Може би пустотата е последната площадка, където преосмисляш досегашните опитности и трябва да коригираш посоката. Тогава когато си изчистен от предишните желания е най-лесно да го сториш по нов начин. Ако не е правилния за душата ти, пак ще стигаш до това състояние на преосмисляне и така - по спиралата. И всеки път качваш или слизаш на друго ниво... Затова нека гледаме спокойно и на "лошите" моменти, защото добро или лошо е оценка на Егото, а за душата няма такива понятия. Смирено да изчакваме, като живеем само в настоящия миг, взели поуките от миналото и без егови планове за бъдещето, а само чисто намерение, за нас и за другите.