Бях на някакво място през нощта. Т. беше там, имаше и други мъже, които познавам, но те не ме вълнуваха.
Въртях се в леглото, не можех да заспа и отидох при него в тъмното. Седнах до него на леглото и направо започнах да му говоря. Казах му, че все още не ми дава мира и не мога да го забравя и преодолея.
" -Значи затова риташ светофари...?!" -каза той.. на шега и сякаш да ме жегне. /
по-рано в същия сън спах на същото легло, бях сънувала тези светофари и разправях на някой за тях. Учудих се, защото не подозирах че той е бил наоколо и ме е чул/
Той се държеше студено и сякаш му беше забавно, а аз бях сериозна. Реагираше напълно безпристрастно на моите "споделяния"... а аз мачках чаршафите под себе си и се опитвах да намеря думи.
Той продължаваше да разнищва съня ми сякаш му беше интересно, говореше за числото 6+6 от същия този сън със светофара. (беше свързано с това което му споделях)
" -Числото 12+12 също е символично" продължи той.
Помислих си...24.. като 24 часа в денонощието... не можах да схвана символиката.
Той не спираше да говори.. съвсем спокойно, с равен глас... и ми се усмихваше:
" -Аз така ти се карам...!"" -Не ми се караш ?!" -отговорих аз и се чудех за какво говори, след като не сме близки и нямаме такива отношения.
Докато му говорих си играех с едно парче стириопор, което чупих на много малки парченца. Погледнах замята, бях направила боклук. Казах, че трябва да ги събера от пода и клекнах и почнах да ги събирам в едно по-голямо парче стириопор.
Беше тъмно, никой не светваше лампата. Очаквах той да ми каже нещо. Реших, че няма да го попитам открито какво чувства, защото вече ми е казвал, че не изпитва нищо. Замислих се колко смешно ще звучи ако го питам дали е сигурен..

Реших, че ако той е моят човек, така или иначе аз ще разбера по-късно...и се събудих!
Изтеглих карти:
1. Глупакът
2. Осмица мечове
3. Тройка мечове