф, надявам се да ме разбереш сега  :72:

нямам друг избор, Плуто/Асц, акц. Скорпи, транз.Плуто е минал в съвпад през всички планети ,без сатурн и юпитер, и ако не се смириш, ще те примирят доброзорно

сега ще ти кажа аз какво разбирам под смирение  

значи за личното ми отношение към Бог/Абсолюта/Твореца не бих могла много да говоря, защото е едно такова дълбоко интимно чувство и си е само мое. тук може да има Смирение пред величието на Безусловната Любов изразена в това, че аз съм оставена сама да си намеря пътя, което пък не ме спира отвреме на време да го овикам като нещо не разбирам, но това си е мое рождено право  :57:

та да мина на другото смирение. смирението пред това, което се случва в живота ти. да го приемеш без да риташ срещу ръжена и да се опиташ да разкодираш действието намесено в твоя живот. говоря за абсолютно всичко което се случва. някак малко ми е трудно да го обяснявам, защото аз просто живея по този начин и го разбирам с дълбоката си вътрешна същност и на себе си не ми е нужно да го обяснявам...

нещо в смисъла на изречението "Защо все на мен?" - е нема такова нещо - то е на теб, защото на теб казва нещо и точка! аз просто приемам случката, като същевременно опитвам да разкодирвам в движение... понякога отговора го виждам веднага, а понякога след месеци...

смирението е да приемеш живота си такъв какъвто ти е в действителност и да го живееш с Любов и Разбиране. не мога да се съглася, че трябва да ти натикват главата в калта и да ти казват колко си нищожен и ти да прекоряваш глава - няма такова нещо! все едно да осъдиш Бог! след като те е създал и ти си част от Божествената Мисъл, кое от Бог трябва да заровим в калта а?

останалите разсъждения относно смирението са ми много интимни и някак не мога да ги споделям.. това, което казах лежи отвън на повърхността, но онова, което е вътре е неизразимо - него можеш само да го усетиш...

еееееей ама сутрин докато пия кафе и материалният ми ум спи още, кви мъдрости ги раждам начи да ми са ненадява човек  

смирението е да приемеш живота си такъв какъвто ти е в действителност и да го живееш с Любов и Разбиране.

ето това е..... :72:


имам доста вода в хороскопа, усещам те като енергия,като вибрация, като трептене, често трептим на една честота ,
но понякога словоблудството е доста крайно ,но това си е твоя избор, може да не го приемам,но го разбирам ,поставайки се на твое място и го уважавам и така , не беше никак лесно в началото на трансформацията, един астролог ми беше казал каква стреличка, ти си осем метрово копие от македонската фаланга,та това копие отдавна е заровено в пясъка, не е подтискане,а елеминиране
когато съм провокирана, вместо да влизам в безмислени битки предпочитам да спра и да излеза от ситуацията без емоции да погледна от страни, първо мислиш ,после действаш, преди беше обратното
преди да си го помисля още действам и именно такива удари по канчето получавах, ма като опитна мишка
след н-тия опит осъзнах,че нема нужда да ме почукват,умътвявайки ми огромно количество мозъчни клетки,който мога да използвам за това за което съм тук и сега, да се уча и трупам опит,но не разрушителен опит, това пак е избор и той си е моя  ;)вместо да печеля една битка, печеля войната преди да съм я започнала, но всичко зависи от това кой е насреща, като противник ли го възприемаш или
ще го направиш свой приятел, трудно е да определиш врага като приятел,но всичко започва и свършва в главите ни виртуално, а дали ще овладееш свойте действия зависи от теб

не е подтискане,а елеминиране
когато съм провокирана, вместо да влизам в безмислени битки предпочитам да спра и да излеза от ситуацията без емоции да погледна от страни, първо мислиш ,после действаш, преди беше обратното

Това много ми хареса!Именно това е да си смирен,аз го наричам мъдър де,че смирен ми звучи много пораженчески.Ако подтискаш нещо то те руши-дълбае дълбае и или изригне като гейзер и помита наред/вкл и самия теб много често!/или те разрушава отвътре.Да достигнеш ниво,при което да си  над прояви на егоцентризъм,грубост,комплексарщина и подобни,е наистина една немалка лична победа.Но да е наистина постигнато,а не поза за пред света. Като един типичен огнен представител ,който все оправяше света,мога смело да кажа,че съм постигнала до голяма степен това да не оставям никаква емоция да ме руши отвътре!Жалко само,че го направих след като вече имаше неприятни последици от саморазрушителното ми поведение!Но както някой от вас беше писал,смирението/мъдростта идва след като достигнеш  дъното!Но винаги има и друго дъно след него,така,че ако човек не се смири/помъдрее и не се учи от грешките си наистина може да зацикли лошо