Снощи гледах темата и тъкмо си мислех да сънувам нещо, че да участвам... и ето съня с рисунки от тази сутрин:
(изобразила съм само някои сцени и места, през различните гледни точки от които съм ги видяла или поглед от горе, като разположение. Много е трудно да си спомниш образите в детайли, още повече да ги пресъздадеш и нарисуваш.
Хело, за тебе има изненада...

Първо бях в една стая, която беше на нещо като подземен етаж. Мисля че тъкмо се събудих, защото лежах в легло. На тавана на стаята, точно над леглото имаше голям прозорец, с размерите на самото легло. От него влизаше лека светлина в иначе тъмната стая, отгоре беше улица. Стъклото беше все едно равно със самата улица. Отгоре минаваха хора понякога, вън беше ден.

Леглото беше голямо, лежерно с меки, цветни нюанси на чаршафите. Аз лежах а до мен от дясната ми страна имаше момче, той още спеше. Отгоре по улицата, над стъклото тъкмо минаваха хора и се взираха в мен. Помислих си.. егати как могат да си ме гледат докато спа. Понеже бях по бикини и тениска (или нещо такова) помислих си че не съм си депилирала краката и ще забележат


Хванах момчето и го дръпнах върху мен, или той вече беше върху мен, не съм сигурна. Но спеше. Помислих, че хората ще решат че правим секс.. Тогава видях, че момчето го познавам. /беше един бивш колега и приятел от университета, когото не съм виждала от 2 год/ Измежду хората горе беше и една моя приятелка, явно минавала случайно, другите 2-3 бяха нейни познати. После бяхме в другата част на стаята и момчето още беше върху мен, бутнах го че ми тежеше. После имаше и други хора в стаята. Беше нещо като игра и имах опция да си избера псевдоним /никнейм/ от 2-3 свободни. Единия ми хареса, беше нещо като S.....L...... (не помня с точност) а другия D..... нещо си. Но май вече се бях вписала с име.
---------------------------------------------------------
Сцената се смени. Озовах се в нещо като морска градина, подобна на ботаническата в Балчик, беше следобед - преди свечеряване. Бях по една каменна пътечка със седалки от двете страни. Имаше хора около мен, идваха много жени. Чух ги как говореха за това събитие за което сме тук.. как жената която щяла да го води била много добра и идвали да видят какво ще им познае. Ставаше дума за теб
ХЕЛО!!! Хахахаха

:rolf:

Тръгнах към другия край на алеята да видя коя всъщност е Хело. Тогава я видях как тъкмо пристигаше - сама. Изглеждаше малко като лелка, не възрастна но с такъв вид. Със светло кестенява коса, средно дълга, малко под раменете. Май и с очила. Имаше странна физиономия, помислих си че изглежда като психопат, не само като психолог. Предполагам заради погледа и очите..

Реших, че ще я наблюдавам отстрани, да видя що за човек е. Както вървеше срещу мен, тя тръгна нагоре по друга алея, вдясно от нея.

Аз се върнах и седнах на седалките, тези които бяха с лице към сцената. До мен от ляво имаше момче. А от дясната ми страна седна същата приятелка, от предната част на съня. Забелязах момичетата около мен и срещу мен, насядали по седалките, повечето носеха интересни разноцветни дънки. Някои сякаш със сребърна нишка или цвят - хром-цветен. Харесаха ми... Реших че е нова мода и се зарадвах че са ми по вкуса, защото съм на такава цветна вълна последно време. Тоест, че ще си купя такива.

После като се напълни с хора по седалките, започна първата част от 'събитието' - филм, който се прожектираше на голям екран срещу мен. Всички около мен на седалките си бяха облегнали главите на едни пухкави, кафеникаво-бежови възглавници с меченце по средата и аз взех моята и си я сложих. Загледах се във филма.

----------------------------------------------------------
Действието се смени. Беше вечер. Имахме задача. Аз май взех онова име S.....L......., и аз и още 2-3 човека (май момчето от предната сцена) тръгнахме на мисия. Беше като в компютърна игра с мисия. (снощи играх до късно на компютъра... :blink:) Бяхме върху летящо килимче, същото каквото имам в тази игра.

Движехме се летейки по улицата, но не на високо а малко над земята. Пробвах да го накарам да литне на високо. Но както и в самата игра, тази опция не работи навсякъде и падаше на нивото на земята. По едно време успях да го дигна на високо с мисълта си (няколко етажа височина) и се уплаших да не паднем от високо... затворих очи и стиснах зъби...
Летейки по улицата минахме през едни хора - врагове, които искаха да ни спрат. Подминахме ги, движехме се бързо. По нататък по улицата срещу нас идваше патрулка - да ни спре. Литнахме и минахме над нея.

Стигнахме мястото на целта. Влязохме бързо в помещението - нещо като празен магазин, вътре имаше само бяла стълба и тези хора, които се разбягаха в обратната посока. Хукнахме след тях, аз най-напред. Минах през една врата и влязох в един коридор. Пред мен имаше друга врата, а тези хора бяха зад нея, затворени. Вратата имаше стъкло с плакат на него.

Аз бях сама, моите хора бяха някъде назад. А сега противниците ни се опитваха да излязат. Аз хванах бравата на вратата и я дърпах силно. От дясно на мен видях някаква малка, но тежка метална пластика - абстрактна. Сграбчих я с дясната си ръка, да я използвам като оръжие. Чудех се дали да не разбия стъклото и да размахвам пластиката и да ги отстраня. Но те май го разбиха. Тогава дойдоха моите хора, срещу мен беше тази моя приятелка (от първия епизод) още едно момиче, което хвана бравата и аз я пуснах.. и момче от дясно на мен. Аз погледнах моята приятелка и се разплаках. Нямам идея защо :unsure: Тя само ме гледаше и аз се замислих, че тя сигурно никога не плаче и е много твърда.
И тогава ме събудиха!