преодолява ли се пустотата
и какъв спусък (астрологичен) би могъл да противодейства?

Дали се преодолява? Може би само се запълва с нещо/някой, но и това е временно решение.
А решението с по-траен резултат е да се работи повече върху вътрешната нагласа за пълнота и удовлетвореност, било то и от малките ежедневни неща и рутинни дейности. Научих се да релаксирам, докато чистя (така омразното чистене!), промених си нагласата към него и вече го няма предишния дискомфорт... Все дребни и тривиални на пръв поглед неща, но с това се започва.  :rolleyes:

преодолява ли се пустотата
и какъв спусък (астрологичен) би могъл да противодейства?

Спусъка е на Уран...,при него няма пустота.... :blink:

Чувствам се точно както го е описала Аурора и се задълбочава..

Научих се да релаксирам, докато чистя (така омразното чистене!), промених си нагласата към него и вече го няма предишния дискомфорт... Все дребни и тривиални на пръв поглед неща, но с това се започва.  :rolleyes:

Поработила си над Луната си :blink:
В тая връзка аз полагам усилия за разбиране с майка ми, но това не помага за прогонване на пустотата....

Цитат на: abroad в Април 07, 2011, 08:21:22 pm

преодолява ли се пустотата
и какъв спусък (астрологичен) би могъл да противодейства?

Спусъка е на Уран...,при него няма пустота.... :blink:

Силно се надявам да си права :blink:
не виждам спасение

Цитат на: Марая в Април 07, 2011, 08:37:10 pm

Цитат на: abroad в Април 07, 2011, 08:21:22 pm

преодолява ли се пустотата
и какъв спусък (астрологичен) би могъл да противодейства?

Спусъка е на Уран...,при него няма пустота.... :blink:

Силно се надявам да си права :blink:
не виждам спасение

Около тебе е , просто се вгледай.... ....

  По вероятно пустотата идва от липсата на адреналин...

И аз така бих я определила. Но дай, Боже адреналинът да е от положителни емоции, все пак.

Да ви разкажа по случай пустотата - за мене тя си е просто депресия. Човек в определени моменти живее със светлина в сърцето си, в други с мрак. Сестра ми след като роди и изгледа двете си деца изпадна в такава дупка, беше стигнала почти дъното на депресията просто защото не виждаше смисъл. На пръв поглед имаше всичко: мъжът и е заможен, има две прекрасни деца, но нищо не можеше да я зарадва...нищо материално. Стигна се до там че я влачех с мен в колата по цял дена кадето ходех за да не остане сама и се сменяхме с майка ми. А тя ме питаше,дали ако полудее и започне да се нааква няма да я изоставим. Та финално....намерихме на кака работа...та беше наистина яко заета по цял ден и и мина...може би трябваше да спомена че тя е една много работлива девичка 
Тази пустота се появява когато не успяваме да открием смисъл. А живота по всякакви стандартни западни схващание всъщност е безсмислен. И все пак ако успеем да живеем с максимално вътрешна светлина, която да разпръскваме и навън...и въпреки това да останем скромни вървейки по пътя и освен учители да си останем за винаги ученици...ето това е смисъла...да откриеш светлината и щастието във всеки момент и да му се насладиш.
За съжаление няма формула....а мисленето не помага, даге напротив. Не случайно много источни философи смятат че всички проблеми на западната култура се дължат на прекаленото анализиране....леле че се отплеснах :confuse3:

Тази пустота се появява когато не успяваме да открием смисъл.

смисъл, мотив, адреналин, както и да го наречем все ще е вярно и Сатурн често го маркира, явно

....а мисленето не помага, даже напротив. Не случайно много източни философи смятат че всички проблеми на западната култура се дължат на прекаленото анализиране....леле че се отплеснах :confuse3:

съгласна съм - от много мислене само помагаш на спиралата да навлезе по-надолу, в този смисъл може Уран да е подходящ за откат

но само на думи нещата изглеждат лесни :blink:
преди го допусках, но сега поради необяснима причина не ми стиска...колкото и да не вярвам в прераждания, току виж съм се преродила в още по-обременена личност

да почна с нещо поизтъркано- душа, духовност - координатната ми система трябва да има 2 посоки- една земна ос и една насочена нагоре, по която надолу ще може да ми възкръсва ренесансовата глава ( за чудещите се не смятам, че ренесанса е мнооооооооооооооооооо духовен, а веществен)
конкретно : сатурн връз юпи и марс- тотална загуба на връзка с духовното, със смисъла, със себе си, с усещането аз- другите- обаче яко спорт ( натално положение 9 дом)- на колко интереснооо;
сатурн връз мерк ( едиствената ми планета, дето не дава да има краен диспозитор)- начало на някакви езотерични интереси, което не значи непременно духовни, но пак са по -нагоре по ординатата

Може би пустотата е последната площадка, където преосмисляш досегашните опитности и трябва да коригираш посоката. Тогава когато си изчистен от предишните желания е най-лесно да го сториш по нов начин. Ако не е правилния за душата ти, пак ще стигаш до това състояние на преосмисляне и така - по спиралата. И всеки път качваш или слизаш на друго ниво... Затова нека гледаме спокойно и на "лошите" моменти, защото добро или лошо е оценка на Егото, а за душата няма такива понятия. Смирено да изчакваме, като живеем само в настоящия миг, взели поуките от миналото и без егови планове за бъдещето, а само чисто намерение, за нас и за другите.