При мен Сатурн е точно на остта на асц. в Козирог в точен съвпад с Марс и Уран. Плутон е направил съвпад през септември 2009 г. Всичко започна с някаква дупка - нямах желание за нищо, нямах цели, нямах мечти, дори не се грижех за себе си. На датата на точния съвпад до минути на Плутон с асц. и планетите на него останах без работа. Това продължи една година и беше изключително мъчително, защото аз не мога да бездействам. Първите месец-два бяха поносими - почивах си, имах време за разни занимания. После напълно се изолирах, дори имаше дни, в които не ставах от леглото. Агония. Имаше едни моменти, когато мислех, че от емоционалната болка ще умра. Част от мен наистина изтръпна и умря. Сега не мога да отговоря защо се чувствах по този начин. Вероятно липсата на изход беше това, което ме смазваше. Постоянно мислех какво да правя и се чувствах притисната от всякъде. Използвах многото свободно време, за да изчета всичко от Достоевски. Четях и доста философия, разсъждавах над темите за живота, за смъртта, за хората.
Сега нямам нищо общо с човека, който бях преди този период. От септември 2009 до октомври 2010 г. преживях невероятна метаморфоза. Научих се да разбирам другите и да не ги съдя прибързано. От провокациите ми в сайта едва ли сте останали с такова впечатление, но всъщност съм доста търпелива и деликатна в отношението си към околните.
След като Плутон мина в 3-4 градус на Козирог и се разпадна аспекта със Сатурн се чувствах и продължавам да се чувствам преродена - всяко действие във всяка минута ми доставя удоволствие. Няма апатия. Постоянно съм в добро настроение, усмихната, енергична. Вече не се скофтвам без причина. А когато ми е гадно си го изживявам вкъщи сама с доста рев за 1-2 дни и после пак съм шест
Преди да ме удари Плутон насила си дълбаех в проблемите и все за нещо ми беше криво.
Ако трябва да обобщя - годината, в която Плутон беше в съвпад със Сатурн и асц., беше най-ползотворната година в живота ми досега. Всичко неприятно, което ми се случи тогава ме доведе до по-добри неща, от които продължавам да бера плодовете. Помъдрях. Пораснах с поне 15 години. Мисленето ми стана далеч по-задълбочено - мога да предвиждам глобални и социални процеси доста преди изобщо да са се случили или да има индикации за тях, мога да си обясня мотивите и двигателите на хората. Често първото, което виждам у някой е това за какво го боли, какво го мъчи.
През този период срещнах двама мъже - и двамата абсолютни плутонианци. И двамата ми дадоха страшно много - научиха ме да мисля, отвориха ми очите за света във всичките му пластове.