Първо, сънят и рисунките ти го показват. А сега по картата - имаш Луна в 3-ти дом в опозиция на Меркурий. Това е подходящо за водене на дневник, като този, в който записваш сънищата си, особено като се има предвид факта, че си зодия Дева и всичко е толкова подробно.
Да така е, а това че се разплаквам, означава че ги пускам да си отидат.. освобождавам се от тези чувства и емоции които са ми тежали. Сънят е по-безопасен начин да го направя. Да, много обичам да подреждам, да пиша тектсове. Самото писане в тетрадката ме кефи..

Разграфявам и означавам нещата си по определен начин.
Обаче ти сигурно се опитваш да рационализираш чувствата си. Освен това опозицията означава, че има два принципа, които се противопоставят и човек може да се наклони прекалено много в едната посока и трудно съчетава и двете крайности на опозицията. Тук имаме опозиция на Луна и Меркурий, на разум и чувства. Може да залитнеш прекалено в едната крайност и тогава другата крайност, ако не я откриваш в себе си, може да се сблъскаш с нея във външния свят. Луната е в много емоционален знак - Риби. Тези силни чувства искат да се излеят. Ако пишеш за чувства или нещо творческо, това може да е отдушник.
Аз пък си мислех, че е от опозицията Слънце - Луна. Но да... това много отдавна го знам за себе си и е точно така. Има разрив между чувства и разум, в конфликт са. Главата и сърцето... Така си е с опозициите.
Да, може би дневника за сънища е нещо като проявление на чувства, макар и несъзнателни. Освен това, още от малка рисувам и това също е отдушник.
Ти виждала ли си проявление на своята Луна във външния свят - в човек или група, които са твърде чувствителни, емоционални, жертвоготовни и това много да те е дразнело в миналото?
Да, смятала съм, че проявата на твърде много емоции не е добре, особено пред външни хора. Понякога ме е дразнело майка ми колко емоционално реагира. Всъщност всички тези неща се променят в последно време.
Но има и други случаи.. веднъж гледах едно момиче как плаче, макар и пред хора и ми се искаше и аз да можех така да заплача. Защото вътрешно и аз съм се чувствала така.
Когато почина един мой добър приятел... всички плачеха. Аз не съм проронила и сълза. Отидохме в къщата му и го видях, в отворен ковчег. Пак не се разплаках, видях как неговите приятели - големи мъже плачеха. За пръв път бях виждала мъже така да плачат. Гледката беше много въздействаща и на мен вътрешно ми се късаше сърцето.
Беше минал ден и половина откакто бяхме научили. Разплаках се в момента, в който излязох от къщата и тръгнах да се разхождам. Това беше първия момент в който останах сама. Винаги е било така, можела съм да си покажа истинските имоции и чувства само пред себе си или пред човек, който ми е истински близък. Надявам се да го преработя това.
Интересно е, че и майка ти ти е наложила известна забрана за проява на някои чувства.
Това най-вероятно, е било въз основа на неин личен опит. Аз тогава не съм била сигурна дали тя е права или не. Била съм дете още. Но в последствие нещата които са ми се случвали, са ме накарали да смятам че тя е била права. Но и тогава съм била малка, сега мисля по друг начин.
А странно е че във картата ми не намирам прояви на тази тенденция. Може би не гледам където трябва.